Актьорът и режисьор Мариян Вълев-Куката: "Чалга" е първият филм, сниман с телефон

Гимнастичката Цвети Стоянова надмина себе си като актриса

Кой е той

Мариан Вълев е роден на 11 април 1969 г. във Варна. Завършва актьорско майсторство във ВИТИЗ в класа на проф. Енчо Халачев през 1993 г. Играе в постановки на Театър 199. Първият филм, в който се снима, е "Граница". След участието си в него заминава за чужбина, живял и работил е в Италия, Германия, Финландия, САЩ. Следва филмът "Лов на дребни хищници", както и участие в сериала "Под прикритие", където е Куката, както и сценарист. Има един филм зад гърба си - "Лошо момиче". Тази година ще гледаме и новия му филм "Чалга".

- Г-н Вълев, как се спряхте на заглавието "Чалга" за новия си филм?

- Никога не съм възприемал чалгата като музика. Макар че семантиката на думата "чалга" значи човек, който бие барабани, думата се превърна в нарицателно и на тип мислене, на вид култура. В никакъв случай не искам да излезе, че съм позитивно или негативно настроен към чалга културата, за която разказвам във филма. Тя е такава, каквато е. Аз като артист съм длъжен обективно да разкажа за съдбата на едно момиче - главната героиня, която преминава през всички слоеве на чалга културата. Като възпитание от страна на родителите, училище, медии, заобикаляща среда. А също как тази култура влияе върху младите хора. Всъщност цялото ми вдъхновение за този филм е една мисъл на Марк Аврелий: "Ние, хората, мечтаем само за това, което виждаме".

- Т.е. не искате да кажете, че всичко, което показвате, е лошо?

- Не! Чалгата е просто един вид масова поп култура, която в момента властва по нашите географски ширини. Задавам въпроси на младата аудитория, филмът е разказан като приказка за тийнейджъри и искам да изглежда като приказка.

- При всички големи звезди ли се случват премеждия като на вашата героиня? Защото всяка звезда плаща славата...

- Да, точно така е. Но идеята е, че ние всички, независимо дали сме т.нар. звезди или обикновени хора, имаме някакви процеси, през които преминаваме, и при това пътуване ни се налага да правим избори. Въпросът е как ние преминаваме през тях, как падаме, ставаме, какво научаваме, как продължаваме. Понякога продължаваме по грешния път, но вървейки по него, можем да осъзнаем, че сме изгубили правилния. В нас има един вътрешен глас, който наричаме съвест, и аз лично винаги съм наричал съвестта с другото име на Господ. Господ говори в нас и ние винаги знаем кой е правилният път.

- А как ви се довериха тези звезди?

- Нямаш ни най-малка идея колко щастлив режисьор съм. Нямаш идея какво е да имаш Виктор Калев, който играе написания от теб сценарий, който казва твоите думи. Виктор Калев не просто прави изкуство, той е самото изкуство! И след него идват един след друг: Любо Нейков, който е фантастичен, не човек, а машина; Кръстю Лафазанов, който е най-сетивният и едновременно смирен, тих, нежен човек, даващ всяко парченце от душата си; Рачков - в НАТФИЗ съм казвал, че е най-талантливият актьор, който съм виждал на сцена, от децата; Стефан Денолюбов - чудовищен актьор! До тях и още много страхотни актьори - видяхте ги в трейлъра. И вече в центъра са две прекрасни момичета - Елеонора Иванова и Цветелина Стоянова, които наистина са унищожително добри.

- Кастинги имаше ли за филма?

- Аз кастинги не правя. Нямам идея как избрах Нора. Просто я видях и знаех, че е тя - великолепна, най-добрата млада актриса, с която съм работил в последните 30 и няколко години. Във филма има повече от 60-70 актьори. И е невероятно щастие всички те да ми се доверят и да се оставят в ръцете ми. По същия начин е и за партньорите на филма, които са огромни компании, богати, успешни, заслужили. Те помогнаха с цялото си сърце и душа. Такива големи компании застанаха зад мен, а аз съм едно момче от Варна, което дори не е режисьор!

- Трудно ли е да се снима филм с телефон?

- Ооо, да. Доста често ме питат и колегите ми защо реших да снимам игрален филм с телефон. Някои дори казаха, че аз и Димитър Гочев, който е оператор на филма, всъщност сме напълно полудели, щом на стари години, при положение че сме снимали с най-скъпите камери на света, сме решили да използваме телефон! Отговорът е много по-рационален обаче. Историята, която разказваме, не можеше да бъде заснета с камера. Исках филмът да изглежда максимално истински и хората, когато влязат в киносалоните, да успеят 100% да се пренесат в средата, в която са нашите герои. Да имат усещането, че те са буквално до тях. Снимането с телефон обаче не означава, че нямах целия екип зад гърба си. Подготовката ни беше ужасяващо трудна и в никакъв случай не искам да излезе, че да снимаш с телефон е лесно. Напротив - по-трудно е. Но пък можеш да заснемеш неща, които с камера не можеш. Това впрочем е първият игрален пълнометражен филм, заснет с телефон. В Америка има няколко подобни случая, и то с прекрасни филми. Например режисьор като Стивън Содърбърг, който има "Оскар" и е изключителен, снима с телефон. Много важно беше за мен да покажа на младите кинотворци, че ако имат подходящия екип, сценарий, могат да направят своето кино. И не им се налага да зависят от стандартните структури на финансиране.

- Изненада във филма е участието на Цвети Стоянова. Как се справи тя с ролята?

- Цвети надмина себе си. Направи много трудни актьорски неща. Тя е изключително истинска, при нея няма игра. До такава степен се сля с ролята на Роза, че всички бяхме шашнати, като виждахме каква смелост има. Цвети притежава едно позабравено качество, от което аз съм възхитен - достойнството. Когато пишех тази роля, знаех, че независимо от всички грешки, които Роза прави в живота си във филма, тя притежава изключително достойнство. И тук някак нещата ми се вързаха между нея и Цвети, тъй като Цвети е невероятно достоен човек. Но Цвети не би могла да направи абсолютно нищо, ако не е Нори, която макар и на 23-24 години, вече е много добра актриса. Те живееха заедно, подготвяхме се дълго и ролята на Барби стана заради ролята на Роза. Както и ролята на Роза стана заради ролята на Барби. Като режисьор не мога да ги разделя двете вече.

- Това, че вкарахте елемент, в който Цвети скача от високо, както е в живота, когато падна от шестия етаж, предизвикателство ли беше? Чисто психологически имаше ли тя стрес?

- Да, това беше голямата й провокация в ролята. В трейлъра се вижда, че тя скача от един покрив от десетия етаж. Но Цвети страшно много се забавляваше. Достойнството, което притежава, й позволи по забавен начин да преодолее случката, да погледне на нея отгоре и да го направи много истински.

- А вие с Цвети заедно ли сте в живота?

- Не съм привърженик на това да афиширам личния си живот. Ако го правя, то е само през ролите, сценариите и филмите, които създавам.

- Образът на Куката още ли ви преследва?

- Вече никой не ме нарича така. Слава Богу, мина това време, казват ми на име, на фамилия. Защото онова е характер, прякор, написан от сценаристите, приех го като актьор и го направих. Колкото и тъжно и меланхолично да звучи, не мисля, че някога ще направим нещо подобно като "Под прикритие".