Таксиметровият шофьор Коста пред "България Днес": Опряха ми нож в гърлото и ме обраха

И при нас има мърши, но има и много читави хора, признава водачът с 20-годишен стаж 

"Таксито е като риболова. Като тръгнеш за язовира, никога не знаеш дали и каква риба ще хванеш."
Това мъдро заключава пред "България Днес" таксиметровият шофьор Коста. Откриваме го на столично кръстовище и си говорим с него за събитията от последните дни - за смъртта на колегата му в кв. "Разсадника" и за опасностите в професията.
46-годишният софиянец говори щедро, но не иска да показваме лицето му. В бранша е от около 20 години и досега е имал само един инцидент, застрашил живота му.
"Помня много добре този ден. Бях на стоянка пред Трета градска болница в София. До мен се приближи човек и поиска да го закарам. Въпреки че интуицията ми подсказваше да не го правя, аз го качих. След като се отдалечихме на безлюдно място, пътникът извади нож, опря го във врата ми и поиска да му дам парите. Аз имах дребни банкноти, приготвени за връщане на ресто - дадох му ги и той прибра ножа и слезе. Този човек все още ми е пред очите и оттогава винаги слушам интуицията си. С годините се научих да преценявам хората, ако видя, че не ми вдъхва доверие, не го качвам", сподели Коста.
"Колеги са ми разказвали за много тежки ситуации през нощта - качват се пияни, дрогирани и всякаква паплач. За да ги избегна, избрах дневната смяна", добави таксиметровият шофьор.
Въпреки неприятните и понякога животозастрашаващи случаи шофьорът е категоричен, че не би сменил работата си заради позитивните емоции, които получава всеки ден.
"В професията ми има много хубави страни. Всеки ден се срещам с различни и интелигентни хора. Возил съм професори, звезди и хора от културния елит - с тях винаги е приятно да се разговаря и всеки ден научавам нещо ново. Друг плюс е, че нямам началници, които да ми крещят на главата, сам си определям работното време. Най-хубавото нещо, което ми донесе работата като таксиметров шофьор, е, че така се запознах със съпругата си. Тя работеше в столична болница, няколко пъти поред се случваше да я карам, докато я поканих на кафе и станахме гаджета. Вече сме семейство и създадохме две прекрасни деца", разказа с умиление Коста.
За избора на професия шофьорът сподели, че е завършил пътностроителен техникум, имал е собствен бизнес и дори е карал ТИР, но единствено работата в такси му е дала възможност да води добър стандарт на живот, без да се отделя от семейството си.
"Ще съм шофьор, докато се изкарват пари, които ми позволяват аз и семейството ми да се чувстваме добре. Щастлив съм, че имам собствен автомобил, защото има колеги, които едвам връзват двата края – тези, които изплащат лизинг, изкарват по 20-30 лв на ден. Таксиметровите компании, които предоставят коли на изплащане, са робовладелски фирми", каза още Коста.

"Трябва да си много спокоен и над нещата. На пътя има адски много агресия. 20-годишните с немски автомобили са нагли, арогантни и без възпитание. Всеки си мисли, че когато колата му е по-висок клас, той има повече права на пътя. Последният случай на арогантност на пътя беше с жена. Влезе в забранена, еднопосочна улица, отвори си срещу мен прозореца и извика: "Мръдни се бе, аз карам мерцедес", и аз се мръднах. Въпреки че бях в правото си. Замълчах си, защото излиза да изкарам пари и когато се прибера, да ги дам на децата си, а не за да си създавам проблеми да обръщам излишно внимание на глупаци. Има колеги, които се бият на пътя и това никога не завършва добре. И в такситата има мърши, но има и много читави хора", заключи за финал Коста.

Пазят се с бухалки и палки

Коста разкри, че повечето шофьори носят средства за самозащита в автомобилите си.
"Много от таксиджиите са бивши, пенсионирани военни и полицаи, които си имат лично оръжие и го носят, за да се предпазват. Тези, които нямат разрешително, прибягват до палки, бухалки, ножове - кой каквото има. Аз лично не си нося нищо, защото вярвам в добрата карма и че ако аз съм човек, и другите ще са хора с мен", разказа шофьорът.