Слава Рачева на 80 години: Педя човек полетя в Космоса

Космонавтът Александров поиска да е в ракетата с него, за да му напомня за България

Коя е тя

Родена е в София на 23 април 1938 г. Пяла е в Хора на софийските девойки. От 1955 г. е актриса в Централния куклен театър в София. Завършва ВИТИЗ "Кр. Сарафов" - "Актьорско майсторство" при Кръстьо Мирски и Моис Бениеш. Има над 130 роли в театъра. Била е директор на Кукления театър в София. През 1961 г. създава образа на Педя човек, лакът брада, герой от телевизионната рубрика "Лека нощ, деца".

- Г-жо Рачева, честит юбилей! Желая ви здраве и да продължавате да ни радвате с присъствието си.

- Благодаря, то 80 години вече трябва само да се отбелязват, толкова са много. Щастлива съм, че признанието на всички е огромно - бях в няколко телевизии вчера, получих честитки от президента Радев, от министъра на културата Банов, от акад. Светлин Русев и от много други хора. Моите най-близки ми подариха телевизор - внуци, деца, правнуци. Получих подарък и от Кукления театър, както и такъв от децата в Първо училище, което е до нас и което съм завършила аз, моят съпруг, моите деца и внуците ми. Освен мен моят герой Педя човек, лакът брада също празнува рожден ден, на 24 април е той - на 57 години става.

- Едва ли сте мислили, че Педя човек, лакът брада ще се окаже ролята на живота ви...

- Да, това е един феномен, тази рубрика да се задържи толкова години. За мен е късмет. Изиграла съм повече от 130 роли в хиляди спектакли, не само с тази кукла, но и в театъра. Най-дълго бях лошата баба - цели 1200 пъти в "Рибарят и златната рибка".

- Пазите ли Педя човек все още?

- Пазя куклата, защото имаше момент, в който тя можеше да изчезне въобще.

- Кога беше това?

- Не мога да кажа точно, но имаше момент, в който кукли изчезваха, правеха се отново. Тъй че съм я запазила с едно обещание към тогавашното ръководство на телевизията, когато Педя човек падна от екрана. Обещах, че ще го пазя, за да не се загуби.

- Вярно ли е, че той е летял и в Космоса?

- Да, куклата на Педя човек летя с втория български космонавт Александър Александров. Той пожелал да я вземе със себе си. Но бяха четири малки куклички макети, които Александров си държеше в едно ковчеже със спомени от Земята. Там беше записан и гласът ми, на който поздравявам децата от цял свят на български - казвам в 30 секунди: "Обещавам ви, деца, че като се върна на Земята, ще ви разкажа приказки от Космоса".

- Когато учехте във ВИТИЗ, имаше ли специалност "Кукли"?

- Нямаше, при това дълго време. Завърших гимназия с пълно отличие. Аз кандидатствах в Държавното висше театрално училище. Явих се надъхана, с абитуриентската си рокля, нямах навършени 18 г. и ме скъсаха на първия кръг, защото съм била много малка и дребна. Затуй пък станах после една едра...на ширина (смее се). След това пеех в Хора на девойките и отидох на фестивал във Варшава. Когато се върнах, всичките ми съученички бяха приети да учат в модните тогава специалности като индустриална химия, инженерство. А аз - никъде. Случайно прочетох за конкурс в Кукления театър под председателството на основателката му Мара Пенкова. Взеха две жени и един мъж. Две години ни обучаваха не само във водене на кукли, а непрекъснато гледахме репетиции, представления. С нас се занимаваше известният проф. Атанас Илков, учехме правоговор, пеене, постановка на глас, английски. Денонощно. Първата ми роля беше на Вася, приятел на Маша-Загубаша. И тръгна...

- За Педя човек как ви избраха?

- Когато дойдоха да търсят кой да изиграе Педя човек, аз, без да знам за какво става въпрос, се предложих като човека, който играе всички момчешки, мъжки и характерни роли в театъра. От телевизията ме огледаха много подробно. Не можех да предположа защо. Оказа се, че трябва да стоя под масата в краката на Никола Филипов. Оттогава той ми казва: "Ти си мойта кръстница, защото първа ме нарече Чичко Филипов!". Аз пък му отвръщам, че той е мъжът, в чиито крака съм клечала най-дълго (смее се).

- Как ви помагаше Чичко Филипов, бяхте великолепен тандем?

- Да, така е. Толкова много години са минали от онова време. Стотици случки сме имали, какво ли не е ставало! Най-впечатляващото бе, че с него винаги бяхме в добри отношения и той много ми помагаше при разказването на приказката. Бях облекчена, тъй като четях приказката, а той ми "завиждаше", че всичко мога да гледам, защото не съм в кадър. Така започвахме - той скъсваше вълшебния косъм с думите: "Тримби-римби трука, Педя човек тука".

- Имате и тъжен момент в биографията си, уволняват ви, преди да ви пенсионират?

- Не ми се говори за това. Вече съм простила на хората, които го направиха. Но продължих да играя и след това. Канят ме постоянно – ето, миналата седмица бях на куклен фестивал в Сливен - "Магията на театъра", беше страхотно.

- Като директор на Кукления театър също сте се сблъсквала с предателства.

- Директорството ми беше в един безкрайно тежък период за театъра. За да бъдеш шеф в такъв момент, трябваше много да си предан на театъра и да желаеш да му помогнеш. Беше изключителна тегоба.

- Със съпруга си къде се намерихте?

- В училище. Съученици сме, но не бяхме гаджета. Основна роля изигра... Ив Монтан. Мъжът ми Йовко работеше в ЦК на Комсомола. Защо много го харесах? Бях лудо влюбена в Ив Монтан. А 1956 г., февруари месец, той гостува в зала "България". Преди концерта му Йовко се появи с покана и попита: "Искаш ли да влезеш?". Аз я грабнах от ръцете му, без дори да го попитам иска ли той да дойде. Домогнах се да присъствам на всичките концерти на Ив Монтан, който беше дошъл с приказно красивата Симон Синьоре. Когато дадоха благотворителен концерт за българските артисти, се вредих да връча на сцената кошницата от името на Кукления театър. Първа поднесе цветя Таня Масалитинова и изнесе приветствие на френски като завършила "Сен Жозеф". След нея бе покойната Таня Икономова. Бях забелязала, че Ив Монтан приема кошницата лично до втория. Останалите цветя отиват за оркестъра. А аз бях трета. Пъхнах се от другата му страна с кошницата и той ме разцелува по двете бузи. Вълнението ми бе до небесата. Бях на 17 г. После колегите дълго ме подиграваха дали съм си мила бузите. Йовко, Бог да го прости, се възползва от любовта ми към Ив Монтан... Но иначе 36 години живяхме заедно. Бяхме много щастливи.

- Децата си как възпитавахте, четяхте ли им книжки?

- Не, никога не съм разказвала приказки на децата си. И която от дъщерите ми да попитате, ще ви каже това. Просто не ми оставаше време. Понякога ме безпокои отношението на родителите към децата - или прекалено много ги глезим, или не им обръщаме внимание. Децата стават агресивни, защото ги оставяме във виртуалния свят - някога това беше телевизията, сега е интернет. И те не се развиват емоционално. Затова родителите трябва да сядат често на жив разговор с децата си, важно е. И възрастните страдаме, когато не ни обръщат внимание, а какво остава за децата?