Николай от бедстващото село Каравелово: Рискувах здравето си, за да се прибера
В Кости си пожелават да приключат с ремонта на дерето през 2024 г.
"Въпреки че здравето ми не позволяваше, за празниците се прибрах в Каравелово, защото мечтаех да видя внучката си. След потопа не бях ходил там, тъй като прахта, която се надигна от наводненията, ме убива."
Това разказа пред "България Днес" 69-годишният Николай Ужиканов след бедствието, което сполетя карловските села на 2 септември 2022 г. Преди наводнението Николай живеел със съпругата си Румяна и 92-годишната си тъща Стефка. Тримата се справяли заедно с трудностите и си помагали. Николай е с две сърдечни операции, но бил глава на семейството. Когато селото им бе залято, те загубиха една трета от всичко, а Николай бил принуден да се премести в Асеновград, за да е далеч от прахта.
"В Асеновград здравословно съм по-добре, но ми е мъчно за семейството. От потопа не бях ходил в Каравелово, но нищо не се е променило. Злокобната прах, която ме убива, все още вирее в пространството. Въпреки това реших да рискувам здравето си, за да празнуваме заедно. За Коледа подарих на 10-годишната си внучка любимите й книжки и това беше най-голямото щастие за мен", разказа Николай.
След Нова година мъжът ще трябва отново да остави семейството си да се върне в Асеновград, защото, ако остане в Каравелово, животът му ще е в опасност.
В странджанското село Кости, което беше под вода след апокалиптичното наводнение по Южното Черноморие през септември, животът върви постарому. Стотината жители празнуват смирено в домовете си и чакат обещания от държавата ремонт.
"Трябваше 10 пъти да са го започнали досега. Пожелаваме си здраве и късмет. Това е най-важното. И водата да дойде - ще си отиде, важното е ние да оставаме", коментира пред вестника кметът Антон Ангелов.
Домовете на местните са закърпени от самите тях. Хората се надяват скоро и дерето, което е основният проблем, да бъде поправено, за да не се налага постоянно да живеят в страх от нов потоп.