Актьорът Славчо Пеев: Бях за Франция, но Аржентина си заслужи титлата

Меси е сред най-великите, работи не само с краката, но и с мозъка си

Кой е той

Славчо Пеев е театрален, телевизионен и филмов актьор. Роден е на 4 април 1939 г.

Любимият актьор на редица поколения е голям футболен фен. Пеев е заклет фен на "Локо" (Сф), но винаги е пред телевизора и с трепет следи най-вълнуващите мачове от света. В неделя той отново сяда пред малкия екран, за да гледа сблъсъка между Аржентина и Франция от финала на мондиала в Катар. За кого е стискал палци и какви емоции му е донесло световното, Пеев говори пред "България Днес".

- Г-н Пеев, вие сте запален футболен фен. Заслужено ли Аржентина спечели световната титла?

- Абсолютно! Най-вече заради Лео Меси. Той е играч отвсякъде. Като погледнеш, това не е онзи здрав, як, висок, снажен, каквито бяха преди. Меси е нормален човек. Затова хората му симпатизират. Лео е човек, който работи не само с краката си, но и с мозъка. Затова е толкова обичан.

Подкрепях Франция. Не съм се ядосвал даже. Бях щастлив, че моят фаворит успя да се "съживи", след като изоставаше с два гола и не се виждаше как може да се върне в срещата. И напук на всичко успя! И бе на косъм от нова световна титла.

- Много хора обаче казват - Аржентина спечели, но им свириха пет дузпи на едно световно, което е рекорд.

- Не, не. Дузпи си имаше, останало са просто приказки. Никой не е бутал Аржентина. Просто южноамериканците имат играч с изключителни възможности. Меси просто е велик!

- Като говорим за Меси - решиха ли се споровете с Роналдо за това кой е по-велик?

- За мен - не. Кристиано и Меси са различни по природа играчи. И двамата са направили толкова много футболът да се развие. Не мога да кажа, че единият е по-велик от другия. Няма как. За мен и Меси, и Роналдо са сред най-великите.

- А защо подкрепяхте Франция?

- Живял съм в страната малко над година. Играх там при колеги. И имам сантимент към всичко френско. Обичам страната. Винаги, ако не играе България, подкрепям французите.

- Вие сте имали честта да наблюдавате куп легендарни финали на мондиали през годините. Много специалисти твърдят, че Аржентина-Франция е най-великият финал в модерната история на футбола. Съгласен ли сте?

- Нарежда се сред най-великите. Мачът беше истинско зрелище. Страхотна игра от двата отбора. Динамика, разигравания, обрати, положения, пропуски. След това продължения. Пак голове. И за финал - дузпи. Имаше всичко в тази среща. Към средата на срещата си мислех, че любимата ми Франция ще падне с много и ще се изложи. Добре, че се върнаха. За да стане истински мач. Благодаря на Франция, че направиха двубоя страхотен, защото само те биха могли да се върнат при този резултат 0:2. Загубата е част от играта - победителят трябва да е един.

- Имали сте удоволствието да гледате и големия Диего Армандо Марадона, който, за съжаление, вече не е сред живите. Какви са приликите между легендата на Аржентина и Меси?

- И двамата са супер нормални хора. Не са грандомани. На Марадона Господ му беше дал техника, удар, абе, всичко. Заради големия му талант дори оправдавам и Божията ръка на 1/4-финала на световното в Мексико през 1986 година.

- Кой отбор ви направи най-силно впечатление на това световно и защо?

- Определено Мароко. Едва ли някой е очаквал, че тим от Африка ще се бори за медалите на световното първенство. Мароканците отстраниха футболни колоси и претенденти за титлата. Та кой е очаквал подобно нещо?! Супер голяма изненада. Затова футболът е толкова велика игра. Не можеш да предвидиш нищо. Ако някой ми бе казал, че Мароко ще играе на полуфинал на световно, щях да се смея. Но ето, те са първият тим от Африка, който се класира на 1/2-финал. И бяха на много малко от това да вземат медал от мондиала в Катар. Мароко играха със сърце и душа. Показаха на останалите тимове, които имат много претенции, как се излиза на терена.

- Казвате, че никой не е вярвал, че Мароко може да стигне толкова напред в турнира. А вие вярвахте ли, че Аржентина може да се класира за последния мач, след като тръгна със загуба? (б.а. - "гаучосите" паднаха 1:2 от Саудитска Арабия в първия си мач)

- О, не, със сигурност не съм мислил, че могат да стигнат до финала. Но не заради загубата им в първия мач на мондиала. Просто виждах други отбори, които за мен бяха по-силни. Е, не познах (смее се). Загубата на старта на Аржентина я приех нормално. Един мач, още повече в групите, не означава нищо, както и се видя.

- Голяма болка на всички българи е отсъствието на страната ни от световни първенства вече 24 години. Кой е виновен за това, г-н Пеев?

- Всичко е в ръководството. То е виновно за краха на българския футбол. Явно това ръководство не милее този спорт да се развива у нас, да се радват хората. Футболът поражда емоции. За съжаление, ние, българите ги загубихме тези неща. Имаме играчи с нелоши качества, но... не стигаме до елита. Радостта, която изпитах през лятото на 1994 година, бе неописуема. Бях на световното в САЩ. Заедно с колегата ми Влади Въргала бяхме заедно с отбора. На всички мачове ходихме. Е, няма такава емоция и кеф! Няма такава радост! С нищо не мога да я сравня. Жалкото е, че надали ще я изпитаме някога...

- Най-светлият празник - Коледа, чука на вратата. Как ще го прекарате?

- Със семейството си. Имам 4-ма внуци и деца. С тях ще бъда. Ще се насладим на времето, прекарано заедно. Празниците са за това - да се събира семейството.