Естрадният певец Тодор Трайчев: Ударих Мариана, защото посини сина ни от бой

Иван Славков навремето ни помогна да избягаме в САЩ

Кой е той

Тодор Трайчев е роден на 28 януари 1950 г. в София. Става популярен в дует с първата си съпруга - Мариана. Семейният дует е създаден в края на 70-те години. През 1983 г. двамата емигрират в САЩ, а всичките им записи са забранени за излъчване. В началото на 90-те дуетът се разпада, след като се разделят. Тодор се връща в България, а Мариана остава в Америка.

От новата си съпруга Даниела Трайчев има дъщеричка - Теодора, с която продължава музикалната си кариера в родината. Най-хубавите песни на Мариана и Тодор Трайчеви бяха издадени повторно в дует с дъщерята на певеца.

- Вярно ли е, г-н Трайчев, че една вечер сте блъснали съпругата си и ваша дуетна партньорка Мариана върху леглото и тя е викнала полицията?

- Въобще не съм я бутал на леглото. Още в България една вечер заварих сина си посинен, защото тя го беше била и тогава я ударих и тя падна на земята. В Америка това се повтори и тогава съдът го присъди на мен. Всъщност преди това тя се обади на полицията и ме затвориха за едно денонощие. Въобще тя имаше навик да го пердаши здравата, а това мен много ме нараняваше.

- Все пак тя е оттеглила обвинението си?

- О, не. В съда тя крещеше срещу мен и аз казах "Добре, дайте детето на нея". Така и стана, но това беше най-голямата ми грешка, защото тя продължи да го изтезава и в момента отношенията им не са прекрасни.

- Много се говори за насилие на мъжете срещу жените. Притеснявате ли се от това?

- Въобще не се притеснявам и съм много горд от това, което съм направил, защото съм защитил детето си. Понякога трябва просто да защитиш по-слабия.

- Една психоложка казва, че има и насилие от жената към мъжа?

- Има, да. Но въпросът ми е как се нарича насилието от жената към детето? Законът в Съединените щати е само един: "Твоят юмрук стига само до там, откъдето започва моят нос. Нищо повече". Юмрукът ти спира там, където започва моят нос.

- Вие емигрирахте в САЩ по социалистическо време.

- О, да, около 6 или 7 години преди да се смени строят. Тогава беше много опасно и поехме голям риск. Връщането беше проблематично, защото мен специално ме чакаше затвор, ако си дойда. Така че беше много смело от наша страна да заминем.

- Зарязахте всичко в България?

- Абсолютно всичко. Приятели, музика, концерти, абсолютно всичко. Просто нямаше как да ги вземем тези неща с нас.

- По-щастливи ли станахте зад океана?

- О, да. Добих много опит и много знания извън музиката. Просто за света. Аз в момента съм добре изглеждащ пенсионер с американска пенсия, занимавам се с това, което искам - музика, децата ми са щастливи и реализирани в САЩ. Всичко е наред и не се оплаквам.

- Някога Иван Славков ви е помогнал да заминете за Щатите?

- Така е. Една вечер той беше у нас на улица "11 август", на която живеехме тогава, и говорихме, пяхме, истории си разказвахме и на тръгване той ни каза, че иска да ни помогне да заминем за Щатите. Даде ни координати на една къща в Западна Германия, където можехме да прекараме известно време. Без негова помощ едва ли щяхме да се справим.

- Казват, че е бил свестен?

- Много свестен. Много ни помогна, и то заради приятелството ни.

- По онова време изборът е бил или бягаш, или не?

- Това е точната дума. Или бягаш, или не бягаш. Взимаш едно твърдо решение и го следваш. И няма връщане назад, защото те чака държавата да ти задава въпроси.

- Мариана май не е била много щастлива в Щатите?

- В началото беше така. Тя не говореше езика, по едно време искаше да се върнем в Западна Германия като по-приветливо място. Дори ми каза: "Ей, аз се връщам обратно". Така или иначе останахме и се реализирахме.

- Бяха ли трудни първите години в Америка?

- Доста сложни. Особено в началото, докато нямахме никаква идея какво да вършим. Добре че имахме музиката и приятели, които направихме благодарение на тази музика.

- Записахте албума "Ще те нарисувам - 2" с дъщеря си. Защо?

- Мариана не искаше да присъства гласът й в моите песни. Така дойде спонтанната идея да ги направя с дъщеря си. Аз уважавам това, което иска Мариана. Затова записахме с дъщеря ми Теодора песните от "Искам да те нарисувам". Повечето от тях ги направихме в Съединените щати, а по-малка част тук, в България.

- Вие ли сте авторът на всичките ви песни?

- На 90 процента от тях аз съм авторът. Има и други автори, разбира се.

- Самостоятелно се изявявате вече?

- Самостоятелно, защото не ми стои добре да взема някоя партньорка. Каквото беше, беше.

- Как ви вървят нещата, когато се изявявате самостоятелно?

- Много добре ми вървят. Колкото повече остаряваш, толкова по-легендарен ставаш в нашата държава. Правя авторски песни, на които хората се радват.

- Все пак хората ви свързват двамата с Мариана и дори имената ви вървят заедно. Раздялата промени ли живота ви?

- Раздялата даде различна посока и за нея, и за мен. Всеки пое по своя път. Аз не съм се чувал от много години с нея и не я търся. Оставил съм я да живее живота си както иска, но тя много добре знае, че ако нещо й се случи, каквото и да е, каквото и да поиска от мен, аз ще съм там и ще й го дам. Засега не се е обаждала и затова не знам какъв е животът й в този момент.

- Какво правите в момента?

- Аз съм си се отдал тотално на музиката. Ходих в Щатите, за да видя децата си и да свиря. Получи се много добре. Получи се нещо като минитурне. С децата имаме уговорка да се виждаме по веднъж на три или четири месеца.

- Колко деца имате?

- От Мариана имам син Пантелей, а от Даниела имам дъщеря Теодора, която напоследък ми спуква ухото от обаждания. Относно сина ми - него вятър го вее на бял кон. "Как си, татко?", "Добре съм", "Щом си добре, ще ти се обадя пак след два месеца". То няма за какво да им се сърдим за нещо на тези деца. Те са нашата единствена радост.

- Играете също и в моноспектакли.

- Да, единият от тях се нарича "Хелоу, Америка", а вторият се казва "Родени в България". Двата си кореспондират.

- Ставате все по-кънтри в музиката си?

- Навремето още Тончо Русев ми казваше за "Искам да те нарисувам", че е с кънтри звучене и няма да мине пред комисията. Казах му да не се притеснява и тя мина.

- Все пак какво е за вас кънтри?

- Можеш да изпееш кънтри, ако отговаряш на три условия. Първото е да изпиеш бутилка уиски, второто е да се държиш добре с особите, с които си, а третото е да си бил поне два дена в затвора. Аз отговарям на всичките. Това е много тежко и много откровено изкуство. Кънтрито е нещо, което не може да се изпълнява от всеки. Новите изпълнители по-скоро имитират.

- България или Америка?

- Когато си легна вечер, си мисля за две неща. Едното е за бившата ми жена, Даничка, а другото е Господ, който ми казва: "Тодоре, не се безпокой, давам ти още поне пет години, през които да се развиваш и да радваш публиката".