Актьорът Христо Шопов: Театърът не е място само за смях

Политиците ни въртят в омагьосан кръг 

КОЙ Е ТОЙ

Актьорът Христо Шопов е роден на 4 януари 1964 г. в София. Принадлежи към семейство, в което поколения наред е градена истинска династия от актьори. Едва 17-годишен той прави своя дебют в киното с "Дишай, човече!". През 1987 г. получава висшето си образование във ВИТИЗ "Кръстьо Сарафов" със специалност "Актьорско майсторство за драматичен театър".

- Г-н Шопов, как решихте да станете актьор?

- Това беше много отдавна. Никога не ми е било мечта. Кандидатствах 3 пъти във ВИТИЗ "Кръстьо Сарафов", на третия път ме приеха при професор Елка Михайлова. Вероятно, ако не се беше случило това, щях да се занимавам с нещо друго.

- За какво мечтаехте?

- Като дете исках да стана космонавт, летец, пожарникар и всички тези професии, за които мечтаят децата, но не и актьор. Може би бях повлиян от това, че произлизам от актьорско семейство. Ако не беше така, може би никога нямаше да ми дойде наум.

- Какво предпочитате - театъра или киното?

- Не предпочитам нито едно от двете. В различни периоди се е случвало да се занимавам повече с кино или повече с театър. Всичко това е част от една и съща професия. Нещата са различни, но всяко има своите плюсове и минуси.

- Трудно ли е да се влезе в роля?

- Актьорът поставя себе си в конкретните обстоятелства и действа от името на героя. Не смятам, че някой актьор се потапя дотолкова, че забравя кой е и се превръща в някой друг. А пък ако това се случва, си има диагнози за такова състояние - шизофрения или раздвоение на личността. Аз не вярвам в тези неща.

- Имате ли любима ваша роля?

- Имал съм всякакви роли с различна важност в кариерата ми. Не мога да кажа, че имам любима или такава, която не съм харесвал. Не мога да откроя някоя от тях.

- Познавате киното от страната на режисьор, сценарист и продуцент, какво може да кажете за погледа през тази призма?

- Нямам голям опит в тази насока. Сега ми предстои да заснема два филма като режисьор - един късометражен игрален и един пълнометражен документален. И двата са със субсидия от Национален филмов център. Късометражният се казва "Тест" по пиесата на Елин Рахнев. Това е едно представление, което аз и Асен Мутафчиев играхме под режисурата на Лиза Шопова. Реших да превърна постановката в късометражен филм. Нели Димитрова адаптира пиесата по сценарий и първата седмица на декември предстои да започнем снимки. Пълнометражният документален филм ще разказва за българското овчарско куче. В ранна пролет ще започнем и него.

- Как бихте оценил състоянието на българския театър?

- Внимавам много с оценки на нещо толкова генерално. Различно е. Има представления, чиято единствена цел е да забавляват публиката и да допаднат на масовия вкус. Има и такива, които се целят по-високо. За мен театърът никога не е бил място, в което човек отива да се смее. Не е нещо, което задължително да има забавен характер. Когато казвам по-високо, имам предвид спектакли, които се занимават с по-сериозни и задълбочени цели, отколкото откровения смях на публиката.

- Вдигнаха ли се театрите след COVID?

- Да! По време на пандемията най-трудно беше за частните театри и проекти. Държавните театри не спряха да получават заплати. През това време те имаха възможност да репетират и след този период излязоха много премиери. В частните проекти и при свободните артисти нещата бяха много по-тежки, но смятам, че вече се възстановяват.

- Подкрепяте ли професионалното развитие на сина си - Наум Шопов-младши?

- Всеки сам прави изборите в живота си и се движи по собствения си път. Синът ми завърши медицина и това е образованието, което има. Другите неща се случиха покрай един сериал, в който се снима.

- Актуалната политическа обстановка и това, че нямаме постоянно правителство, влияе ли на театрите?

- Влияе на абсолютно всичко! Това са едни хора, които са се събрали да си мерят егото и не си научиха урока за няколкото избора, които направихме в последните месеци. Резултат няма и това продължава, а ние се въртим в един омагьосан кръг.

- Какво мислите за председателя на парламента Вежди Рашидов?

- С Вежди се познавам от много години. Не съм го виждал отдавна, но се отнасям с дълбоко уважение към него като човек и един от най-известните български скулптори. Известни имам предвид не само в България.

- А мнението ви за бившия културен министър Наско?

- Това явление не бих го коментирал изобщо.