Актрисата Слава Рачева: Летях с Педя човек в Космоса

Той става на 63, станах му баба и прабаба 

Коя е тя

Актрисата Слава Рачева е родена в град София на 23 април 1938 година. От 1954 до 1964 г. пее в Хора на софийските девойки. През 1955 г. става актриса в Централния куклен театър в столицата. Завършва ВИТИЗ "Кръстьо Сарафов" със специалност "Актьорско майсторство за драматичен театър" при професор Кръстьо Мирски през 1971 г. В периода между 1992 и 1997 г. е директор на Кукления театър в София.

През 1960 г. създава образа на куклата Педя човек - лакът брада, герой от телевизионната рубрика "Лека нощ, деца". Озвучава и дублира игрални и анимационни филми за деца и записва приказки на грамофонни плочи. След любимата поредица гласът на куклената актриса става толкова популярен, че я канят в много телевизионни детски програми. Рачева понякога се занимава и с дублаж на филми и сериали.

- Имате над 150 роли в живота, но всички хора ви помнят с Педя човек. Това май е вашата запазена марка?

- Педя човек тази година прави 63 години. Той е находка, още повече за времената, в които го създадохме.

- Как успяхте все пак да излезете от образа на Педя човек, защото имате и други роли?

- Просто станах баба на Педя човек, после му станах прабаба и така неусетно стана. Той се появи в единствената телевизия в България тогава и беше неин единствен герой. Влизаше във всички къщи.

- Неговият образ е бил нещо като революция за онова време?

- Това беше огромна новост и до ден днешен хората, които ме срещат на улицата и са пораснали с този герой, ми казват, че говорят за него на децата си. На внуците си също, защото първото поколение вече са станали баби и дядовци. Педя човек съпътстваше тяхното детство всяка вечер. Това бяха най-хубавите моменти, които хората свързват с най-хубавото си време - детството.

- Вие бяхте гост във всеки дом, образно казано?

- Така е. Трябваше да бъда другар на всички деца, които растяха заедно с мен. Това е феноменалната страна на предаването. А това, че аз съм била гласът и водеща на тази кукла, за мен е творчески и професионален шанс просто.

- Завършили сте актьорско майсторство за драматичен театър. Как така се насочихте към куклите?

- Най-напред бях артист в кукления театър. Явих се на конкурс и го спечелих. Тогава бях на 17 години, през далечната 1955 година. По-късно записах актьорско майсторство за драматичен театър. Драматичният театър дойде чак през 1971 година.

- Колко време работихте в кукления театър?

- 43 години. Изиграла съм много роли, направила съм много образи и винаги ще остана благодарна на публиката, която ме аплодираше и ми беше вярна. Това бяха деца, които после пораснаха и станаха възрастни, и доведоха своите деца, и така няколко поколения. Благодарна съм, че съм била сред тях и съм имала възможността да разкажа толкова много приказки. Всяка една от тях беше направена с много любов и усет.

- Педя човек летя и в Космоса?

- Да, той летя в Космоса с втория български космонавт - Александър Александров. Куклата беше един от българските атрибути, който космонавтът отнесе със себе си.

- Също и вашият глас летя в Космоса.

- О, да. Имаше 30-секунден запис на гласа ми, който също летя. В тези секунди поздравих децата от Космоса и им обещах много приказки. След това се появиха много анимационни филми, много нови герои. Децата растяха, а аз остарявах с тях. Но Педя човек си остана.

- Имате едно изказване, че не трябва да излизаме от образа на детето цял живот?

- Човек трябва да си остане дете и да помни какво си е създавал в своето въображение през годините. Никое дете не може да бъде зайчето, петленцето или меченцето. Детето просто запомня гласа на този, който го пресъздава. За детето куклата е оживяла благодарение на живия глас на кукловода и това е.

- Имате голямо семейство?

- Радвам се на двама внуци, една внучка и четири правнучета - две момчета и две момичета. Всички те познават Педя човек, а по-големите дори са имали удоволствието да слушат приказки, разказвани от него. Иначе разказвам приказки на по-малките, които не са много сигурни кой точно е Педя човек. Просто се радват на куклата само, както и на приказките.

- Вярно ли е че куклените актьори са много по-широкоспектърни от драматичните?

- Мога да ви изброя много известни актьори, които са завършили кукли, като Зуека, Ненчо Балабанов, Камен Воденичаров, Мариан Маринов и Димитър Рачков. В куклите актьорът получава много допълнителни умения и развива много свои качества освен актьорството. Кукленият театър много помага за изграждането на един актьор.

- Вие ли пишехте историите за "Лека нощ, деца"?

- Предаването си имаше сценаристи, режисьори, редактори. Материалите се предаваха на мен готови. Тогава се снимаше на рулони в телевизията и играехме всичко на живо. Много трябваше да внимавам да не се показвам пред камерата, а да показвам само куклата.

- В началото на предаването вие си партнирахте с легендарния Никола Филипов?

- Всъщност аз първа го нарекох Чичко Филипов. Беше чудесен партньор, колега и приятел. Той благородно ми завиждаше и казваше: "Блазе ти, че можеш да си прочетеш приказката".

- Тогава сте били на живо, а живото предаване не е лесна работа.

- Ние бяхме голям колектив от професионалисти, който беше много сплотен. Но живото предаване не е никак лесно наистина. Едва по-късно започнахме да излъчваме на запис и да монтираме предаването. Просто винаги в живота си съм се стремяла да бъда в крак с времето и да се развивам. Затова сега завиждам на младите, че имат такива инструменти за заснемане и монтаж. Сега всичко е доста по-лесно.

- Все пак кое беше най-хубавото за вас през тези години?

- Признанието на публиката. Това, че тази публика все още ме помни и ме харесва. Дори много пъти на улицата ме спират за автограф или да ми пеят "Аз съм мъничко човече, на децата мил другар". Това дълголетие Педя човек го дължи на вярната си публика.

- А не е ли на вас?

- Педя човек беше голям шанс за мен и се радвам, че се прие с такова признание и такава любов от всички зрители. Аз само съм направила каквото съм могла, за да развия героя.

- В момента участвате ли в представления?

- Отдавна не участвам. Когато ме поканят за интервю или за някакви срещи, участвам, разбира се. Това става обаче все по рядко. Иначе не търся участия. Искам да направя път на младите, които да създават нови неща.

- Вие все пак сте една от иконите на българския куклен театър.

- Каквото съм могла, съм го направила. Сега идва ново поколение. Пожелавам на всички тях спокойно да могат да работят, да се изявяват, да създават стойностни неща.