Неделчо Колев: Само Абаджиев знаеше какво дава на щангистите

Това е най-големият ужас - да си олимпийски шампион и да ти кажат: "Връщай медала!" 

Двукратният световен шампион по вдигане на тежести Неделчо Колев мълча повече от година след преврата срещу него във федерацията. Във втората част от интервюто пред youtube канала "Спортната джунгла" и "България Днес" той ще се върне и назад във времето за най-славните и най-черните времена на българските щанги.

- Г-н Колев, тъжно ли ви е, че се изпокарахте с хора, с които години сте били съотборници? Пример е Асен Златев.

- С него заедно се качихме на почетната олимпийска стълбичка в Москва. Той стана първи, а аз трети. Били сме заедно, били сме големи приятели. С Янко Русев също. Всички се обърнаха срещу мен. Животът е такъв - растем, остаряваме. Полека се отдалечаваме един от друг. Винаги когато се съберем някъде, сме същите както преди 20 години. Да, чувам за случаи, когато те се събират, а мен не ме викат. Не им се сърдя, не се обиждам.

- Вие сте от първата генерация щангисти на Иван Абаджиев. Разкажете малко повече за началото.

- Лека му пръст, вечна му памет. Това е човек, който няма да бъде забравен. Той вече е в българската история. Спомням си как ни извикаха приетите в спортния интернат "Олимпийски надежди" в "Дианабад". Абаджиев изискваше много от нас, но и ни даваше. Грижеше се за нас - за всички 10 щангисти. От нас Йордан Биков, Андон Николов станаха олимпийски шампиони още 1972 г. Тогава пътувах, но не участвах. Абаджиев ме взе резерва. Бяхме в една категория с Биков. Той вдигаше повече от мен. В изхвърлянето и изтласкването аз бях добрият. Но Биков беше човекът.

- В следващите години ставате световен и европейски шампион.

- Да, а след това дойде операция в Москва. Заради нея сега единият ми крак е по-къс, защото няма мускул.

- Тя ли ви попречи за олимпиадата в Монреал?

- Все още е загадка за мен защо не ме пусна Абаджиев. Уплаши се да не би да стане от два стола на земята. Да не би с Биков да се дърпаме, бием на подиума и двамата да загубим.

- И най-накрая в Москва успявате да вземете медал.

- 1980-а след всички премеждия и болки успях. И това ми беше последното състезание. Бях тотално изчерпан - не физически, а психически. Бях дотук.

- Абаджиев ли ви покани след това да станете треньор?

- Още след състезанието ме покани. Каза: "Утре си треньор при мен!". Имаме много хубави спомени заедно. Работехме от сутрин до вечер. Не мога да се оплача. Времената бяха такива. Работеше се, а не както сега...

- Иван Иванов сподели, че ако натисне състезателите, както вас Абаджиев, всички ще избягат.

- Той го казва, за да се оправдае. Това е истината. Нямаме женски отбор въобще. Нямаме едно момиче в залата. Но имаме треньор за жените. Не знам какво става въобще. Иван завзе всичко.

- През 1988 г. в Сеул в щангите помитате всички в първите пет категории. След това идва скандалът с допинга. Вие сте били там. Какво стана?

- Няма да забравя с Ангел Генчев и с Нораир Нурикян бяхме долу пред блока в Сеул. По едно време Ангел каза: "Ей, идват за мене". Той си знаеше. Откъде, нямам представа. Дойдоха и казаха, че още един е хванат - Ангел Генчев. Нямам представа... Имаше неща, които на едни се даваше малко по-различно. Ние, треньорите, не знаехме - нито аз, нито Нурикян, нито другите. Това си знаеше само Абаджиев. Оттам животът на Генчев рухна. Това е най-големият ужас - да си олимпийски шампион и да ти кажат: "Връщай медала!". Много години минаха и споменът е някак избледнял. Но това, което видях - как идват допинг ченгетата и влизат в нашия вход, никога няма да го забравя!

- Колко време бяхте помощник в националния отбор?

- Доста време. След това заминах за Индонезия треньор. Последваха Индия, Тайланд. Накрая се прибрах. След Тайланд не се занимавах повече с треньорска дейност.

- Кога решихте да се завърнете в управата на българските щанги?

- През 2010 година получих телефонно обаждане от министъра на спорта Свилен Нейков. Каза ми: "Ела веднага при мен!". Прати ме да отида при адвокат и веднага да направя федерация. Бяха взели лиценза на Коджабашев. Нямаше федерация, нямаше нищо. Отидох при адвоката, когото той ми посочи. Подготвихме документите и направихме тази федерация, която е сега. Ако знаех в какво се забърквам, нямаше да се заема. Ужас! Допинг скандали, вътрешни търкания и междуособици. И ви казвам - една стотинка заплата не съм взел за тези вече 12 години. Не се давам лесно? Защо да се давам на някакви... Аз работя за момчетата, а не против тях. Никого не съм лишил от нищо.

- Виждате ли потенциал в тази генерация?

- Да! Не мога да разбера Ицо (б.а. - Христо Христов) какво ми скача на мене. И аз не знам. Предадохме отчетите и ще има пари. С Димитров си стиснахме ръцете и аз ще му пусна заплатата. На Иван няма да я пусна. Това, за което ме гонят и ме разпитват по прокуратура и полиция... Трябваше те да си плащат данъците. Не са ги вкарвали в НАП. Накрая подгониха федерацията. За да ги спасим, им платих. Само че трябваше да се оправдаят тези пари, които са от бюджета на федерацията.

- Не се ли притеснявате, че може да лежите в затвора за това?

- Аз не съм правил тази измама. Просто им пуснах парите. Гидиков намери тези фактури и ги представихме. Никъде не съм се подписвал за тях. Кой от ония тримата ме е дал на полицията, нямам представа. Но са лъжи и половина. Между другото тези фактури са осчетоводени. Това е. Край. Откъде на къде аз, българин, отивам в Сирия и им казвам: "Ще стана президент на вашата федерация!". Сирийците дали ще искат да ме пуснат.

- Но Ариф Маджид е български гражданин?

- И аз ще отида и ще им искам сирийски паспорт и ще им стана президент. Какъв си ти, бе? Ще ме изритат като мръсно коте. Нямам нищо против него. Два пъти го виках. Говорим и всичко точно. Още на европейското миналата година се видяхме. Да дойде, да се разберем. И изведнъж зад него джуджето и вика: "Айде сега пък ще се договаряте!". И си замина. На другия ден ми казват, че си взел чантичката и се прибрал в София. Имаше останал състезател. Добре, че Братойчев беше там, та излезе да води момчето. Иначе как така аз ходя да го извеждам? От какъв зор?

- С Маджид какво се бяхте разбрали?

- Дойде и се разбрахме. Адвокатът беше измислил всичко. Той е президент, а аз оставам доживотен почетен президент. Просто титла. Той се съгласи. Слизаме да пием кафе. Купувам и с двете чашки излизам навън. Него го няма. Избяга (смее се). Следващия път пак дойде. Преди това ходили при министъра - адвоката Радостин. Василев ме вика един напушен и ми маха с пръста! Викам, тоя какво иска сега от мен? Обяви: "Веднага синът ти да оттегли жалбата". Казах: "Аз не съм синът ми! Как ще му кажа!". Срещаме се пак с Маджид, говорим, слизаме и изчезва яко дим. Имам чувството, че по стълбите надолу той се обажда на Иван и онзи му казва да ме остави. Друга причина не виждам. Само чакам да му видя парцалките къде ще се свре. Това е гадно човече! Повече не искам да го виждам в живота си!

- Защо не кажете: "Тръгвам си, оправяйте се!"?

- Казах му. Предложих му. Изниза се да не казвам като какво. Той ми се вижда разбран човек. Изглежда, това малкото човече, дето два пъти е хващано с допинг, му диктува по телефона какво да прави. Навремето с Гидика му спасихме задника и не го изгонихме. Спечелихме делата. Вместо тогава да му кажа: "Марш от тука, копеле мръсно!".