Директорът на народния театър Васил Василев седи на бюрото на Пенчо Славейков

Интриги и скандали съпровождат отколе "имперската" трупа

Лилиев създава еталона за драматург на Народния, Антон Страшимиров хитрува за първа БГ пиеса

Сравнително новият директор на Народния театър Васил Василев седна зад бюрото, на което първи е търкал лакти Пенчо Славейков. През стаята на секретарката пък е бил кабинетът на артистичния секретар на театъра Пейо Яворов.

Славейков е влязъл в кабинета си на 28 март 1908 г. Преди него временен управител бил архитект Никола Лазаров, участвал в строежа на театъра. Той пък заменил интенданта Илия Миларов, писател и общественик, който бил назначен от Фердинанд, за да бъде скоро уволнен, след като царят бил освиркан от студентите при откриването на Народния на 3 януари 1907 г.

Пенчо Славейков е първият профи на ветровитото място на шеф на най-престижната ни сцена. БГ театърът преди него е бил на полусамодейно равнище. Поетът запретва ръкави да осигури качествени преводни пиеси, да превърне репетицията във важен етап към финала. За да има човек, който да чете пиеси и да ги препоръчва на режисьорите, Славейков открива нова длъжност - артистичен секретар. И на това място кани човек, на когото има доверие - Пейо Яворов. Днес тази длъжност се нарича главен драматург, към когото работят неколцина драматурзи, автори или театрални критици. Сега директорът на Народния не се намесва в работата на режисьорите, както е правил Славейков. Шефът поет наблюдавал репетициите на тогавашния чешки режисьор на театъра Йозеф Шмаха и без да му пука, пускал прочутия си язвителен език. "Ти що ходиш като че с моите крака, дървеняко?", намеквайки за неотлъчния си бастун и недъгавия си вървеж. Или засичал нещастния артист с подигравките: "Я не се блещи като таласъм" и "Що крещиш и цепиш въздуха като газена тенекия?". Така директорът принудил Шмаха, който изиграл великанска просветителска роля в зародиша на нашия театър, да си тръгне обиден от България. Славейков се задържал само една година на красивото си бюро и бил уволнен от просветния министър . Поетът се противопоставил и с право, на идеята да се вкара операта като съквартирант на театъра. Министърът обаче бил оперен фен и наредил певците да си вземат костюми от гардероба на театъра за представление на 18 октомври 1908 г. Славейков на свой ред заповядал на гардеробиера да заключи стаята и да се изпари. Когато певците намерили гардероба заключен, се обадили на Мушанов и той тичешком пристигнал в Народния. Оперно представление имало, а поетът бил преместен за директор на Народната библиотека. Яворов остава до 1913 г., когато ослепява след опита за самоубийство. Той хвърля страшни усилия, за да накара артистите да говорят правилно, като съставя специални таблици. Бил деликатен и сговорчив, обратно на очакванията заради чирпанската му избухливост.

След Пенчо Славейков директорите на Народния театър са се сменяли на две-три години. Може би най-интересният е големият литературен критик Владимир Василев, който три пъти е сядал на стола на Славейков. Той назначил руския актьор Николай О. Масалитинов за главен режисьор. Негова е идеята да се открие към театъра школа с млади таланти. Поощрявал е Йовков, Ст. Л. Костов и Рачо Стоянов да пишат драматургия. Дясна ръка на Василев е Николай Лилиев, драматург от 1924 до 1960 г. Той не само е в основата на днешната преводна модерна драматургия, но създава еталона на професията драматург в театъра.

Що се отнася до интригите, шумни скандали е имало не само сега, но и преди години в "имперската" трупа.

Повече от век там са се разигравали абсурдни битки на егото и суетата без сценарий и без режисьор. Страхотен смут превзема родните писателски среди, когато е обявен анонимен конкурс за първата българска пиеса, която да даде ударен старт на новия театър през 1907 г. Надпреварата е убийствено жестока, а за да се подсигури, хитрият Антон Страшимиров се включва с цели три пиеси. Едната е от негово име, другата е подписана с името на жена му, а третата чрез подставено лице изпраща чак от Швейцария. Е, късметът обича смелите и нахалните. Страшимиров печели конкурса и така ликува, че не съумява да си премълчи как умно е изиграл конкуренцията. Хвалбите му стигат до комисията, която отменя решението си и поставя задача на Иван Вазов да напише нужния им шедьовър. Така патриархът създава "Славата на изкуството". Откриването обещава да е царствено. Самият Фердинанд присъства, а в новата сграда са допуснати само подбрани от властта лица. Това допълнително разгневява студентите на фона на разгарящата се университетска криза по това време и те посрещат с освиркване и снежни топки пристигащия с каляска Фердинанд. Според някои самият Страшимиров от яд също разпалвал огъня у демонстрантите и дори имал пръст в организирането им, като в пресата се твърди, че лично бил купил свирките им. Така не по вода, а по скандали му тръгва на Народния театър.

През 1921 г. в първия брой на първа страница на в. "Развигор" Елин Пелин излиза със статия "Защо не ми се ходи в Народния театър". В нея той пише: "...Духовният облик на тая голяма сграда е угаснал. Някаква фатална метла като че ли е избърсала лъчите му и той стои сух, безжизнен скелет без светлина и топлина. Надолу той изтъква причините за това, сред които са: лоша режисура, едни и същи бездарни артисти, стар репертоар, суфльорът и т.н. Развихря се спор моментално.

Любопитен е и подигравателният фейлетон на Христо Смирненски, който той пише след пожара по време на юбилейния спектакъл "Апотеоз на българското изкуство" на 10 февруари 1923 г. Декорите пламват, а огънят се прехвърля в залата и въпреки усилията на артисти и публика огънят нанася сериозни щети на театъра. В "Интервю с изгорелия театър" Смирненски безжалостно описва как хората бягали ужасени и скачали от втория етаж, защото "най-вероятно е играела Султана Николова", заяждайки се с въпросната актриса. Във фейлетона театърът се оплаква, че сам се е запалил, защото не можел да понася повече да гледа как снобите пъшкат от преяждане и се прозяват на първите места и в ложите: угоени физиономии, парвенюта, спекуланти, лакеи, които заемат началнически постове. Хапливите критики не подминават репертоара, цените, кадрите и самия Вазов. Нищо ново под слънцето. И с днешна дата скандали в Народния театър има след всеки нов директор.