Царете ни до Христос върху средновековните монети

Константин Асен поставя шестокрил ангел 

Теодор Светослав е първият български владетел, който сече сребърни аспри 

Средновековните ни царе поставят себе си върху българските монети, като ликовете им най-често стоят редом до Христос.

В първия материал от поредицата "Тайната на българския лев" ви разказахме, че началото на монетосеченето у нас е поставено от Иван Асен II. Неговите наследници продължават делото му, като разплащателните средства стават все по-добре гравирани.

Мицо Асен (1256 - 1257 г.), който е зет на Иван Асен II (женен за неговата дъщеря Мария Асенина), управлява само една година, но също сече монети. Върху тях е изписано името "Мичъ", вероятно съкратено от Милчан, а предадено от гръцките извори като Мицо. Върху билонните монети, които съдържат мед, от едната страна е изобразен царят в три четвърти ръст, държащ в дясната си ръка жезъл, а в лявата - кръст. На другата е представен свети Николай в допоясно изображение. Надписът "Свети Николай" е на гръцки. Светецът закрилник на моряците навярно е бил покровител на този цар. Това е обяснимо, като се има предвид, че Месемврия е център на родовите владения на Мицо Асен.

По време на управлението на Костантин Асен (1257-1277 г.) са създадени цели 7 вида монети, като се отличават с нови иконографски типове с прецизната гравьорска изработка. В няколко варианта Христос е на лицевата страна, а царят седнал, прав, на трон без облегалка или държащ жезъл в дясната си ръка. За първи път в българските монети се появява изображение на владетел като конник. Използването на иконографския тип "Убрус" (представя се единствено главата на Божия син върху кърпа) е уникално и няма аналог в славяно-византийското монетосечене. По време на управлението на Константин Асен са сечени монети със серафим (шестокрил ангел). Изображението на серафим е единствено по рода си в средновековното българско монетосечене.

Георги I Тертер (1280-1292 г.) и Теодор Светослав (1300-1321 г.) са първите български владетели, които са изобразени заедно върху монети. На лицевата страна отново е Христос, докато царете са на другата, като по това време се водят съвладетели. Изобразени са изправени в цял ръст, държащи заедно знаме, в някой варианти - кръст.

Теодор Светослав е първият български владетел, сякъл сребърни аспри - византийски сребърни монети. Византийското наименование е възприето и от българите, като по време на турското робство аспра започват да наричат дребната турска монета акче.

По време на управлението на Михаил III Шишман Асен (1323-1330 г.) сребърните монети са с Христос на трон с високо облегало, докато на обратната страна е царят на кон и надпис със съкращения: "Михаил цар". Много от монетите на Михаил III Шишман впоследствие били препечатани в монети на цар Иван Александър.

При билонните монети на лицевата страна е царят заедно със сина си Иван Стефан, а на обратната - монограм на династията Шишман (комбиниране на две или повече букви, за да образуват един символ).

Христос, изправен в цял ръст, и Иван Александър (1331-1371 г.) и синът му Михаил Асен, държащи заедно знаме са върху най-често откриваната в археологическите находки българска средновековна монета. Това е една от двете сребърни монети, сечени по време на управлението му. Създават се и рекордният брой от 10 вида медни монети. Върху една от тях има изображение на крепост с три кули и надпис на български - Търново. Това е послужило като основа на герба на съвременния град Велико Търново. Отново има силно присъствие на Христос, като върху монета се появява и царица Теодора.

Първородният син на Иван Александър - Михаил Асен IV, поставя себе си редом до свети Стефан на монетите, които приличат на венециански грошове. На друга е заедно с Ирина, като версиите са две - или това е съпругата му, или неговата майка Ирина Комнина.

Иван Шишман (1371-1395) и Иван Срацимир (1356-1396) са последните български владетели, които секат монети преди падането на Второто българско царство под османско владичество.