Казаха ми, че до три месеца ще умра! Вижте невероятната история на Добринка от Варна

• Трансплантация събра най-добри приятелки
• Мария и Добринка се запознават преди операции и стават неразделни 

Че ще умре до три месеца, чува болната Добринка. Жената е с цироза на черния дроб. Въпреки това Добринка не се отказва и в крайна сметка успява да се справи със ситуацията. Освен нов жовот печели и още нещо - приятелка за цял живот.

Чудото се случва през 2014 година, когато Мария Милева и Добринка Златинова попадат в една и съща болница в София за животоспасяваща операция.

"Аз съм от Бургас, а Добринка е от Варна, но разстоянието не ни спира да се чуваме всеки ден и да се виждаме при първа възможност. Един изключително труден момент ни събра, затова приятелството ни е много ценно", с усмивка сподели пред "България Днес" 57-годишната Мария.

Двете жени страдат от цироза на черния дроб и когато най-малко очакват, животът им се преобръща и се нарежда по най-добрия начин.

"В продължение на 5-6 месеца имах симптомите за болестта ми, но никой лекар в Бургас не ми казваше какво точно ми има. Един ден се почувствах наистина зле и отидох по спешност в болницата. Оказа се, че състоянието ми се е влошило и най-накрая установиха, че умирам и ми е необходима спешна трансплантация", спомня си най-тежките моменти Милева. По нейни думи всичко се е случило много бързо и почти не е успяла да осъзнае какво се случва.

"Приключих с изследванията в края на септември и в края на ноември ми се обадиха, за да ми съобщят, че през януари 2014 г. ще ме оперират", разказва бургазлийката, която е благодарна на семейството на донора й.

Мария дълго време се опитва да открие кой е нейният спасител, но така и не става ясно. Оказва се, че близките на донора й искат това да остане тайна и поради тази причина трансплантираната жена остава само с добри чувства и се надява един ден и тя да помогне на някого.

"Няма да лъжа, че не се притеснявах. Бях под невероятен стрес дали всичко ще мине наред, дали ще оживея. Но една много силна жена в същото положение като моето ми даде надежда и ме окуражи", емоционално разказва Милева.

Съдбата определено си знае работата. В болницата колежка по стая на Мария се пада 65-годишната Добринка. Двете жени са в една и съща ситуация и очакват своя нов втори живот.

"Никога няма да забравя притеснението в лицето на Мими. Аз обаче приемах всичко като едно голямо предизвикателство, което трябва да премина с лекота. Затова опитах да я заредя със своята позитивна енергия и се получи", споделя пред вестника Добринка.

Животът на трансплантираната жена от Варна се променя рязко, след като лекарите й съобщават лошата новина, че е в последен стадий на цироза.

"Един професор във Варна ми каза, че до три месеца ще съм умряла. Никога няма да забравя тези думи, които преминаха през сърцето ми като стрела. Напук на това си казах, че ще оживея и нищо не може да ме спре да се радвам на децата си", разказва Златинова. По думите й се е борила с коварната болест общо шест години и половина, но въпреки това не е изгубила надежда. Решава да търси помощ от други специалисти и така се озовава в София.

"В началото на януари 2014 година отидох за пръв път на работа и колегите ми пожелаха трансплантация. Точно тогава едно дяволче ми прошепна, че не само ще ме трансплантират тази година, но ще бъда и първа. Е, така и се случи", споделя 65-годишната варненка.

Донори са намерени и за двете жени, които преминават тежкото изпитание заедно, подкрепяйки се. Това ги сплотява за цял живот и до днес не спират да се търсят и виждат.