Първият българин, признат йога, Веселин Лучански: Спрях си сърцето за пет минути

Можех и да левитирам, братя Илиеви ми предлагаха да работя за тях

"При научен експеримент при д-р Георги Лозанов съм си спирал сърцето! Изследваха ме на осцилограф и на петата минута пулсът ми напълно изчезна при задържането на дишането, сърцето ми спря. На грамата нямаше пулс, което е научно доказано и това съм го приложил към дипломната си работа през 1965 г."

Това разказва българският йогин Веселин Лучански, единственият човек на Балканския полуостров, признат за махатма (велика душа – бел. авт.) в Индия. Съперничи на майсторството на най-добрите индийски йоги, въпреки че само след месец ще навърши 80 години.

Лучански твърди, че е бил в състояние не само да спре сърцето си за пет минути, но и да не диша в продължение на десет. И то след което е вдигнал пулса си до 300 удара в минута. Твърди, че е левитирал, тоест издигал е тялото си във въздуха или е летял. Основател е на йога движението у нас и на Българската федерация. През 1997 г. Лучански напуска България, установява се за няколко години в Гърция, а от 20 години живее и работи в Торонто, Канада. Там преподава древната индийска система.

"Участвах в първите три книги по йога с най-добрите упражнения. Акад. проф. Матеев ме лансираше, с него дори изпратихме йога упражнения на съветските космонавти, защото по това време нямаше онези костюми, а мускулите им трябваше да бъдат в изправност, тъй като в гравитационното поле няма как да се използват уреди за раздвижване. А позите бяха подходящи. По това време йога не се толерираше, смяташе се, че това е религиозна секта", разказва Лучански, чиито научни знания подкопавали недоверието към йогийските му занимания. "Първият випуск с висшисти по йога аз съм го водил и първите подготвени хора са мои студенти", обясни още Лучански, който е добър във всеки спорт. Бил е отличен скиор, гимнастик, акробат, плувец, работил е доброволно като планински и воден спасител, а в Гърция се е гмуркал над 30 метра под водата без екипировка, само с очила, благодарение на йогийската си тренировка да задържа дишането.

"На два-три пъти, когато бях в най-добрата йога форма, съм левитирал. Прави се в поза лотос и се задържа дишането. Обяснението е събуждане на кундалини (сила, която се движи по гръбначния стълб – бел. авт.) с енергия. Подхвърляла ме е на един метър височина нагоре за секунда-две във въздуха, което не е мускулна контракция, а електрическо изпразване. Чува се нещо като гръм, звук. Това ми се случи в София, живеех с баба ми Райна и брат ми. Дори помислих, че брат ми си прави майтап и ме повдига във въздуха, но при обръщането ми видях, че не е в стаята. После във времето екип на киевската киностудия ме снимаха как левитирам, която вече изпълних с мускулна контракция, но я има снимката в учебника на Георги Лозанов", разказа Лучански, който е създателят на Българската федерация по йога.

"Направих първите състезания по йога. Понеже съм от Кюстендил, ми помогнаха спонсори. Първите лагери на Седемте Рилски езера съм правил, на морето съм бил по 3 месеца на палатки с йогисти, лагери, обучавал съм се 7 години. Като се върнах от Индия, където се обучавах, създадох 37 центъра в България по йога и на тази база ги обединих във федерация", споделя най-добрият йога в България.

Едни от най-големите спонсори в родното му място Кюстендил са били легендарните шефове на ВИС - Васил и Георги Илиеви. "Как да не ги познавам? Бях председател на спорта в окръга четири мандата, имахме големи успехи. Водил съм ги на световни първенства по борба, мои състезатели бяха, израснаха пред очите ми. Казваха ми: "Шефче, ела при нас да работиш, че се напуниш с пАри". Ама няма такова нещо, аз съм идеалист човек. Йога има две неща - яма и няма, това е моралът и рестрикциите в йога, аз съм ги спазвал през целия си живот. Човек трябва да е коректен, ако иска да се развива духовно", смее се Лучански и допълва: "Само веднъж Васко Илиев ми е помагал за услуга на зет ми и му бях благодарен за това".

С покойния Венци Евтимов, който е следващият последовател на йога в България, винаги са били в добри отношения. "Беше мой заместник-председател на федерацията, единствените ни различия бяха в това, че той изпадаше в мистицизъм, което на мен не ми харесваше", каза Лучански, който само след дни ще стане на 80 години.

"Направиха ми комплимент скоро, като не ме пуснаха да пазарувам в локдауна с възрастните. Това много ме зарадва, защото нямах документи в себе си. Иначе човек почва да остарява, когато душата му почва да се отчайва, да не вижда перспективи, смисъл. Всеки ден правя километри разходка, с йогистко дишане, слънчевите упражнения и всеки ден взимам витамин С, тъй като той не се задържа в организма и нямаме резерви от него", обясни добрия си външен вид Лучански, който цял живот е на едни и същи килограми от абитуриентския си бал.

"Тук в Торонто водя курсове по йога, освен това прилагам и лечебни упражнения, масажи. Помагам на хора с дископатии, болки в кръста, радикулити и дихателни заболявания. Само с няколко движения на ръцете усещам слабото място в човешката анатомия и го възвръщам в целостта му", доволен е от работата си Лучански.

Един от най-интересните хора, с които се е срещал йогата ни, е баба Ванга. Нарича я "светица". "Донесох й кристали от Индия, тя можеше да говори с духовете на умрелите, виждаше в кристалите, с д-р Шипковенски направиха филм за нея. Говорили сме много, но това не е тема за днешния ни разговор", сподели още Веселин Лучански.

Веселин Лучански:

Катерил съм се с Христо Проданов

- Г-н Лучански, ще се ваксинирате ли?

- Не съм против ваксините, но няма да си слагам на този етап. Като кинезитерапевт съм работил с деца с паралич и знам колко може да помогне една ваксина. Но тук говорим за вирус, който още не е изолиран, не може да се направи посявка, която да се размножи и унищожи. Не знаем това какви странични ефекти ще даде. Времето ще покаже. Иначе мисля, че го изкарах. Йогите имат много силна имунна система.

- Като планински спасител преди години кой от нашите алпинисти познавате?

- Всички от миналото. Знам Боян Петров и Скатов. Скатов беше веган като мен. В Хималаите на 6000 се качих по джапанки и обикновени маратонки, като бях млад. Когато намериха трупа на Христо Проданов, аз го разпознах. С него сме катерили на ждрелото на Ерма през 1974 г. Страшно упорит човек беше! Иначе как почина? Пада камък на шерпа Ринджи, Христо се отвързва и тръгва сам. Искаше сам да стигне върха и после не му стигнаха силите. Странно е, че съм виждал непознати шерпи и боси да се мотаят в Хималаите. Иначе съм бил водач на българския поход от извора на Дунав до Черно море, първия етап. После съм минал 20 пъти със ски всички планини у нас.

- Ще напишете ли книга за подвизите си?

- Като навърша 80, тогава ще я издам. Пиша я в момента. Преди 80 г. йога забранява това, трябва да се натрупа мъдрост.