Иванка Тодорова от Нови Искър за златната си сватба: Запознах се със съпруга ми на рождения ден на Георги Димитров

Претрай си на лошата дума, споделя 72-годишната жена половинвековния си брачен опит

"Запознахме се с Георги на 18 юни 1972 г., когато се честваха 90 години от раждането на Георги Димитров. Допаднахме си и двамата. Решихме на 23 юли да се сгодим и да се съберем да живеем заедно. За един месец и пет дни се взехме."

Така започва любопитната си история Иванка Тодорова от Нови Искър. Двамата със съпруга й Георги честваха златна сватба преди броени дни. 50 години брак в днешно време трудно се среща, а съпрузите доказват на практика старата българска поговорка, че мъжът е главата на семейството, а жената е шията, която я насочва.

Днес Иванка е на 72, а Георги на 75. Съпругата като истинска жена е доста по-словоохотлива. И няма как да е другояче - цял живот е била душата на компанията, а широката й усмивка, песните от душа, свиренето на акордеон и танците са запазена марка на усмихнатата и позитивна жена.

Паметта й е желязна - помни детайли от младежките си години. Като първите две "психоатаки" към бъдещия й съпруг.

"Казах му, че трябва да ме поиска от родителите ми. Иначе няма да стане! Тогава Георги каза - няма проблем. Дойде вкъщи и се запознаха. Първият съпруг на сестра ми тогава ми каза - като дойде баджанакът да те иска, ще му кажеш, че пиеш по една цинкова кофа вино и ядеш една варена кокошка. Под формата на майтап, разбира се. Смяхме се много", връща лентата назад Иванка, която се радва с Георги на две деца - син и дъщеря, и четирима внуци.

Тя завършва "Полиграфия" и по професия е книговез. Близо 4 години и половина работи по професията. Всички луксозни папки за подписване на важни стратегически документи при срещи на министри, посланици и други високопоставени личности минавали през ръцете й.

Прекарва 13 години в местния завод "Искра", където била счетоводител, ръководела поименния щаб на предприятието и оглавявала централния инструментален склад.

"Завеждах картотека с 1700 инструмента, знаех всички наизуст, такава памет имам. Три цеха снабдявахме", разказва още Тодорова и добавя, че Георги първи започнал работа в "Искра" и изкарал цели 18 години.

По-късно Иванка е шефка на хигиенистките в 170 СУ "Васил Левски" и шивачка е цех в Нови Искър. Навърта 38 години трудов стаж, здравето й се влошава заради тежкия физически труд и е "наградена" със 72% инвалидност и скромна пенсия.

"На двата крака сменях коленни стави. Само парите дето дадох и болките, които изживях. Не всеки организъм приема чуждото тяло. Почнаха и тазобедрените стави да ме болят. Как да отделя 6000 лв. от 400 лв. пенсия, като всеки месец давам 100 лв. за лекарства? Сложиха ми стент на сърцето, защото бях пред инфаркт", разкрива още жената, която пожелава на всички жени мъж като нейния.

"По 10 дни съм била на екскурзия в Испания, Франция, Германия, Италия, Швейцария. Не ми се е лишила душата от нищо. Пътуваме хора от пенсионерския клуб и сборни групи от градове и села от цяла България. "Аз съм работил в Австрия, Монголия, Либия. Ето ти парите, запиши се и отиди", ми казваше Георги. Ако не е той, с моите 400 лв. съм за никъде. Мъж мечта!", добавя Иванка.

Съвсем естествено достигаме и до рецептата за дълъг и здрав брак. Компромиси и разбирателство, отговаря тя.

"Георги казва така - жена ми е банкерката вкъщи. Много предприемчив човек съм, винаги гледам да набавя повече храна или дърва за огрев например. Никога не купувам по 1 кг олио - 12 бутилки в кашонче си взимам. Захар не един пакет, а 10 кг купувам. Никога не оставаме без продукти. Знам, че имам и ориз, и боб и винаги ще има какво да сготвя. Като пуснат месо на промоция - взимам по 2-3 кг. Готвя част от него, останалото слагам във фризера. Голям кулинар съм", споделя изпитаната си рецепта Иванка, която е зодия Лъв и родом е от Видинско, а баба й Мара живяла 100 години и 7 месеца.

Тодорова не обича кавгите и препирните. Не одобрява и желанието на мнозина да са над другия.

"С блага приказка се тушира всяко напрежение. Затова давам такъв съвет и на децата - да са компромисни един към друг. Два остри камъка брашно не мелят. Претрай си, като чуеш, че партньорът ти е казал нещо. Ако в момента отговориш и кажеш нещо отгоре, станала е гюрултията. Пък след време му кажи, че не е бил прав. Без разбирателство живот няма", напътства Иванка, чието семейство има традиция да вечеря на слама върху земята на Бъдни вечер.

Тодорова е била ръководител на певческата група в пенсионерския клуб в града.

"Акордеонистът ни почина в катастрофата до Своге. Канеха ме да отида и аз на това надпяване във Враца, свободно място имало. Пошегувах се, че добре ме канят, но като взема микрофона и грабна всички първи места, какво ще правят те. Добре, че Господ ме накара да остана и да не пътувам. Не мога да запея оттогава, разкрива жената.