Учителят по музика от потопеното Каравелово: Теша мъката си с акордеона

Кучето Рекса и прасето Стоян оцеляха по чудо в потопа

Добромир ДОБРЕВ

Борислав РАДОСЛАВОВ

Наши пратеници в Каравелово

Акордеонът дава сила на 56-годишния учител по музика Христо Христов от потопеното карловско с. Каравелово. Неговият дом е един от пострадалите в жестокото наводнение, което опустоши селото в началото на септември. От двора на Христо не е останало нищо. Отнесени са както дуварите, така и лозята му. Като по чудо в потопа се спасяват прасето му Стоян и вярното му куче Рекса. Екип на "България Днес" се срещна с музиканта, който сподели болката си.

"През деня съм в училището, а вечер водя два танцови състава в читалището "Иван Вазов" в Сопот. Акордеонът теши мъката ми. Музиката е и за радост, и за тъга. Импровизацията идва отвътре. Всяко едно чувство можеш да го изразиш с музика", споделя Христов. Той е корепетитор в читалището в Сопот. Изнася и концерти. Когато не е с акордеона, е с лопата в ръце и продължава да рине тиня от двора си. Връща се с ужас към злощастния 2 септември, когато река Татлъ дере излезе от коритото си и потопи улици и къщи.

"Не беше просто дъжд, беше нещо страшно, все едно изсипваш кофи с вода отгоре. И преди е валял порой, реката е идвала голяма, помня. Но коритата периодично се почистваха. Последното основно почистване се направи през 2000 година. Старите хора казват така - където е текло, пак ще тече. Неведнъж съм алармирал сегашната ни кметица. Само се оправдават, че няма пари. Основният проблем обаче идва от незаконната сеч в Балкана. Изсякоха гората. Получават се бентове от паднали дървета и като се скъсат, идва огромна вълна", обяснява учителят по музика. Изпитва утеха, че не е имало човешки жертви. Домашните му животни също оцеляват при бедствието.

"Мостът се запуши от няколко напречно застанали коли и огромни дървета, реката преля, получи се приливна вълна от над 3 метра и водата тръгна към нашите къщи. Приземният етаж беше с метър и половина наноси. Оправяме се благодарение на доброволците, да са живи и здрави, много помогнаха. Немската овчарка Рекса някак си успя да прескочи клетката, в която живее. Започна да плува през буйните води и влачените дънери. Отиде до прозорчето, където беше прасето Стоян. То беше се изправило на двата си крака и си беше подало главата. Търсеше помощ, завалийката. Уникални са взаимоотношенията между животните, само можем да се учим от тях. Оцеляха и двете. Стоян вече се успокои, яде здраво, стана 250 килограма. Фуражът замина при потопа и сега давам по над 100 лева на месец, за да го храня. Нямам избор, за Коледа ще го заколя, все пак нали затова го гледам", казва още Христо Христов. Той обаче не успява да сдържи сълзите си, когато говори за лозето си, отнесено в потопа.

"Завършил съм земеделско училище с профил лозарство и винарство. Имах оранжерия с капково напояване в двора, както и няколко реда лозе с различни сортове. Щях да правя гроздобер 15 дни по-късно. 20 млади овошки праскови също заминаха. Всичко беше в райграс, косях с една голяма косачка. Много плаках, когато видях целия двор само в тиня и пясък, нищо друго не беше останало", тъгува акордеонистът. Той не вярва на политиците, затова не е отишъл и да гласува на изминалите парламентарни избори.

"Служебният министър Гълъб Донев идва до тук. Всички политици са мошеници! Колко правителства се смениха вече... Дървената мафия започна от царско време. Нали видяхме какво се случи и след трагедията с взривените цистерни в Хитрино, хората там още живеят във фургони. Къде е държавата? Ако не са доброволците, ние да сме умрели. Двоумях се дали българинът е добър човек, но вече съм на хиляда процента сигурен в добротата на обикновените хора", категоричен е Христо.