Йордановден е, вижте кои са имениците днес

Св. Богоявление (Йордановден)

Свето Богоявление или Кръщение Господне е денят, в който Исус Христос бил покръстен във водите на р. Йордан от св. Йоан Кръстител и бил провъзгласен от Бога Отец като Негов син. В този момент над Исус се спуснал Светият дух (като гълъб), за да потвърди явяването на Спасителя.

Богоявление е един от най-големите християнски празници. Вярва се, че както тогава, небето се отваря и Господ изпълнява желания.

Празникът Богоявление има най-древен произход сред празниците на Православната църква. Макар сведенията за него от писмените паметници да са твърде оскъдни, достатъчно ясно свидетелства за него църковният писател Климент Александрийски. Той говори за празнуването на месианството или за божествеността на Исус Христос при кръщението му в река Йордан, отбелязвано от християните на 6 януари. Църквата в Египет е дала и древното име на празника - "Празник на светлината" /на славянски "Просвещение"/. То се е запазило у нас и до днес наред с наименованието "Богоявление".

"Богоявление" произлиза от думата "явяване" /от гръцки "епифания"/, която била заменена с по-уточняващата - "теофания" - "Богоявление".

Днес празникът е наричан още Кръщение Господне и Йордановден, а в различни места на страната - Кръстовден, Водици, Водокръщи.

Според народното поверие през нощта срещу Богоявление в глуха доба небето се отваря и всеки, който го види, ще получи от Бог това, което си пожелае. Вярва се още, че тогава водата спира, пречиства се, след което придобива голяма сила. Затова денят е известен като Водици и Водокръщи.

За здраве всички участват в освещаването на водата, когато след празничната черковна служба, свещеникът хвърля в нея Светия кръст. Въпреки обичайния за този сезон студ млади мъже скачат във водата и изваждат кръста от нея. Който го извади, бива честит и здрав през цялата година. Болни се къпят във водата, където е хвърлен кръстът. Ако хвърленият във водата кръст замръзне, това предвещава здраве и плодородие през годината. Ако времето е студено и сухо, приема се като знак за плодородна и добра година. Накрая - с китка босилек, свещеникът поръсва хората за здраве.

Йордановден се смята за последен от периода на т. нар. мръсни дни. Срещу празника е третата, последна кадена вечеря. Към постните ястия на нея се прибавят орехите, суровото жито и недогорялата свещ от предишните кадени вечери. Обредната трапеза включва прясна пита, колачета, сарми с кисело зеле, пълнени чушки, зеле, фасул, орехи, вино.

На този ден се извършва празнична Богоявленска литургия, освещава се вода и след това свещениците отиват до водоем (море, река, езеро), където хвърлят кръста, а този сред мъжете, който го хване, ще бъде здрав през цялата година.

Кулминацията на Йордановден е в град Калофер, където освен хвърляне на кръста, в река Тунджа ще се извие и мъжко хоро.

В София, кръстът ще бъде хвърлен в езерото в кв. "Дружба", а желаещите да участват, ще трябва да представят зелен сертификат.

В столицата ще се състои и церемония по водосвет на бойните знамена и знамената светини на Българската армия

Празнуват: Йордан, Йорданка, Йонко, Йонка, Данчо, Данка, Бистра, Богдан, Богдана, Богомил, Божан, Божана, Божидар, Божидара, Бончо, Бонка, Боян, Бояна, Найден, Дарин, Дарина, Теофан, Теофана, Виза