Акушерката на звездите д-р Мажена Панова: Известните родилки не са с претенции

Сега жените раждат, след като се осигурят и "наживеят" 

КОЯ Е ТЯ

Мажена Луция Риш-Панова е на 56 години, от Краков, но живее в София. От 15 години е шеф на патологията в болница "Света София" и е един от най-уважаваните гинеколози в България. В нейните ръце за първи път проплакват децата на популярни българи като Мария Илиева, Димитър Рачков, Криско, Евтим Милошев, Мадлен Радуканова, звездите от "Сървайвър" Ванко и Ганка, риалити герои от "Фермата" и много други. В България среща любовта на живота си. Със съпруга си създават прекрасно семейство, имат син. Мажена е католичка, а религията е изключително важна за нея.

- Вие сте акушерка на звездите, д-р Панова. Златното момиче Мадлен Радуканова роди при вас, Мария Илиева, участници във "Фермата". По-различно ли е с ВИП родилките?

- Това са уникални личности, които цяла България познава. Но аз ги приемам като пациенти както всички останали. Даже бих казала, че повече се опасявах от претенции от тяхна страна, но нямаше такова нещо. Поставям им условия и трябва да правят това, което кажа. Натоварващо е, че има медии около тях и са обременени от това, че са следени. Но чисто медицински те се държат като пациенти и им казвам евала, че приемат бременността като специфично състояние и при нас не са ВИП персони.

- Повече секцио или нормално раждане искат те?

- Реално оставят на мен да преценя. Мадлен искаше да роди нормално и чакахме до термина, но беше невъзможно с нейното бебе с тегло 3,800 кг това да се случи по естествен път с нейната фигура. Мария Илиева можеше да роди по естествен път без проблеми, но ме помоли да не е по този начин. И аз винаги се съобразявам.

- Какви качества трябва да притежава един акушер-гинеколог?

- Професията е много сложна и трудна, защото носиш отговорност за два живота - на бебето и на майката. Всяко раждане е индивидуално, всяка жена е различна. Трябва винаги да си подготвен и работата да ти идва отвътре.

- Кои са най-трудните моменти във вашата кариера?

- Няма как един акушер-гинеколог да не преживява загуба на дете по време или след раждане. Или на майката. За съжаление, в световен мащаб майчината смъртност е 5% от ражданията. Има състояния в акушерството, при които, каквото и да се направи и колкото и да е напреднала медицината, ние нищо не можем да направим. Ако си е отишло бебето, трябва да опиташ да успокоиш младата жена и роднините, да им вдъхнеш сили и кураж. Медицината не е математика и не можеш да предвидиш кое как ще се случи и в такъв момент трябва да насърчаваме родителите в позитивна посока.

- Как си обяснявате тревожната статистика за увеличения брой на спонтанните аборти?

- Световната статистика сочи, че 30% от всички бременности завършват по този начин. Лошо е, че много бременни не си обръщат толкова внимание. При болка не посещават женски консултации, не се преглеждат. Решават, че ще четат само в интернет, и накрая сами преценяват какво да направят. И чак когато се случи нещо, търсят лекар.

В България процентът на преждевременни раждания е 10%. Това означава, че тези жени подценяват състоянието си и оттам често се стига до загуба на бебето.

- Как да се стимулират българките да раждат? Масово жените се решават на бебе след 30-годишна възраст и често остават само с по едно дете.

- Преди се говореше, че една жена, която ражда първото си дете между 25 и 30 години, е възрастна първескиня. По малките села и градчета им казваха - олеле, ти си много възрастна, как ще раждаш. Сега това правило напълно отпадна. Жените гледат първо да завършат образование, да си направят кариера. И вече искат да се еманципират, да са самостоятелни, да си осигурят собствения комфорт и да определят правила, по които да върви животът. След като минат 30 години, започват да раждат първите деца. А в такъв случай, за да мислиш и за второ, ти отиваш вече към 40. Тогава идват други терзания.

Второто дете е социален въпрос. Държавата не осигурява почти нищо. Семействата се замислят имат ли средства да отглеждат едно или две деца. Трети фактор е това, че почти никой не иска да ражда деца вече не само тук, но и в цяла Европа. Търси се повече собственият комфорт. И след всички отлагания жените стават на такива години, че все по-трудно могат да заченат. Просто сегашното поколение е друго и то иска свобода.

- Това е парадоксът - едно време са се раждали много деца при липсата на средства и условия, сега всичко е налице, но няма желание.

- Да, сега са на принципа "да се наживея", а след това да има определени условия и пари. В крайна сметка деца се отглеждат и с повече, и с по-малко пари.

- Вие сте вярващ човек. Ако вярата е по-залегнала в новото поколение, по-различно ли щеше да бъде?

- Аз съм католичка и имахме лекции по религия в Полша. Ще погледна въпроса от гледна точка на абортите - в България те са позволени до 12-а седмица по желание. В цяла Европа аборти по желание са забранени. Спокойно може да водиш интимен живот колкото пожелаеш, без да забременяваш. Когато на една жена е позволен абортът по всяко време, как да се мисли за демографска политика и други стимули за повишаване на раждаемостта?

- Какви спомени пазите от "Фермата"?

- Имах нужда да избягам за малко от това, което върша толкова години. Явих се на три кастинга. За комисията бях най-интересният персонаж. Чудеха се с моята позиция в обществото какво ще правя във "Фермата". Просто исках да се изолирам от външния свят в една нова среда и да правя нещо, което никога не съм правила. Честно казано, мислех, че ще отпадна още след първата седмица. Но отпаднах чак на деветата, на крачка от финала. Не се дадох много лесно на Веселка, но взех всичко, от каквото имах нужда.

Напълно по различен начин започнах да мисля за света и да подхождам към себе си и хората. Аз съм по-емоционална и промених мирогледа си - не можеш да промениш хората, а себе си. Имах нужда от това, станах по-спокойна и съвсем друг човек. Преди преживявах много вътрешно дори едно пропуснато обаждане. А сега е друго - ако иска да ме намери човек, може и утре да го стори.

- Как се спасявате от стреса?

- Поне два пъти седмично играя тенис на корт. През зимата карам ски. Обикалям Витоша и други планини с кучето. Обичам да ходя по други континенти в по-екзотични държави.

- Какви са настроенията в Полша към Русия и Путин?

- Обич между двете държави няма да има. От малки учехме в училище, че Русия са наши окупатори и чакат да ни унищожат. Сега напрежението е много голямо, продължава тази необич към Русия. Приехме много украинци, а дълго време още няма да има добър контакт. Не мисля, че Русия ще ни нападне, но докато Путин е там, винаги трябва да се има едно наум.