Народната певица и учителка Светла Дукатева: Прибирам телефоните на учениците в клас

Обидно е, че празнуваме чужди празници, а не познаваме своите 

КОЯ Е ТЯ

Светла Дукатева е родена на 6 февруари 1994 г. в Смолян. Завършва гимназия в родния си град и пее 12 години в Детско-юношески фолклорен ансамбъл "Орфей", Смолян. Израснала е в музикално семейство. Завършва висше образование в СУ "Св. Климент Охридски" със специалност "Музикална педагогика". Има много награди от чужбина и България. Учители през годините са й били Марияна Каранлъкова и Светла Караджова. През 2017 г. взима участие на "Пирин фолк" в конкурса за авторска македонска песен с "Българско хоро", с която печели първа награда на фестивала. Фолклорната изпълнителка е учител по музика в столичното 55-о СУ "Петко Каравелов".

- Все по-масово навлизане на Хелоуин за сметка на Деня на народните будители се усеща. Защо се получава така, г-це Дукатева?

- Проблемът идва оттам, че децата не са толкова добре запознати с нашата култура и традиции. Всичко се случва заради голямата пропаганда за Хелоуин. Магазините и рекламите по медиите гърмяха денонощно за това. Ако същото беше насочено с цялата сила и енергия и към нашите традиции, нещата щяха да изглеждат по различен начин. Децата събират лакомства на Хелоуин, но когато дойде лазаруване и коледуване - това за тях е ретро и не е модерно. Затова трябва да има обща насоченост към подрастващото поколение да се пазят традициите. Не може да има реклами навсякъде за Хелоуин, а не за родните ни традиции. Българинът обича да празнува различните празници, но не познаваме нашите. Това е много обидно.

- Как виждате манталитета в училището, в което преподавате?

- Ние сме с 1800 ученици и това означава, че имаме големи класове. Тъй като се намира в близост до Студентски град, тук учат много деца от други краища на България. Те са дошли със своите традиции и обичаи. Разбира се, всяко голямо училище има и от двата полюса. За щастие, има много деца, които активно наблягат на фолклора и определено има влияние това, когато и вкъщи родителите почитат празниците. Тогава и в училище това се възприема много по-добре.

- Как стоят нещата с дисциплината?

- По отношение на ред и дисциплина нещата куцат. Свикнали са телефоните да са в ръцете им. Когато намерят тема за разговор, започва голям шум, не могат да спазват правила и се разконцентрират. Става лошо, когато им кажеш да си приберат телефоните. И техните родители са живели с такива устройства и затова е още по-трудно да има дисциплина в час. Слава богу, срещаме разбиране по този въпрос сред нашите родители.

В кабинета по музика телефоните са изцяло забранени. С изключение на часовете, когато ги използвам за определени музикални приложения. Свикнали са, че се прибират и вече никой не прави проблем. Някои от тях имат и родителски контрол, което помага. Правила съм експеримент в училище. Когато им взема телефона в часа, те започват да си говорят и да им бъде интересно. Даже не могат да се наговорят. Много по-приятно и по-ползотворно е така.

Освен че те са презадоволени, такива сме и ние. Всеки от нас има по-голям брой определени дрехи, обувки и вещи. Това се пренася и в децата. Идват с много неща, които не пазят и губят. Това е така, защото имат по много от всичко.

Дисциплината няма как да я управляваме само ние в училище. Всички родители се прибират късно и тепърва имат да домакинстват и подготвят домашно. Изморени са и се получава ситуация на липса на време. Често родителите очакват всичко да се случи в училище, но това няма как да стане. Затова вкъщи трябва да се говори. Препоръчвам винаги да прекарват уикендите с децата си, а не просто да ги оставят на баби и дядовци.

- Решава ли се проблемът с фалшивите медицински бележки след въвеждането на електронните?

- Имаше наистина много голям проблем с фалшивите бележки преди години. Но с електронните отпадна този ангажимент и учителят може да се съсредоточи върху образованието. Иначе го обременяваше. Аз съм за доста от иновациите. Нужни на децата са ресурси, които да са по-близо до тях и съответно преподавателят трябва да съумява да презентира урока си интерактивно. В тях се включат дори по няколко предмета, а не само един.

- Онлайн обучението до какво доведе?

- В ковид пандемията имаше голям процент ученици, които останаха необхванати от педагозите. Макар и с наличие на всички удобства за изпитване, има начини за манипулация. А учениците ги знаят дори много повече от колеги, които са в доста напреднала възраст. Това е така, защото децата получават таблет още на 3-годишна възраст.

- Какво трябва да се промени в училище?

- За да има по-голяма ефективност в образованието, имаме нужда от нови неща. Духов оркестър към всяко училище имаше преди години. Ако ги имаме и сега, то тогава подрастващите ще разберат стойността на това колко е трудно да се научиш да свириш. Да има уроци на практика, за да видят кой инструмент е техният. А не да смятаме - ти ще си математик и това е.

Трябва да има както учители със стаж, които да показват опит, така и по-млади преподаватели. Бяхме 30 учители под 30 години в 55-о СУ, но имаме и колеги с много опит и взаимно си помагаме. Ние прилагаме своите иновации, но те прилагат техните изпитани методи и аз много обичам да комуникирам с по-възрастните колеги. Постоянно има нещо, което да науча от тях.

- Фолклорът и религията имат ли бъдеще в училищата?

- Смятам, защото така ще можем да достигнем много по-близо до учениците. Те мислят, че е ретро, и когато се случват празненства и каня гост-лектор по моя инициатива, който да ги научи на хоро, често те не се интересуват. Но след завършване на училище ги срещам на улицата и ми казват - сега съжаляваме и ходим на частни уроци, за които плащаме по 12 лв. на урок.

В София не е заложен фолклорът, не се набляга на него и хората го смятат за нещо скучно. А е сближаващо хората и ценно за нас. Ако общността работи повече, кметове организират такива мероприятия - през две седмици хореограф да води безплатни уроци по хора с подходяща апаратура в тясна връзка с училищата, ще бъде много хубаво. Както имахме духови оркестри навремето и всяко дете имаше възможност да се научи да свири на определен духов инструмент. Ако сега някое дете иска, родителите плащат солени частни уроци.

Какво се случва в същото време? Децата гледат как други тийнейджъри танцуват пред телефони на песни от тик-ток. Колко от родителите насърчават момчетата да коледуват и момичетата да лазаруват? Затова и моето послание е да бъдем добри, да слушаме народна музика и да обръщаме повече внимание на децата си.