Журналистът Георги Тошев: Стефан Данаилов имаше досие

Въпреки това Ламбо не предаде никого в живота си

Кой е той

Георги Тошев е журналист, телевизионен водещ в научнопопулярната поредица по bTV "Непознатите" и "Другата България". С професионален опит във в. "24 часа", в. "Дневник", сп. "Едно", сп. "Лик", bTV и БНТ. Филолог и журналист по образование, специализирал е журналистика в Ню Йорк, САЩ. Бил е директор на пресцентъра на театралния фестивал във Варна, съветник на министъра на културата Емма Москова. Написал няколко книги за блестящи български актьори.

- Г-н Тошев, с какво втората ви книга "Игра на живот" е различна от първата, която написахте за  - "Романът на моя живот"?

- В първата беше автобиография от първо лице. От негово име. Той ми разказваше, а аз пишех. Когато човек разказва спомени от живота си, то е избирателно. Не защото нещо крие, а защото не можеш да обхванеш целия си живот. Човешката памет е така устроена, че има по-силни моменти, които човек помни. Когато след това от издателство "Книгомания" ме питаха дали не мога да направя по-изчерпателна книга за Стефан, първо отказах. Но после размислих и се съгласих, защото малко преди да си отиде от този свят, Ламбо ми даде архива си. Хора като него не си пазят архивите. Никой от големите не е мислил, че един ден някой ще се интересува от живота му. И това не е нехайство, а те наистина са го работили, без да си дават сметка, че това, което оставят, е значително. Когато правихме първата книга - "Романът на моя живот", бях по цял ден със Стефан, ходихме дори заедно на море и аз го карах да си събере нещата. С помощта на дясната му ръка Мишо той намери каквото имаше, даде ми го в няколко пазарски чанти и ми каза: "Използвай това, както намериш за добре".

- Значи архивът на Данаилов ви е помогнал за новата ви книга?

- Да! Имам неговите тефтери, в които си е водил бележки. Не е като Таня Лолова, която стриктно си беше описала какво й се случва в дневниците си. За новата книга исках да потърся хора, които не са публично известни около Стефан Данаилов, но имената им ги имаше в тефтерите му. Така открих Невяна Малчева, жената, която 40 години му е била нещо като сътрудник. Намерих Деяна Данаилова също, много отдавна работи и с нея. Помолих и Аня Пенчева да говори. От тях научих много интересни и неизвестни за Ламбо неща. Отделно имах интервюта и със съпругата му Мария, докато беше жива. 30 и няколко часа разговори имам записани със Стефан. Затова тази книга носи повече свидетелства за Данаилов, за хора, които са го познавали много добре. Исках да видя досието му, то не е унищожено. Това, което за мен е ценно, е фактът, че като човек въпреки принадлежността си към определена политическа сила доказано е, той никога не е предавал хората, не е писал доноси. И това за човек, който е бил на високи позиции във властта. Данаилов е бил много чувствителен, сензитивен, въпреки че образът му е на човек, който цепи мрака, енергичният човек, а всъщност е бил много предаван и на моменти неуверен човек. 400 страници е книгата, има и снимки, които никой никога не е виждал от личния му архив.

- Какво друго научихте?

- Има хора, които съжаляват, че навремето са се противопоставяли едни на други по политически причини. Йосиф Сърчаджиев например. Той казва: "На двата политически полюса бяхме!". А в книгата ми едно от най-силните признания за Стефан идва именно от Йоско. Не знаех, че Ламбо е спасявал живота му на два пъти буквално - от удавяне например. Това е различното в тази книга. Такива истории.

- Аня Пенчева какво участие има?

- Има много признание, много лично споделяне. Миналата книга, когато Стефан разказа за нея, че е голямата му любов, той ме помоли да й се обадя и да й прочета какво сме решили да остане и тя да го одобри. Това беше много джентълменски жест. Това е рамката на тази книга.

- Защо "Игра на живот"?

- В едно от последните ни интервюта, пак малко преди да влезе в болница, той повтаряше три думи: "Живот, игра, любов". И много дълго "любов" беше споменавана, беше му водещ мотив. Когато прослушвах последните записи най-важното беше "Живот, живее ми се". И така се роди заглавието, защото Стефан до последно вярваше, че той няма да умре. Когато аз отивах в болницата, в реанимацията, той можеше да говори, в очите му още имаше надежда. Живи очи, той вярваше, че ще се оправи. Все едно ми казваше: "Абе, момче, това е игра, една роля. Ще го преборим и този път", защото в медицинския му картон на няколко пъти ту са го отписвали, ту се е връщал в живота. Позволих си от неговия тефтер да изкарам и неща, които не дават високо литературно съдържание, но те са документ за динамиката на мислене и чувстване на този човек. Това не е просто само историята на много популярен и обичан човек, а документ за времето, в което сме живели. Защото фонът е много силен - обществено-политическата ситуация, политическите борби по върховете, театралните борби, смяната и пребоядисването на много хора, смяната на манталитета на много хора. Това е книга за изборите на Стефан Данаилов - и правилни, и грешни. Години наред е пазил Владко като тайна, но той не е имал проблем да сподели за много от грешните си избори.

- Владимир Данаилов какво място заема в книгата?

- Огромно, той го обичаше много! Стефан никога не се отказа от този избор. Той има пълното съзнание, че това е негов син, единствен биологичен, и той през целия си живот се е грижил за него, не само финансово, всякак. Има снимки в книгата. Контактът между баща и син никога не е спирал. Той е приел и бунта на Владко в "Биг брадър" и как преодоля този бунт, как двамата се приемат отново "като запознаване". Ние нищо не правим без благословията на Влади. Това е книга и за бащинството, осъзнатото. В края на живота си Стефан осъзнава силната възка между двамата и тя не е формална, а много силна.