Светлозар Раянов, който строши с чук плоча от монумента: Ускорих решението за демонтажа на МОЧА

Феновете на "Левски" не са вандали, а хора с гражданска позиция

Кой е той

Светлозар Раянов е роден през 1961 г. в Пловдив. Завършил е Техническия университет в Дрезден. Работи като преводач от немски език. По професия е еколог. Бил е дългогодишен специалист и теоретичен служещ в областта на околната среда и опазването на горите. Доктор е на естествените науки на Техническия университет в Дрезден. Сега е пенсионер.

През февруари т.г. Раянов строши с чук плоча от паметника на съветската армия в Княжеската градина.

- Г-н Раянов, паметникът на съветската армия от години нажежава страстите, а в последните дни се превърна вече в буквален препъникамък за българското общество. Фенове на "Левски" го атакуваха, четирима от тях бяха задържани...

- Моята преценка за този паметник не се е променила. Както и отношението ми, че той е една възхвала на чуждата сила, която въдвори комунизма у нас. Не е по силите на тези хора да го разрушат, защото монументът е голям и много здрав.

За феновете на "Левски" ще кажа, че те също са хора с гражданска позиция и изобщо не смятам, че са отишли там да хулиганстват. А да изразят именно своята гражданска позиция. В последните дни разбрах, че фен клубът на "Левски" е против този паметник, че след мачове са издигали транспаранти с призиви срещу МОЧА. Така че това не е някаква тяхна прищявка за вандализъм или да се пишат герои, а тяхна позиция. И е съвсем логично да я изразят по този начин.

- Не смятате ли обаче, че вие малко или много сте ги окуражили с това, че посегнахте с чук на една от плочите на паметника?

- Не, не смятам, че съм ги окуражил. Просто техническата процедура за демонтажа се забави доста и това провокира постъпката на феновете на "Левски". Ако аз бях в основата й, те още следващата седмица или месец, след като бях почукнал, така да се каже, плочата, те щяха да реагират, но оттогава минаха 6-7 месеца. Но точно това протакане на общината провокира феновете на "Левски", а и други реакции на гражданското общество. Това бавене и моткане може да не е умишлено, а характерно за нашите бюрократични похвати, но смятам, че реакцията на феновете беше възбудена и от палатковия лагер пред паметника, защото той е една провокация. Разбира се, привърженици на паметника могат да си протестират. Това си е тяхно право. Но изявленията, че ще го бранят с гърди, възпрепятстват демонтажа му.

- Каква според вас трябва да е съдбата на този монумент - да бъде преместен в някой склад, изложен в Музея на социалистическото изкуство или изцяло разрушен, ако това е възможно?

- Моето мнение е, че паметникът трябва да бъде премахнат изцяло, както и отливките, защото под формата на "социалистическо изкуство" имаме подобни гротескни фигури навсякъде из страната. Музеят на социалистическото изкуство е малко, как да кажа, безсмислена инициатива, по-скоро да утолят страстите на другата страна. Но да се държат такива фигури в полеви музей. А на това място според мен е най-добре да има градинка, детски кът с катерушки и въртележки. Аз дори смятам, че не е хубаво там да има паметник.

- Паметниците обаче имат странното свойство да се завръщат. Например бронзовата фигура на "железния Феликс" Джерджински в двора на сградата на КГБ, сега ФСБ, на Лубянския площад в Москва. След като бе демонтиран с кран през 1991-ва, паметникът се озова в склад, но преди няколко години бе поставен отново с почести на същото място. Не се ли опасявате, че това може да се случи и с паметника на съветската армия?

- Такава опасност винаги съществува. Но тя е съотносима със зрелостта на едно общество. Ако то няма достатъчна съпротива, паметниците ще се върнат. Ако паметникът бъде унищожен изцяло, това пак не е гаранция. Но е ясно, че унищожени изцяло трябва да бъдат скулптурните орнаменти. Още повече че скулпторът, който ги е проектирал, също ги е определил като "жалони на робството". Не смятам, че те имат някакво място в музей, за да бъдат разглеждани като артефакти на нещо величествено.

- Г-н Раянов, тук логично възниква въпросът, че много малко се знае за техническото ноу-хау за премахването на паметниците в България. Как е бил демонтиран паметникът на Сталин навремето, също в Княжеската градина? А на Ленин? Той беше и доста монументален, извисяваше се в уголемен ръст срещу ЦУМ десетилетия наред. И изведнъж... изчезна.

- Да, премахнат беше без сътресения, без документация... Но тук не става въпрос за търсене на ноу-хау, защото съществуват достатъчно строителни фирми с техника за преместване и на много по-големи обекти, а за липса на политическа воля. Тя именно провокира феновете на "Левски" и не само тях, а и други граждани. Замислял съм се къде може да е паметникът на Ленин, но нямам отговор. А паметникът на съветската армия е пропагандно изкуство. Живял съм в Германия и знам, че паметниците от онази епоха са демонтирани и се намират в складове, но не са изложени публично.

Цялата лява пропаганда у нас продължава да внушава, че ние трябва да бъдем едва ли не вечно благодарни на Русия, което не е така. В света никой за нищо не е длъжен на никого, има интереси, които се балансират от отделните държави в зависимост от това кой с какви средства и влияние разполага.

- Не ви ли прилича паметникът на съветската армия на разменна монета в политическа търговия, не само за вътрешна употреба, и то с по-далечен прицел?

- Съгласен съм с този термин - "политическа търговия". Определено има такава. Тоест, паметниците, включително и монументът на окупаторската Червена армия, се използват между политическите сили за сделки. Знаем за реакцията на руското посолство у нас, а и на Руската федерация, която узнава по-рано за посегателство срещу техни паметници, отколкото нашата полиция.

Но сте права, че паметниците са използвани за политическа търговия между държавите. На колко договорки само през годините между България и Руската федерация беше паметникът на съветската армия!

- Паметникът на Сталин в Княжеската градина е премахнат като с магическа пръчка след прочутия доклад на Хрушчов на ХХ конгрес на КПСС, в който се разобличава Сталин, и това, да речем, е знак за десталинизацията на България. Същото се случва и с паметника на Ленин в началото на 90-те, вече като знак на деболшевизацията на страната ни. Но с монумента на съветската армия се получава засечка. Защо според вас?

- Тогава е имало консенсус - махаме паметника на Сталин, тези, които идват след него, се представят за чисти хора. Така е било и с паметника на Ленин. Когато в СССР обявиха Ленин вече за неводеща идеологическа фигура, тук нещата с паметника му много бързо се решиха. Такъв консенсус обаче сега за паметника на съветската армия няма.