Легендарният футболист Йордан Стойков-Бумбо на 71 г.: Връщах буркани от кисело мляко, за да отида на тренировка

Рекордьорът по мачове за "Локомотив" (София) рита на поляната край военните блокове в Нови Искър с актьора Иван Иванов от "Всичко е любов"

"Връщах буркани от кисело мляко за 4 ст. бройката. За три буркана взимах 12 стотинки. Билетчетата ми до "Триъгълника" в София струваха 12 ст. Оттам ходех пеша до стария стадион на "Локомотив" при бившия завод "Ворошилов". Там започнах да тренирам, на сгурията. Това е - стискаш зъби, тренираш усилено и си казваш - и аз един ден ще успея".

Така започва историята на легендарния футболист Йордан Стойков. Минавайки през изключително бедни и трудни години, по-късно Бумбо, както привържениците познават железния защитник, ще се превърне в рекордьор по изиграни мачове за футболния "Локомотив" София и ще стигне до национален селекционер на Малдиви.

Стойков израства в Нови Искър и учи в 171 СУ „Стоил Попов“ до 8 клас. Още в училище бъдещият професионален футболист не пропуска мачовете както в школския двор, така и до родния дом.

"Къщата ни беше близо до военните жилища. С децата на военните играехме футбол на поляната. По това време там живееше и големият актьор от "Всичко е любов" Иван Иванов, който също учеше в 171 СУ „Стоил Попов“. Набори сме и беше много добър футболист. После се разви като изключителен артист", спомня си Йордан броени дни след като на 6 ноември навърши 71 години, а телефонът му не спира да звъни с честитки и благопожелания.

Едни от най-милите спомени на Бумбо са именно от детството му в Нови Искър и юношеските години, в които се развива като футболист. Към школата на червено-черните го насочва неговият много добър приятел - бившият вратар на Хасково Николай Костов. Двамата заедно пътуват на тренировки.

"Взеха и мен и започнах като негов "ординарец". На връщане от тренировка нямаше пари - вече бяха дадени за билет на отиване. Затова пътувахме към вкъщи или гратис, или пеша, или кой както намери. Такива години бяха“, казва Бумбо.

И продължава:“ Домакинът на стадиона ни даваше гуменки "Габрово", които след първия дъжд не ставаха за нищо. Първите ми хубави обувки бяха втора употреба. Играех в юношеския тим на „Локомотив“ и ми ги продаде Иво Георгиев от мъжкия отбор за 10 лв. Родителите ми ги купиха. Баща ми е строителен работник, а майка ми готвачка, а работеше и като чистачка в 171 СУ. Беднотия голяма беше. Но събраха пари и ме зарадваха с бутонките, които бяха с пластмасови шипове", връща лентата назад Стойков, който като капитан извежда железничарския тим до националната купа през сезон 1981/82.

През януари 1969 г., след сливането на „Локомотив“ със „Славия“, става част от юношеския тим на обединения отбор ЖСК Славия. Дебютира в "А" група на 18 април 1971 г. - 0:0 като гост срещу „Лъсков“ (Ямбол). До края на сезон 1970/71 записва общо 9 мача за ЖСК Славия.

"Тогава се работеше за възстановяването на "Локомотив". Това стана през 1971 г. Направихме нов отбор и започнахме втория живот на тима. Тогава се върнаха Начков и Иво Георгиев, който ми продаде първите обувки - беше капитан на отбора. По-късно от юношите пристигнаха Ради Здравков и Бойчо Величков. Апогеят ни беше през 1978 г., когато станахме шампиони нашата генерация с треньор Васил Методиев", спомня си Бумбо и не забравя да отдаде почит на своя треньор в старшата възраст Данко Роев.

Стойков пази спомените за победи както над „Левски“, ЦСКА и „Славия“, така и срещу европейски грандове.

"В турнира за УЕФА елиминирахме много силни отбори - „Ференцварош“, „Динамо“ (Киев), „Монако“ и стигнахме четвъртфинал. Това е най-голямото ни постижение, както и прозорче към света за нас и мотивация да играем добре. Да пътуваш за Италия бе страхотно събитие. Отидох като юноша и си купих дънки за 5 долара. Тренирахме също да си вземем купон за хранене. Друг беше животът тогава", споделя още Бумбо, който прекарва в столичния отбор 12 години и половина.

Прекратява състезателната си кариера в края на 1983-а. Прекарва 16 години като треньор в различни краища на света. За последно е в Малдиви, където е бил национален селекционер на екзотичната островна държава. На 71 години Стойков има валиден треньорски лиценз до 2024-а.

"Хората масово свързват Малдиви с туризъм, но трябва да знаят, че те са шампиони на Южна Азия, а най-добрият им футболист Али Ашваг бе нещо средно между Меси и Марадона. Страхотен футболист, в България нямаме такъв. Взех го с мен и когато работех в Бруней", разкрива Бумбо.

И продължава:"В Китай от ръководството на клубния отбор ми казваха, че съм много мек с футболистите. На следващата контрола се опитах да съм по-твърд. Не, отвръщат ми те - малко е. Колкото повече крещиш, толкова повече футболистите те разбират, беше схващането там. Ами дайте ми един мегафон тогава, отвърнах им аз. Просто не разбират нещата. Тяхната логика е - да, всичко е правилно, но ние си имаме китайска специфика. Никога няма да се научат да играят футбол там".

Денят в Китай започвал сутрин в 7ч. в базата на клуба. Футболисти и треньори марширували и пеели китайския химн.

В Африка Йордан Стойков прекарва седем години. Четири от тях е треньор в Етиопия, две години в Танзания и още една в Либия.

"Етиопия е древна страна, която единствена в Африка не е била колония. Приели са християнството още през IV век, а ние чак през IX век. Играха бараж с Нигерия за класиране на миналото световно първенство. Един гол ги раздели от участие. Футболът им е по-слаб от българския, но нашият не е чак толкова по-силен от техния. Знаете, етиопец да тича дълги разстояния няма никакъв проблем. От 2010 до 2014 г. бях там. От 2014 до 2016 в Малдиви", казва още наставникът.

Бумбо е вдовец от 1999 г. Пет години по-късно, по време на един от престоите си в Малдиви, среща красива японка и между тях пламва любовта.

"Вървеше с мен по света, сега е тук в България. Харесва ? и учи български език. Учителка е по образование, все още не работи, но и това предстои", разказва футболният специалист.

През всичките години Стойков има друго хоби - шахматът. Играе в турнири, последният от които е в Пирот.

"Коренно различно е, но искам да понауча нещо. И на Малдиви играех шах. Журналисти ме бяха снимали и коментираха - това треньор по футбол или шахмат е. През свободното си време постоянно играех", смее се Бумбо.

Рекордьорът по мачове в "А" група за столичните железничари има дъщеря на 46 години и син на 38. Радва се и на три внучета - две момчета на сина (на 9 и 5 години) и момиче от дъщерята. Скоро Стойков ще запише големия внук в най-близката футболна школа.

Треньорът е категоричен, че спортът трябва да е национална политика. И отправя призив за реализацията на тази идея.

"Апелът ми към управниците е да осигурят условия на младите да спортуват. А към младото поколение - да спортуват, защото това ще ги спаси да не тръгнат по лошите пътища", споделя за финал Йордан Стойков-Бумбо.