Акад. проф. д-р Дроздстой Стоянов пред "България Днес": Насилието се легитимира, когато се говори постоянно за него
Академик проф. д-р Дроздстой Стоянов е специалист по психиатрия. Наричан е детето чудо, защото само на 15 г. успява да завърши три средни образования - руски дипломатически лицей, английска гимназия и средно общообразователно училище. В края на 2013 г. става най-младият професор, само на 33 години, а през 2015 г. вече е и най-младият академик в историята на българската наука - на 35 години.
Специализирал е в университетите в Питсбърг в САЩ, в Оксфорд и Централен Лангшир в Обединеното кралство, както и в Базел (Швейцария).
- Академик Стоянов, напоследък сме свидетели на ескалиращо насилие. Какъв тип хора са насилниците?
- Не можем да поставим под общ знаменател насилниците, тъй като те нямат конкретен, индивидуален профил, който да бъде описан като психологически тип. Можем да го сравним с възпалението. Както възпалението, така и реакциите на личността не могат да бъдат уеднаквени. Когато описваме типовите реакции, трябва да вземем под внимание индивидуалните особености както на организма, така и на личността. Не съществува събирателна картина и събирателен профил на насилника.
- Тиранинът може ли да бъде разпознат по визуални признаци?
- Не можем да го разпознаем по никакви визуални характеристики като черти на лице, структура на черепа или тялото. Няма никаква връзка между визията и особеностите на характера. Идеята за това да се предскаже или да се види едно такова опасно поведение за околните по визуални признаци е толкова безплодна, колкото да предскажем кой ще се разболее от рак, докато сме на 10-годишна възраст.
- Може ли един агресор да бъде излекуван?
- Лекуват се болните, а далеч не всеки насилник е болен. Това може да се установи само сред психологична експертиза. Ако агресорът или престъпникът е болен, той бива настанен за лечение. Проблемът с насилието е много сходен с проблема от прием на наркотици или алкохол. Това е не толкова проблем на индивида, колкото на предлагането. Ако в обществото съществува предлагане на тези практики и рискови поведения, каквито са различните форми на агресия и употребата и злоупотребата с алкохол и дроги, те се превръщат в част от популярната култура и биват усвоявани много по-лесно от хората, замествайки традиционните понятия за норма. Употребата на наркотици се легализира от това, че постоянно се говори за нея. По същия начин насилието бива легитимирано, когато се говори постоянно за него. Пътят към намаляване на насилието тръгва от преместване на акцента от тази тематика.
- Според вас нарязаната Дебора ще остане ли травмирана за цял живот?
- Последствията, свързани с преживяване на катастрофални, много рискови или животозастрашаващи ситуации, са предпоставка за развитие на посттравматично стресово разстройство. Вероятността Дебора да възстанови психичното си здраве след това, което е преживяла, е много малка без системно и адекватно терапевтично поведение.
- Как хората стават насилници?
- Често насилието се възпитава. Ако детето е чест свидетел на агресивни взаимоотношения сред близките си, има голяма вероятност то да порасне насилник. Ако расте в среда, в която постоянно се извършва или дори коментира темата с пребиванията, посегателствата и убийствата, шансът да порасне насилник е много голям.
- Как трябва да възпитава едно семейство сина си, за да не стане насилник?
- От решаващо значение е семейството да има здрави отношения. Да имат разбирателство и умение да отработват проблемите си по разумен и идеологичен начин.
- Насилието над хора започва ли с насилие над животни?
- Трудно може да се направи аналогия между насилието срещу животни и срещу хора. Може един човек да е изключително загрижен за здравето и благополучието на животните и да се държи по садистичен начин с хората, както и обратното - да убива животни и да е по-внимателен с хората.
- Има ли нещо общо между хората, склонни към посегателства?
- Естествено и логично е хората да се събират в групи, водени от нещо, което ги свързва. Това може да е омраза, толерантност или други общи признаци.
