Чудеса в Горни Богров! Камък на Свети Георги не спира да расте

Отец Антим: Вече не го и меря, над 2 метра и 12 сантиметра е!

"Всеки ден тук при нас идват хора, болни, здрави, всеки иска да се докосне до камъка, който е свещен и от него се получават чудеса. Но не камъка ги върши, а Бог. Силата му е чудодейната и необятна". Това каза пред вестника ефимерий отец Антим Попов. Той разполага с тетрадка, в която през годините всички негови предшественици са записвали чудесата, които са се случвали в манастира.

"Жени зачеват, хора се оправят от всякакви болести, деца също оздравяват. Ето и днес пак дойдоха, но аз съм възрастен и се притеснявам, че няма кой да им отваря храма. Но никой не връщаме, Бог е велик", казва отецът.

Легендата, която почти всички в Горни Богров знаят разкава, как през XIII век от хълма Голгота рицари кръстоносци донасят камъка на връщане от освободения Йерусалим.

Преданието гласи, че камъкът бил влачен като рицарски трофей. Двуметровата скала е с утаечен ронлив състав, какъвто не се среща по нашите земи. Има още един подобен камък - съвсем наблизо в село Яна, там където е светото място на св. Николай и който според преданията е донесен също по време на Кръстоносния поход.

Мястото не е случайно, тъй като през Горни Богров минава пътя през Източна България. Мястото е било светилище на траките, после на римляните, там по-късно е построена християнска църква с манастирски комплекс.

Легендата за връзката на камъка с Божи гроб почива на реални факти. Върху рицарския трофей са изсечени йерусалимски кръстове, а във всеки ъгъл на големия кръст има издълбани в камъка по-малки кръстове, в чест и слава на четиримата евангелисти - св. Йоан, св. Матей, св. Лука и св. Марк.

"Църквата е построена след освобождението от турско робство, тя е построена покрай камъка. Отци от 90-те преди мен разказват и пишат, че камъка първоначално били под рамото на единия, после следващият не го достигал, а аз през 2000-та съм го мерил - два метра беше, а наскоро пак го мерих и вече стигна 2 метра и 12 сантиметра", казва отецът.

Според него, камъкът расте с около 2 сантиметра всяка година. Всички са изненадани, не си обясняват чудото, а свещенослужителите го отдават на божията намеса. Растящият камък е смятан за посредник между човека и Свети Георги. Стотици жени са заченали след молитва край камъка и иконата на светеца воин.

Освен чудото с камъка, в манастира тече и лековита вода.

През 2004 г. Богородица се явява в съня на възрастна жена и й разкрива, че близо до растящия камък има лечебен извор, който наистина е открит, и днес край извора винаги има хора, които наливат лечебна вода.

"На вкус е горчива, за разлика от останалата в региона и от бликащата на метри от нея. Тя не прилича по състав на останалата вода в манастира и в околността", каза отец Антим. 

Откриват я след съновидение на послушницата Сийка в 2004 г. Тя разказва съня си на отец Антим, а той вика геолог, който потвърждава, че на посоченото място наистина има вода. Според специалистите по химически състав тя наподобява водата от библейското Мъртво море.

През 2005 г. с помощта на местни хора отец Антим прави чешмата, за да могат всички желаещи да имат достъп до лечебната странна вода, която извира на метри от растящия камък. Сега аязмото е каптирано и красивата чешма с електропомпа е пазена от два каменни лъва.

Свещеник Антим обяснява, че ако остави от тази вода в кофа, на сутринта по стените й има отложени соли. "Бог иска с тези чудеса хората да повярват в него".

"Хората идват тук за всякакви болести. Болно ми е обаче, че всеки идва за болката си, запали свещ и си отива. А никой не идва да поработи и да направи нещо за Божия дом", споделя свещеник Антим.

Неговата благодатна ръка обаче се усеща навсякъде - той сам постоянно гради и майстори, за да може манастирът да отговори на желанията на богомолците за венчавка и кръщене, за да се възроди светата обител и да приема повече богомолци.

Най-любопитното е, че храмовият празник не е на Гергьовден, а е на Спасовден (винаги в четвъртък на 40-ия ден от Великден). Тогава в манастира се прави курбан. Причината за това разминаване е, е старият храм в древността е носел името "Свети Спасител" и на Спасовден е бил съборът.

"Хората имаме нужда постоянно да ни се напомня за Божието всемогъщество. За Бог няма невъзможни неща - камък може да расте. И трябва всички да си говорим за Бог. Трябва да защитаваме православието, както е казал Васил Друмев: "Има ли православие, има я България". И аз вярвам в това", споделя още отец Антим.