Актьорът Славчо Пеев: Време е политиката да се промени!

Управниците „да си подават по-често топката", а не да играят индивидуално

Кой е той:

Актьора Светослав Пеев познаваме добре от десетките му роли на театралните сцени на Сатиричен театър „Алеко Константинов” в София, Драматичен театър „Йордан Йовков” в Добрич, както и от над стоте му превъплъщения на малкия екран. Гледали сме носителя на почетното звание „Заслужил артист” Славчо, както му казват всички, в театралните постановки „Службогонци”, „Римска баня” „Швейк”, в ролите на Дон Кихот и художник-фотограф, в лентите „Няма нищо по-хубаво от лошото време”, „Мисия Лондон” и т.н.

Днес завършилият ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов” през 1964 г. актьор, също и режисьор и щур футболен запалянко, има рожден ден. Екипът на „България Днес” го потърси по този и други актуални поводи.

- Честит рожден ден, г-н Пеев! Да сте жив и здрав! Как сте след изборите, къде играете?

- Благодаря ви! Закъсах го леко с крака на снимки с Митко Рачков и Ицо Стоичков. Те са добре - железни са, ама мен кракът ме боли от коляното надолу. Ще го лекувам, като тръгна на бани.

Въпреки това - гласувах. Гласувах правилно. Аз винаги гласувам. Иначе, понеже не се чувствам много добре заради коляното, ме смениха в един естраден спектакъл в Сатиричния театър.

- Ако сравните политиката с въпросната естрадна постановка, какъв ще е вашият паралел - герои, актьори, сценарий...

- Как да ви кажа, сложна е ситуацията. През тези две години, в които си стояхме вкъщи, а някои дори останаха без доходи, нещата много се промениха. Като тръгна обедно време по ул. „Раковски” и се вгледам в лицата на хората, виждам голяма разлика. Преди бяха усмихнати, ведри, приятни. Сега имам чувството, че влязоха в себе си и станаха по-чужди. Промени ги този престой у дома. Много е сложно.

- За тези години на сцената имате роли на милиционер, ревизор, сваляч, автомонтьор... Играли ли сте политик?

- Да, много отдавна. Той беше отрицателен герой и лош човек. Това не означава, че политиците са лоши хора. Те са просто хора и сред тях също има лоши, много лоши, добри, по-добри... От възпитанието на Човека много зависи възпитанието на Политика. Това определя как той ще види и усети хората, което прави професията му много сложна. Политикът трябва да е човек, който да бъде с хората и техните съдби. А в България много от тях забравят за този факт и мислят само за глупости и себе си. А има политици в България, имало е и ще има, сигурен съм. И сега е време да се промени вече всичко.

- Имате достойна награда за „Заслужил артист”. Какво трябва да направи един управник, за да стане „заслужил политик”?

- Ох! Онова, което и днес мога да кажа, е, че политикът трябва да е много сериозен човек. Да мисли сериозно за държавата, за страната си, за нещата около себе си, за хората покрай него. Най-вече за тях! Виждате, настъпиха сложни времена - болести, природни бедствия, война... Трябва да има отговорно и задълбочено отношение към нещата!

- В такъв случай „службогонци” ли са днешните управляващи?

- Има всякакви хора. Въпросът е сега да дойдат тези, които повече мислят за нашата България.

- А те къде са?

- Между нас! Само трябва да ги видим. Но времето е толкова сложно. И въпреки процентите на гласували в неделя все още имам надеждица, че нещо ще може да стане. Че управниците ни ще може да се вразумят, ще може да разсъждават заедно за бъдещето на тази България и хората в нея.

- Харесвате футбола - отявлен почитател сте на „Локомотив” Сф. Какъв е паралелът Ви между управлението на държава и менажирането на отбор?

- Тази игра е колективна и се играе с топка, нали?! Ами каква да е аналогията - да си подават! Те не си подават! Това е цялата работа. Трябват ни хора, които разменят помежду си пасове, имат грижа за другия и правят така, че да го спасят, пък след това и той да им помогне. Въобще всичко онова, което е взаимността и радостта от факта, че могат да бъдат полезни на хората. Не да „играят индивидуално” и само за себе си.

- Т.е. днешните политици са рицари на печалния образ, така ли?

- Точно така е! Споделих ви, че съм оптимист. И дано, макар и след 5-и избори, гласувания и временни правителства, стане нещо! Не може да не стане! Просто е логично и е крайно време. Така че, ох, предстои да дочакаме и да видим.

- Не зависи ли и от нас, „обикновените” хора, положението в страната ни да се оправи? Какъв е апелът Ви?

- Хората да бъдат българи! България е едно чудесно място за живеене, повярвайте! Бил съм къде ли не по света - обиколил съм го, познавам толкова много хора. Но трябва да ви кажа, че от тук по-чудесно място няма. Трябва всички да осъзнаем това. Имаме си планина, море, изключителни хора...

Така че дайте да се съберем и да помислим за тази държава, защото ние сме в Европа, ние сме европейци. Ев-ро-пей-ци! Трябва да знаем и да не забравяме това!

- А какво значи днес, на рождения Ви ден, човек да е българин?

- Означава всеки да си е на мястото, на което е, и да мисли за това, че е полезен за другия човек и хората до него. Трябва да се интересуваме - от хората, от ситуациите, от всичко. Не да нямаме мнение и отношение към случващото се, а да вършим онова, което трябва и можем. Да сме там, където сме, но и да сме полезни на другите в същото време. И да уважаваме другия и труда му!

- За днешния Ви празник какво пожелавате на себе си и вашите почитатели - наши читатели?

- Пожелавам здраве, всичко да им е хубаво и се надявам нещата да бъдат наред. А за себе си - да ми мине по-бързо кракът.