Със сечива от еленови рога дошло земеделието

*Най-старите сърпове в Европа

*Земеделието от Близкия изток, през Анадола стига и до Балканите

Сърпове от еленски рога с кремъчни остриета в Исторически музей "Искра" в Казанлък дописват най-ранната история на земеделието не само по днешните български земи, но и в световен мащаб.

Широко приетата от учените версия е, че то започва в така наречения Плодороден полумесец в поречията на реките Тигър и Ефрат чак до долното течение на Нил. От Близкия изток минава през Мала Азия и през Балканския полуостров се разпространява из цяла Европа. Сърповете в казанлъшкия музей доказват точно това, тъй като са датирани около 6-ото хилядолетие преди Христа.

Но има и други мнения, като най-дръзкото и без особени доказателства е, че земеделието започва да се практикува именно в плодородните земи на днешна Тракия. Климатът бил особено подходящ и топъл. В онези времена тук са обитавали животни и растения, които сега се срещат много по на юг, а музеите ни са пълни с техни кости. Лъвовете например са живеели на Балканите чак до трети век, а за нуждите на римските гладиаторски битки са били ловени тук и превозвани из империята, та дори до самия Рим.

Началото на човешкото земеделието е било много по-сложно от обикновено разпространение и възприемане на нова култура и технология. Проследяването на ДНК последователността на геномите на 15 човека, живели по време на късния плейстоцен и ранния холоцен преди около 10 000 до 7000 години, рисуват сложна картина на разширяване и свиване на популацията, както и миграции.

През ледената епоха земеделието в Европа слиза на юг, където са обитаемите части. Установява се, че през последния ледников период преди около 23 000 години гените на ловците събирачи в цяла Европа до региона на Плодородния полумесец показват смесване на големи популации в огромния географски ареал.

Условията най-напред разделят тази човешка група в две, а след това в три изолирани популации. Значителният спад в генетичното разнообразие предполага, че европейските ловци събирачи са били изправени пред огромни трудности, вследствие на което намаляват почти до изчезване. От тази смесена група в Централна Анадола възникват някои от ранните земеделци преди около 12 900 години. След това те се разпространяват на запад, превръщайки се в предци на много от съвременните европейци.

Теорията е, че след първоначалното разпространение на земеделието в Плодородния полумесец чрез културна адаптация то се разраства от този регион към Егейския басейн и отвъд него чрез мигриращи популации, които се смесват с местните жители.

В казанлъшкия музей изказват и твърдението, че траките се образуват от смес между местни жители с тези, идващи от север. Доказват го и думи, които са тракийски, но са с балтийски произход. Дори сред траките е имало хора с червени коси.

Първите земеделци засявали различни сортове пшеница, като най-рано били отглеждани еднозърнестият лимец, ечемик, фий, бобови растения и други. Събирали реколтата със сърпове, изработени от рог на елен, върху който се поставяли кремъчни зъбци. Такива сърпове са открити в неолитните селища при с. Караново, Стара Загора, с. Чавдар, Софийско, и особено в Казанлък. Там при разкопки в селищна могила в неолитен пласт е открита една от най-големите колекции от сърпове в Европа - към 70 броя. Отглеждали са и лозя, събирали са горски плодове.

Има данни, че неолитните хора дори са напоявали нивите си с изкуствени системи по поречието на прилежащите реки.