Озвучаващият актьор Здравко Методиев: Спондж Боб ще ни спаси от наводненията

За джендър обществото съм, но по Шекспир

Кой е той

Здравко Методиев е един от най-известните български озвучаващи актьори. Част от ролите му са на Джоуи от "Приятели", сериала "Джоуи", "Как се запознах с майка ви", "Чък" и др. Участва и в комедийното шоу "Аламинут" по Би Ти Ви. Най-запомнящото му се участие е озвучаването на анимационния сериал "Спондж Боб Квадратни гащи".

През 2014 г. получава номинация за "Икар" за най-добър дублаж за този сериал. През 2015 г. е номиниран за дублажа на "Пингвините от Мадагаскар".

- Какво е Спондж Боб за вас, г-н Методиев?

- Спондж Боб е един от най-хубавите проекти, с които съм се занимавал през живота си. За мен лично всяко дете е "Негово величество". Проектът с този анимационен филм ми донесе номинация за наградата "Златен глас" през 2014 г. Има и друго. За да бъда честен към децата, а аз искам да съм такъв, вече не мога да правя по много епизоди на един тракт и се отказах от озвучаването на сериала.

- Какво би направил Спондж Боб в тази ситуация с наводненията в България?

- За това как Спондж Боб би преживял въобще цялата история в България аз се предавам. Просто не мога да си го представя. Все пак той е анимационен герой и е много чист и светъл. По детски чист. Това, че живее под водата, му дава предимство пред нас, когато става дума за наводнения, разбира се. Иначе на шега мога да кажа, че Спондж Боб ще организира всяка една медуза от медузените поля, за да насадят отново дърветата, които бяха отрязани, да почистят реките, които са задръстени, и да направят така, че да процъфти България.

- Може ли да импровизирате на тема какво би направила гъбата днес у нас?

- Дори да говоря на шега, не мога. Защото нещата при Спондж Боб са много чисти и искрени. Той е като децата - гледа с големите си очи и вярва на света, че е също толкова искрен, колкото него. А светът не е такъв.

- Ако анимационните герои можеха да влязат в нашия свят, какво друго щяха да направят?

- Ако имаха сила, анимационните герои, които обичаме, те щяха да ни превърнат самите нас в такива като тях. Силни, смели, чисти. За съжаление, в момента в България не работи тази идея. Аз не мога да кажа на децата нещо, което биха приели като лошо. Искам да бъда честен към тях. Също така анимационните герои биха се опитали да направят всичко възможно, за да не видят нито една детска сълза вследствие на какъвто и да е катаклизъм по света.

- Кой герой, когото сте озвучавали, ви е любим?

- Едно от най-добрите неща, за които се сещам, е сериалът "Приятели". Там озвучавах Джоуи. Този период от време е най-любимият от кариерата ми. Това бяха 200 епизода. Озвучавал съм толкова много неща, че не мога дори да си ги спомня.

- Възрастни или деца да сме?

- Детската наивност е невероятно оръжие. Аз съм имал случай да играя на криеница с деца и те през цялото време си мислеха, че играят със Спондж Боб. Те не ме приемаха като човек. Точно тази детска вяра и наивност е страхотно оръжие. Колкото повече хора запазят тази детска наивност, толкова повече ще има "очи, пълни с мечти". Не бива да позволяваме детската душа и наивност да отстъпват пред могъществото на мозъка. Действителността е друга, ама това е, защото я правим такава ние, възрастните.

- Да, ама действителността я има все пак?

- Едно дете не би било щастливо, ако няма други като него. Ако няма поне още едно. Защото усилията на всички родители още от раждането на детето са как да го изучат, с какво да се занимава и как да успее в живота. Много ценности в този момент се забравят. Просто по този начин осакатяват децата, колкото и грубо да звучи.

- Къде се прекъсва връзката между детската чистота и наивност и циничността на възрастния?

- Това според мен става в момента, в който очите започнат да гледат материалния свят. В този момент детската душа започва да се губи. Ние просто остаряваме за хубавите неща и започва да ни интересува само материалното. Все повече и повече. Тогава детето отстъпва.

- Детето няма избор след определена възраст?

- Да, защото то влиза в материалния свят. От детския свят, пълен с мечти, игри и светлина, то влиза в бруталния и груб свят на възрастните.

- Имате ли деца?

- Имам син Микаел, когато много обичам. Той е ватерполист.

- Кой е най-интересният случай покрай Спондж Боб?

- Когато ме номинираха за наградата "Икар" за озвучаване, ме поканиха в БНР за интервю. Аз не обичам такива изяви и отказах на водещата. Тя обаче ме хвана с репликите: "Аз сега трябва да обясня на дъщеричката си, че няма да дойдете в студиото, защото тя ви е страхотен фен." Имаше кратко мълчание и казах "Идвам". После в ефир говорих от името на Спондж Боб с дъщеричката й. Това дете полудя просто и всички хора от апаратната ни аплодираха.

- Когато говорим за държавата, смятате ли, че ние, гражданите, трябва да се хванем и да изпълним нейната роля, понеже тя не я изпълнява?

- Мога да кажа за София. В кварталите се реже асфалт и след това с месеци наред остават дупки. Какво става с тези дупки, когато се изсипе дъжд? На някои места - язовирчета. Хората си потрошават колите, пешеходците не могат да пресичат и никой не знае кога отново ще бъдат запълнени тези дупки. Иначе българинът е научен да прави едно - да се грижи само за себе си и за своето благополучие. Българинът не гледа за цялото, за общото.

- Значи има огромна пропаст между детската чистота и реалната действителност?

- Това е като въпроса защо бялата мечка не яде пингвини. Бялата мечка яде абсолютно всичко. Тя и човек напада. Другите животни избягват човека, а бялата мечка яде хора. Обаче бялата мечка не яде пингвини... Защото тя и пингвините са на двата различни полюса. Защото от Северния полюс тя трябва да стигне до Южния и да пресече екватора. В този смисъл говоря за Спондж Боб и наводненията. Едното е наивно, чисто и прекрасно, а другото е трагедия. Това са два абсолютно различни полюса.

- Какво може да се направи по този въпрос?

- Аз през 90-те години бях с много активна политическа позиция и много следях какво се случва в България. Ядосвах се на едни, стисках палци на други до момента, в който се превърнахме в държава, от която нищо не зависи.

- Това е обезкуражаващо. Смятате ли, че всичко в България е подчинено на европейските директиви?

- Какво се случва напоследък в Европа? Едно от най-важните неща е легитимирането на джендър обществото. Ама чакайте малко. Понятието "джендър" съществува още в творчеството на Уилям Шекспир. Този термин символизира философията за това истинско приятелство между хората. През XVI век някои творци са били толкова свързани един с друг, че когато се появи жена в живота на единия, те са разваляли добрите си взаимоотношения. Джендър е било общност на хора с еднакви интереси, с еднакви финансови възможности, които се занимават с неща, които ги свързват един с друг, обменят опит. Това за мен е джендър обществото.

- Какво озвучавате в момента?

- Приключих сериала "Рей Донован", в него озвучавам актьора Джон Войт, бащата на Анджелина Джоли. Озвучавам и доста турски сериали.