Иван Динев-Устата: Мишо Шамара е нашият Зеленски

Еуфорията от идването на украинския президент у нас беше равна с посещението на папата 

Кой е той:

Иван Динев, по-известен с артистичното име Устата, е рап певец, появил се на родния музикален небосклон още в края на 90-те години на миналия век. Псевдонимът изключително добре прилята на Динев заради факта, че авторските му текстове са откровени, жлъчни и засягащи "в прав текст" наболели теми за българина. Най-пресния пример за това е песента под наслов "На Македония с любOFF", заради която Динев дори получи смъртни заплахи. Следващата стрела, която Иван заби, беше по адрес на заливащото джендърство по света и у нас. Днес потърсихме плеснатия в устата творец, за да разберем отношението и позицията му към войната в Украйна, нейния президент Володимир Зеленски и визитата му у нас.

- Къде те хващам, Ванка? Чува се, че пътуваш.

- Ти къде си мислиш, че отивам - в Македония ли? На път между две участия от морето към Велико Търново. Този прекрасен български исторически град, на който гражданите от Северна Македония още не са посегнали като част от „тяхната“ история. В последно време нещата, които правя, са по-скоро не позиции по дадени въпроси, а под формата на музикално произведение. И това не на всеки се харесва. Казват: „Как може той да пали огън, вместо да се помиряваме помежду си“. Същата реакция беше и за джендърите.

Аз не казвам нещо да бъде унищожено, а само изразявам собствената си теза по въпроса. Затова и наесен ще направя нова устата песен, която ще е самостоятелна и на болезнена тематика.

- Защо? Колко ти пука от хорското мнение?

- Вече не ми дреме и въобще не ме интересува кой какво си мисли, с кого си ляга и с какво се храни! Единственото нещо, за което ми пука, е за това, че опитват да ограничават моето право на мнение, което имам правото да изразя, скачайки срещу позицията ми. Но е нормално да има хора, които да не те харесват. Ако бях политик, щеше да е друго - те винаги опитват да са дипломатични. На мен не ми отива да се изказвам дипломатично!

- Говориш за политика. За идването у нас и личността на украинския президент Зеленски какво мислиш?

- Няма какво да мисля - нещата са ясни! Беше една еуфория равна с посещението на папата. Смятам, че поне посолствата, които създадоха този Министерски съвет, няма за какво да са недоволни. Съставеното поставено бг правителство си свърши работата дотук - с големи шепи и отворени обятия реши да даваме безвъзмездно каквото от нас се иска. Хем нямаме много, хем да не сме стиснати - кеф ти реактори, кеф ти оръжие, кеф ти подкрепа всякаква... Всичко!

- Защо смяташ така?

- Добре, не е ли глупаво за малка държава като нашата, с ограничен запас с оръжия, да ги даваме на Украйна?! Германия, Франция, Англия не дават ли достатъчно?! Сега ще кажеш - „Защо и ние да не дадем?!“. Не може, ние нямаме толкова, колкото имат другите, разбираш ли! Армията ни е в лошо състояние - бях войник през 1996 г. и знам какво беше, и какво е сега.

- А трябваше ли изобщо нещо да се дава? Зеленски защо дойде?

- Защото правителството, в което има добре прикрита досега любов между всички коалиционни партньори, го покани. Военният ни министър Тагарев реши да му отдаде тези реактори, но не разбирам защо всички плюят президента Радев. Получава се така, че „на празна тепсия ни карат да мразим Русия“.

- Но нали казват, че тя е „злодеят“!

- Следил съм нещата, случващи се между Русия и Украйна от 2014 г. насам. Има една страхотна среща между Зеленски и Тръмп, на която американският президент каза на украинския, че нещата между неговата държава и Русия, визирайки мините в Домбас, трябва да влязат в ред. И Зеленски тогава го гледаше като малко дете. А там по това време много хора са били избити, но не от руснаци! Нищо не казвам друго освен фактите.

Тръмп му говори съвсем цивилизовано, както и на лидера на Северна Корея Ким Чен Ун, където през 2019 г. ходи заради търкания между двете държави. Но се разбраха някак, Тръмп после каза: „Ама той бил готин човек!“, и започнаха да си пишат писма. Ето това е дипломация и решаване на конфликти без нужда от война.

Сега искам българите да си представят следната ситуация! Да речем, в един град като Златоград, в който, за щастие, живеят мирно и спокойно, точно както Левски е искал, християни и мюсюлмани. И там в един момент християните българи започват да колят на площада мюсюлманите български турци. Е, в такъв момент Ердоган дали ще се зарадва и ще стои спокойно?!

- Правиш паралел с Русия и Украйна ли?

- Не, иска ми се само хората да си го представят! Дай да минем и от другата страна! Да погледнем и към Скопие. Ако там посягат на българи и македонци с българско самосъзнание, как ще е редно да реагира българската държава?!

Според мен отдавна случилото се преди започването на войната между Русия и Украйна, за което изобщо не се говори, е било абсолютно умишлено и с години наред се е работело тази война да се състои. И битката не е между Русия и Украйна в никакъв случай!

- А между кого?

- Тя е между Русия и Америка, Русия и НАТО, Русия и Великобритания. В случая, без значение кой е лидер на Русия, той щеше да реагира по същия начин.

Но тази война е точно толкова „наша“, колкото тази в Судан, или онази в Ирак преди 30-ина години. Затова - да видим още нещо важно - ситуацията с бежанците. Едните отдиха по хотели, другите - натъпкани в камиони. Щом има бежанци, те трябва да са равнопоставени. И едните, и другите бягат от нещо ужасно, наречено Война. Затова не трябва по знамена да ги приемаме и настаняваме в България! Щом можем „така“ да приемем украинските бежанци, редно е да се отнесем по същия начин и към сирийските.

- Ти как приемаш Зеленски - като политик, изпълняващ добре актьорска роля, или като актьор, поставен да бъде политик?

- Трудно е да се каже - не съм професионален анализатор, а и няма значение какъв е бил, можеше и да е ай ти специалист. Факт е, че той има силно предимство, извеждащо го много напред. Той има присъствие, харизматика и лидерски качества, които, заедно с пословичната му имиджова зелена тениска, която стана нарицателно, го изкарват на предни позиции чрез медиите сред хората. Задмина и Обама, който ходеше с риза с навити ръкави.

Но определено актьорската професия си оказва влияние. Наблюдавал съм го - позицията му е ясна, има добър изказ, бърза мисъл и още едно голямо предимство - той е и стендъп комедиант. А там, за да си добър, трябва да имаш изключително бърза мисъл, независимо дали е за чувството за хумор или за да засечеш противника си в ораторството си.

Зеленски реагира страхотно в разговора си с Румен Радев и в никакъв случай не го е смачкал. Глупости, глупости! Просто е много добър оратор.

- Можеш ли да го сравниш с известен българин, който да може да е лидер на нацията ни?

- Мишо Шамара.

- Така ли? Не ти, не Ицо Хазарта?!

- О, аз не се виждам изобщо на подобна позиция. А Зеленски и Шамара имат много общо - като се почне от ръста им, мине се през оплакването, продължи се със самочувствието и готовността за борба - това е Човекът! Докато за Ицо Хазарта, когото много го харесвам, много ме е яд, че е като машА на партията от некадърници, която го покани. Изкараха го като острие пред правителството, за да каже някои неща, и не се и появява вече.