Фердинанд на смъртния си одър: Кога заминаваме за България?

Отговорът царят, който е запален ботаник, ловец и любител на локомотиви, получи вчерa

Основава зоопарка в София

"Кога заминаваме за България?"

Това попитал на смъртния си одър през септември 1948 г. Фердинанд Сакскобургготски адютанта си генерал Петър Ганчев. Според Ганчев последната воля на цар Фердинанд е да бъде погребан някога в "любимата му България". Дълги години ковчегът на най-дълго управлявалия монарх през Третото българско царство стоя в криптата на католическата църква "Св. Августин" в Кобург, пред саркофазите на майка му и баща му. Но от вчера вече тленните му останки са в България.

Страстен ботаник, любител на насекомите и най-дълго управлявалият монарх - цели 31 години, е Фердинанд. Княз, а впоследствие и цар, той остава в историята като противоречива личност, обвинен от комунистите за националните катастрофи на страната ни, но безспорен е и приносът му за бурното следосвобожденско развитие и независимостта на българската държава.

Фердинанд е роден на 27 февруари 1861 г. в двореца Кобург във Виена. Син е на австрийския генерал принц Август фон Сакс-Кобург-Гота и на принцеса Клементина Бурбон-Орлеанска, която е дъщеря на последния френски крал Луи-Филип.

По време на "Българската криза" наши пратеници разговарят във Виена с Фердинанд Сакскобургготски. "Българската криза" е изостряне на международните отношения в средата на 80-те години на XIX век, предизвикано от присъединяването на Източна Румелия към Княжество България и от борбата между Великите сили за влияние над обединената страна и района на Проливите, свързващи Средиземно и Черно море. Тогава в страната е извършен русофилски преврат, последван от абдикация на княз Александър Батенберг и агресивни опити на Русия да определи неговия наследник, които водят до разрив в българо-руските отношения и няколко месеца вътрешни размирици.

На 25 юни 1887 г. Третото велико народно събрание избира Фердинанд за княз на България. Същия ден принцът подава оставка от австро-унгарската армия и уведомява австрийския външен министър, че приема избора.

Още в тези моменти започват противоречията около управлението му. Фердинанд полага клетва пред Великото народно събрание в Търново на 2 август 1887 г., но Франция, Германия и Русия обявяват избора за незаконен. Османската империя не изразява мнение, а Австро-Унгария и Великобритания заемат двусмислена позиция: изборът е законен, но не може да бъде признат без съгласието на Високата порта съгласно Берлинския договор.

На 22 януари 1896 година Фердинанд пренебрегва римския папа Лъв XIII и съпругата си княгиня Мария Луиза и сменя вероизповеданието на престолонаследника Борис, като издава манифест за православното му кръщение. Манифестът е прочетен в парламента от министър-председателя Константин Стоилов. Кръщението е извършено на 2 февруари 1896 г. в църквата "Света Неделя" от българския Екзарх Йосиф I от Цариград. С този акт монархът накарва Великите сили да признаят короната му и изважда България от международната изолация. През следващите 5 дни всички държави, подписали Берлинския договор от 1878 г., признават официално Фердинанд за княз на България. Папата изпълнява заканата си и отлъчва Фердинанд от католическата църква.

На 22 септември 1908 г. заедно с провъзгласяване на независимостта на България в църквата "Свети 40 мъченици" във Велико Търново Фердинанд I е обявен за "цар на българите", с което се възстановява титлата на българските монарси от Първото и Второто царство.

След абдикацията си Фердинанд не е допуснат от братовчед си - австрийския император Карл I - да остане в именията си в Западна Унгария (днес Бургенланд, Австрия) и царят се отправя към град Кобург в Германия, където живее от 7 октомври 1918 г. до смъртта си.

Царят никога не е допуснат да посети отново България въпреки многократните му настоявания, особено през 1937 г. при раждането на внука му - престолонаследника княз Симеон Търновски.

Умира на 87 години в дома си в центъра на Кобург на 10 септември 1948 г., надживял двамата си синове - починалия от инфаркт Борис III, за когото има съмнения, че е отровен, и разстреляния от Народния съд Кирил Преславски.

Фердинанд се интересува през целия си живот от орнитология и ботаника. Също така той е любител филателист, както и страстен ловец, любител на локомотиви и автомобили. Многобройни са приносите му и откритията в орнитологията и ботаниката. Внесъл е много дървесни видове в България, той преобразява през 1888 г. Борисовата градина в София, в която са засадени екзотични видове като секвоя, кедър, гинко билоба и др. Заради приноса му Фердинанд е бил избран за член на многобройни научни дружества в Европа, както и почетен член на Германското орнитоложко дружество. През 1888 г. основава и зоологическата градина в София.