Здравка Евтимова с кампания „Добро сърце“ за земетресенията

Писателката създаде акция за помощ към Турция и Сирия

„Пред блока ни в Перник видях оставена на земята кутия за обувки с много разкривен надпис, с букви като жабички – една наляво, една надясно. Пишеше „На едно дете“, сподели бележитата ни писателка и преводачка Здравка Евтимова в ефира на БНТ, която инициира кампания „Добро сърце“ за събиране на помощи за пострадалите от опостушителните земетресения в Турция и Сирия, и продължи: „Вдигнах капака и видях едно мече в нея. Вероятно някое детенце е гледало за случващото в двете държави, и си помислих, че то е отделило скъпата си играчка за друго дете, страдащо от земетресенията. Това наше дете никога няма да забрави, че има и други деца по света, които може би нямат родители и също са загубили своите играчки. Израствайки по този начин и успявайки ние, възрастните, да вдъхнем на децата си разбирането, че ние не сме най-важните, а това да спрем болката, ще има надежда. Така че това сетиво за болката на другия е винаги живо!“

Авторката на разказа „Васил“, спечелил награда в конкурса за къс разказ от цял свят на радио BBC, Лондон за 2005 г., също както преди година, когато гостува в БНТ по повод избухването на войната в Украйна, много емоционално изрази мнение и съпричастност за сегашната природна трагедия, връхлетяла азиатските държави. Година по-късно разговорът ѝ с журналистите от Националната телевизия отново е за хора, изгубили всичко, майки, които плачат, деца, останали сираци.
Евтимова сподели, че когато е видяла кадрите с разрушения от жестоките земетресения, е изпитала много дълбок шок и не е могла да дойда на себе си. „Четях в очите на хората не само ужас, а пълна безнадежност. Това ме накара да изтръпна и да се обърна към свои приятели, не само писатели, пътуващи всеки ден за своята прехрана. Всеки от тях изпитваше този потрес. В очите им видях готовността да помогнат веднага, незабавно, в спешен порядък. Това ми даде надежда, че човечеството ще се съхрани. Че ранените след зловещите трусове ще намерят подкрепа и помощ“, разказва писателката.

Веднага от центъра на ПЕН (поети, есеисти, новелисти), на който Евтимова е член, с нейни съмишленици изтеглят сумата от 700 лв. Тя подчерта, че в ПЕН не получават никакво финансиране по никакви канали и събираните в него сумите са от членски внос и доброволни дарения. „Обадихме се веднага на българския поет Мехмед Емин Атасой, живеещ над 30 години в Турция и също член на ПЕН центъра, за да ни помогне на направим връзка със засипаните хора в Турция, след това и с Посолството ни в Турция. Веднага на същия ден, след като вече имаше открита сметка за помощи, ние внесохме тези 700 лв. Те, разбира се, не са никак много. Те са капка в морето“, споделя майсторът на краткия разказ. Някои от членовете на ПЕН, сред които проф. Владимир Коларов, Анжела Димчева, Кристин Димитрова, Лъчезар Лозанов, Весислава Савова, също са направиха лични и красиви дарения.

Според с спечелилата националната награда „Блага Димитрова“ за произведение на морално-етична тема, Човечеството и характерите ни са така устроени, че болката да бъде най-високият и непримирим учител. „Както е казал швейцарският психолог и психиатър Карл Густав Юнг – „За да достигнем през съзнание, трябва да минем през болка“. Мисля, че болката, която дойде до нас, ни отрезви и ни изтръгна от фокуса върху личните ни проблеми. Разбира се, всеки има тежки тегоби за разрешаване. Но когато общност от хора страда, губи човешки животи и виждаме загуба на надежда в очите им, без значение от нахождението ѝ по света, точно тогава се включва човешката сила, духовност и „онзи“ механизъм у всеки един от нас да усети болката на другия. А най-добрият израз на реакция срещу болката е помощта – веднага, незабавно, кой с каквото може“, убедена е Евтимова.

Припомняме, че родният град на писателката Перник неотдавна също пострада, макар и в по-лека форма, от земетресение. Медийното и кампанийно внимание, насочено към природното бедствие, отначало беше голямо. След това поетапно поутихна и хората се почувстваха забравени. Дали и сега ще стане така в азиатските държави, в които ще трябват години работа, зависи от съпричастността ни, според Евтимова. „И с мисълта към хората, останали без дом, може да се поддържа желанието да помагаш. С мисълта за онези, които нямат средства да излекуват нанесените рани. Когато човек е преживял по някакъв начин подобно трагично събитие, сетивото му за болката на другия остава завинаги включена, не угасва. Но минал ли си веднъж през болест, някакво трагично наказание за Човечеството, не можеш да го забравиш...“