Двойна смяна! Петима треньори водят клубен и национален отбор у нас

*Витлачил ни класира за Англия, шампион е с "Левски"

Говори се, че да си треньор на футболен отбор е една от най-трудните професии в света. Напрежението, необходимостта от перфектни тактики и вземането на ключови решения са сред причините много хора да не успяват да се справят на тази позиция. Някои наставници трудно управляват един клуб, докато други успяват не само да водят клубен тим, но заедно с това и националния отбор на страната. Най-пресният пример е Илиан Илиев, който води както "Черно море", така и "лъвовете" на България.

Крум Милев е първият у нас начело на клубен и национален тим. След като завършва Държавната треньорска школа, легендата на "Славия" и "Локомотив" (София) Милев е назначен за старши треньор на ЦСКА през 1948 г. С "армейците" изгражда могъщ състав, който доминира в българския футбол през 50-те години на XX век. Води отбора цели 16 години, в които печели 11 шампионски титли и 4 национални купи.

Паралелно с работата си в "Борисовата градина" Милев е и селекционер на националния отбор. В периода 1954-1960 г. води България в 49 мача, в повечето случаи заедно със Стоян Орманджиев. Под тяхно ръководство националите завоюват бронзовите медали на Олимпийските игри в Мелбърн през 1956 г.

За приноса си към българския футбол Крум Милев получава редица отличия: "Заслужил майстор на спорта" (1960), "Заслужил треньор" (1959), както и званието "Заслужил деятел на физическата култура".

Рудолф Витлачил става легенда и у нас, след като вече е в Европа. Футболната легенда от Австро-Унгария пристига в България през 1964 г., за да поеме треньорския пост в столичния гранд "Левски". Година по-късно той успява да изведе "сините" до шампионска титла.

Ръководството на родния футбол остава силно впечатлено от треньорските му качества и му предлага да поеме и националния отбор. Това се оказва мъдър ход, тъй като под негово ръководство "лъвовете" се класират за Световното първенство през 1966 г. в Англия.

В същата успешна година Витлачил напуска България, като се разделя както с "Левски", така и с националите. След това прекарва два сезона като треньор на австрийския колос "Рапид" (Виена). През 1968 г. се завръща в България, този път за да води само "Левски".

Станимир Стоилов в ново време също имаше такава възможност. През 2007 г. след дълги преговори треньорът на "Левски" поема националния отбор на България за двата мача срещу Беларус от квалификациите за Европейското първенство в Австрия и Швейцария. Шефът на "сините" Тодор Батков се съгласява Стоилов да застане начело на "лъвовете", след като легендата Христо Стоичков се оттегля от поста малко преди срещите с Беларус.

Мъри оправдава доверието към себе си и България побеждава и в двата мача с общ резултат 3:0. След тези мачове той не получава предложение да остане за постоянно селекционер на националния, като два месеца преди сблъсъците с беларусите коментира, че иска да води единствено "Левски".

"Искам да се концентрирам в работата си и затова не мога да бъда треньор и на националите - казва тогава Стоилов в интервю. - Единствените ми интереси са "Левски" да стане шампион и да спечелим купата."

Христо Бонев също се е пробвал на два стана. От 1996 до 1998 г. легендата на пловдивския футбол Христо Бонев-Зума е начело на националния отбор на България и го класира за Световното първенство през 1998 г. във Франция, което остава последното участие на нашите национали на Мондиал.

Паралелно с успехите си в националния отбор Зума води и елитния "Локомотив" (София) в периода 1997-1998 г. За съжаление той не успява да донесе значими успехи на столичните "железничари", които завършват сезона в "А" група на 9-о място.

През същата 1998 г. Бонев е освободен и от двата поста - както на националния отбор, така и на "Локомотив" (София). След кратка пауза той се завръща в треньорската професия през 2000 г., когато поема немския "Заксен" (Лайпциг).