ИНТЕРВЮ! Проф. Петър Стоянович: "Врана" е най-доброто място за последен дом на Фердинанд

С погребението на царя в София показваме достойно европейско лице 

КОЙ Е ТОЙ

Проф. д.и.н. Петър Стоянович е роден през 1967 г. в София. Завършва обща история и история на Източна Европа в Университета във Виена. Началник на кабинета на министъра на външните работи (1998-2001), международен секретар на СДС (2001-2002), политически секретар и председател на партия "Движение Гергьовден" (2002-2009), политически наблюдател на вестник "Новинар" (2004-2009), министър на културата (2013-2014).

Стоянович има научни степени магистър и доктор на Виенския университет, доктор на историческите науки, доцент в Института за исторически изследвания на БАН, професор. Автор е на четири монографии и десетки научни статии и изследвания за Третото българско царство и европейската политика в края на XIX и началото на XX век.

Той е един от видните съвременни европейски изследователи на живота и дейността на цар Фердинанд Български. Автор е на книгата "Фердинандеум". Научно-историческият труд описва в подробности първите 25 години от управлението на цар Фердинанд.

Председател е на научния съвет на фонд "Цар Борис и царица Йоанна", с чийто усилия в сряда у нас пристигат тленните останки на цар Фердинанд. Те бяха погребани в сряда в царския дворец "Врана".

- Близо 106 години след абдикацията на цар Фердинанд и в деня на дългоочакваното връщане на тленните му останки в България продължават дискусиите около неговия образ от "Осанна" до "Разпни го". Големият грешник или удобната изкупителна жертва е най-дълго управлявалият монарх в Третата българска държава?

- Цар Фердинанд на първо място е дългогодишен държавен глава - така трябва да гледаме днес на неговото завръщане във втората му родина. Такава зряла позиция се споделя практически от всички власти у нас въпреки партийната им окраска и това им прави чест.

Колкото до дискусиите около личността и делото му, те ще продължат и, ако питате мен, задължително трябва да продължат, защото и като историци, и като граждани имаме какво да проучим и научим повече за този дълъг период от новата ни история. Миналото не може и не бива да се разглежда в черно и бяло, това важи не само за царя, а за редица наши и чужди политици и общественици. Еднозначните оценки и лесните отговори обикновено са лишени от дълбочина и обективност.

- Последното желание на цар Фердинанд е да бъде върнат в България. Това се случва 76 години след кончината му. Защо беше важен този акт и защо чак сега?

- Погребението на цар Фердинанд в България през всичките десетилетия е било невъзможно поради външно- и вътрешнополитически причини и сложното международно положение. Това обстоятелство е преодоляно днес, когато България е пълноправен член на ЕС и светът се стреми да гледа към общото си бъдеще, а не към разделенията на миналото.

С предстоящото погребение в София показахме пред света едно достойно европейско лице на нашата държава. Нека оставим историческите оценки на експертите, които да направят проучване на базата на факти и документи и без конюнктурни пристрастия.

- Тленните му останки ще бъдат положени в царския дворец "Врана", основан именно от Фердинанд. Има паралелно предложение от проф. Милко Палангурски да бъде погребан с държавни почести в храм "Св. 40 мъченици" във Велико Търново до гроба на цар Калоян, където Фердинанд обявява Независимостта на България. Как гледате на тази идея?

- Предложението на моя уважаван колега и личен приятел проф. Палангурски му прави чест и е чудесно. Дори не мога да го обвиня, че лобира за старата ни столица, тя би заслужавала това, макар аз да не съм чул някой от Велико Търново да го е поискал официално?

Но тъй като дълго сме го мислили и премисляли, все пак смятам, че последният покой в двореца "Врана" е равно отдалечен от всички пристрастия, безспорен е като локация, не буди притеснения у властите и е логична част от една семейна гробница, която се изгради като част от Музея на Третото българско царство.

- Очаквате ли представители на президентството, Министерски съвет, Столична община на церемонията?

- Всеки е добре дошъл да се прояви като държавно мислещ гражданин, траурната церемония е отворена за всички. Всеки е поканен да намери своето място в един жест към общото ни минало. Останалото - оценки за личност и дело, възходи и падения, вина и отговорност, нека се разглежда занапред от историци и изследователи. От истината никой не е избягал, стига тя да бъде търсена обективно и без пристрастия.