Професор Веселин Янчев: Нагнетяват се напрежение и страх!

Службите да си вършат работата, а не да се месят в политиката

Кой е той

Професор Веселин Янчев е български историк, преподавател по нова българска история в Историческия факултет на Софийския университет. През 1986 г. завършва история в Софийския университет. От 1991 г. е доктор по история.

От 1991 до 1993 г. е преподавател в 133-то СОУ в София. От 1993 до 1999 г. работи в Националния център за военна история, където е старши научен сътрудник по проблемите на военната политика до Втората световна война. От 2001 г. е главен асистент, а от 2005 г. е доцент. През 2015 г. става професор по нова българска история.

- Професор Янчев, ще се пренесе ли конфликът от Украйна на Балканите?

- Не съм специалист по съвременна история, но мога да кажа, че това са по-скоро политически и медийни измислици. Спрямо днешна дата това няма как да стане. Все пак съм историк до 9.09.1944 г. и не мога да взема обективно становище. Много хора коментират и олекотяват контекста на нещата, които се случват. Въобще не искам да се включа в дискусия, в която не съм запознат. Трябва да има доза мяра и професионализъм за дадено нещо. Кой може да коментира това? Политиците и военните! Въпреки че напоследък много си навлязоха в териториите.

- Какви бяха последиците за България през Балканските и Първата световна война в икономически план, да кажем?

- Парадоксът е, че двете Балкански войни въобще не довеждат инфлация или хиперинфлация в България. Няма стопански срив. Няма сериозни финансови проблеми в страната, защото натрупаният в годините ресурс дава възможност на България да поеме сама разходите си по времето на Балканските войни. Тук има една особеност, разбира се. Преставаме да плащаме дължимите лихви и заеми, които страната е взела преди войната. Когато започва първата Балканска война, правителството обявява мораториум върху плащанията. Това е.

- Какво става с финансовите и стопанските отношения?

- Запазва се ликвидността на банките, запазват се спестяванията на гражданите. Дори се увеличават, защото хората предпочитат в хода на военните действия да влагат на сигурно своите спестявания. Заемът, който България взема през 1914 г., покрива разходите по другите заеми. Остават пари за инфраструктура, за попълване на запасите на армията. Просто войната през 1915 г. прекъсва договореностите по този заем.

- Какво се случва в политическо отношение?

- Няма нито един антиправителствен или антимонархически бунт след края на втората Балканска война. Провеждат се избори през ноември 1913 г., които са по новата пропорционална система. Управляващата коалиция не успява да спечели мнозинство, но са насрочени нови избори през февруари 1914 г. Тогава те са спечелени от управляващата коалиция с малка преднина и се запазва правителството на д-р Васил Радославов. Държавата успява да се справи с последиците от войните и преди всичко с посрещането и настаняването на няколкостотин хиляди бежанци.

- Те май са били много?

- Да, и то в онези времена. Няколкостотин хиляди бежанци пристигат от Южна Добруджа, Македония, Тракия. Като цяло някакъв срив, както се пише и пропагандира, трудно може да бъден доказан с факти. Тогава убеждението на политиците и на гражданите е, че тази война веднъж завинаги ще реши националния въпрос. Естествено, че не е решен.

Първата световна война, която започва малко по-късно, показва, че България е търсен съюзник, което означава, че имаме какво да предложим - и на Антантата и на Централните сили.

- Сега заплашени ли сме от бежански поток?

- Не следя внимателно тези процеси, свързани с геополитика и геостратегии. Но не трябва да се нагнетяват опасности за хората. Мигрантският въпрос е много важен и в Европа и в света, разбира се, но на него трябва да се гледа трезво.

- Дали ще се появят реваншистки амбиции, ако войната се прехвърли към Западните Балкани?

- Некоректно е да се говори по този начин! На каква база? Това, че някой някъде нещо е казал, не може да служи като необратим факт, върху който да разсъждаваме. Предполагам, че това наистина е възможен вариант, но е нужно сериозно проучване, разузнавателни сведения и т.н. Досега не съм видял сериозни анализи по темата. Това са само хипотези и нищо повече. Те не са на база на доказуеми факти.

- Все пак във всяка война се появява реваншизъм.

- Естествено, но живеем в XXI век, светът е устроен по коренно различен начин. Надявам се, че все още са останали трезви хора, които да разсъждават разумно. Разбирам, че всякакви такива вариации съществуват в публичното пространство, но те се използват за политически цели. Това е видимо. Нагнетява се напрежение, нагнетяват се страхове, безпокойство сред хората. Как ще се развие войната и до какви процеси ще доведе, са важни и отговорни неща, към които не трябва да подхождаме леко - нито ние като специалисти, нито пресата, нито държавните служби, защото последиците могат да бъдат трагични.

- Държат ни "във въздуха", за да не се отпускаме ли?

- Достатъчно хората по света и българите в частност са в стрес от всякакви други ситуации, та да им нагнетяваме страх от война. Всякакви спекулации и всякакви недоказани, измислени или предполагаеми факти само влошават ситуацията. Институциите и службите трябва да си вършат работата, за която са предназначени, а не да се опитват да бъдат фактор в политиката. Те все пак служат на държавата и са финансирани от джоба на данъкоплатеца.

- Къде се "дъним" българите във всичките войни, в които участваме?

- Традиционното обяснение е, че армията е спечелила всички победи, а дипломацията ги е загубила, но не е точно така. Това са опростенчески обяснения. Първо, не всички войни сме загубили. Сръбско-българската война е спечелена по категоричен начин, вследствие на което Великите сили признават Съединението. Проблемът е, че има разминаване между политическото и военното ръководство на страната. Другото, което трябва да се има предвид, е този стремеж веднага и завинаги чутовно да се решат всички проблеми на българското общество. Това е тежък и изискващ много усилия процес, който не може да бъде решен отведнъж.

- Да, но все пак през повечето време сме били на губеща страна.

- Тези въпроси са свързани с участието на България в двете световни войни на страната на коалиции, които губят. Това идва именно от стремежа да бъде решен националният въпрос. Не бива да бързаме с крайните изводи и заключения. Много лесно се дават оценки за неща, които вече са приключили. Може би трябва да разсъждаваме с оглед на ситуацията, в която държавното, политическото и военното ръководство е било изправено.

- Все пак сме загубили доста територии и ресурси от двете войни.

- Разбира се. Двете войни са с много тежки последици за развитието на обществото и на цялостното развитие на държавата ни. Да не говорим, че след Втората световна война България на практика губи държавен суверенитет. Тя се превръща в брънка от един нов световен ред, наложен от Съветския съюз. За първи път след Освобождението българското държавно ръководство е в ролята на изпълняващ решения, без да има възможност само да ги управлява.

- Все пак хората се притесняват от евентуални военни конфликти.

- Като гражданин и човек имам позиция, но всеки в България говори за какво ли не и всеки разбира толкова много. Толкова специалисти се навъдиха, че аз искам да запазя компетентността си. Мога да ви разкажа за българо-руските военни отношения през годините, но някой да говори за това какви са стратегическите планове на Русия, в момента е смешно.

- Служител на Военното разузнаване ни каза, че цялата тази истерия с пренасянето на войната на Балканите е измислица. Така ли е?

- Ясно е, че тези неща са свързани с политически или конюнктурни цели. Да ви припомня какво става през 1913 г. Този изблик на краен национализъм и на шовинизъм, ако щете, впрягане на интелектуалци и политически дейци, които смятат, че сега или никога трябва всичко да бъде решено веднъж и завинаги, вижте докъде ни доведе. Май доникъде. Резултатът не е добър. Така че повече спокойствие и повече разум никога не са излишни.