Чеченката Марешка Бардем: Мъжът ми стана джихадист,искаше да се бием за "Ал Кайда"

Избягах във Варна, в родината ми ще ме убият

КОЯ Е ТЯ

Марешка Бардем е родена е на 13 февруари 1996 г. във Варна в чеченско семейство. Само на 15 се омъжва, а на 18 ражда сина си Амир. Става трета подгласничка на еротичния конкурс "Мис Плеймейт" през 2017-а, а година по-късно печели титлата "Секссимвол на годината". През 2019 г. е избрана за "Знаменитост на годината", като през същата година участва в риалити формата "Игри на волята".

- Марешка, какви спомени пазиш от родната Чечня?

- Ето я моята подробна история, за която никога не съм имала толкова дълго време да разкажа толкова детайлно. Аз съм чистокръвна чеченка - първата, която не я е страх да си покаже лицето и да бъде заплашвана от сънародниците си. Имам дете на 8 годинки, което е все още в Чечня. Никога не съм спирала да го мисля и да вярвам, че ще се срещна с него и че ще го намеря. Бях изгубила следата, тъй като никой не поддържаше връзка и нямаха изгода в Чечня да държат комуникация с мен. Станах известна преди 3 години. Тогава бях пуснала запис, говорейки на чеченски. Разпространиха го в цяла Чечня и започнаха да ме заплашват и да ми желаят смъртта.

- Как реагира?

- Тогава наистина се притесних за живота си. Реших да се покрия и да си затворя инстаграма, да изчакам синът ми малко да порасне и да почне да разбира. За това време събирах пари, за да му купя апартамент и оставя наследство, да не повтаря съдбата си на просяка баща му. Аз се ожених за беден чеченец без къща, без пари, без работа, без даже респект от чеченците към него, защото той беше детето на втора жена, която никога не се счита за респектираща, щом се жени за мъж, който има вече деца и семейство. Майката на мъжа ми се славеше с лоша репутация и не мога да кажа, че е била добър човек, защото постоянно ме унижаваше заради кавгата в миналото с леля ми, която живее в Германия. Постоянно ме критикуваше и казваше, че нямам висше и не ставам за жена. Съпругът ми се ожени за мен, без да знаят и неговите родители, заради което явно неговата рода бяха със снизходително отношение към мен. Въпреки всичко и бедността аз го обичах и му бях вярна, докато той не се срещна с човек, който беше дошъл от войната в Сирия прострелян, и не започна да го мотивира и той да ходи на джихад. Това е истинската причина, поради която избягах от Чечня.

- Какво се случи?

- Мъжът ми ме накара да сложа хиджаб и наистина аз спазвах всички неща, писани в Корана, защото ми се искаше да попадна в рая. От малка съм третирана като животно и родителите ми ме караха да се чувствам грешна, защото съм родена във Варна, исках да живея като българка и да влизам в църква. Мечтаех си за този рай, защото животът за мене винаги е бил по-зле от ада. Да живееш живот и да следваш неща, в които не вярваш, не искаш и не си избирал самия ти да следваш. Това е една от причините да имам 3 опита за самоубийство. Не исках да живея живота, който ми се налагаше да водя. Моята първа мечта от 14-годишна е да имам семейство и причина за кого да живея.

- Какво направи тогава?

- Аз тогава правих намаз. Молех се на Господ през сълзи да ме дари с чадо, поне да има смисъл от тази грешка, която сътворих, да се оженя за мъжа си. След месец пих енергийна напитка и цяла нощ се гърчех от болки в корема. На други ден ядох странни неща и рецепторите ми се промениха. Пуснах тест за бременност и ми излезе положителен. Това беше като целувка от Господ за мене, че ме е чул и ми сбъдна мечтата. Това стана след 1 година и 6 месеца брака с мъжа ми. Забременях точно когато с него се карахме и ме заплашваше, че ще ме прати при родителите ми. А това в нашите традиции е най-унизителното нещо.

- Как се развиха събитията?

- След като родих сина ми Амир, мъжът ми се сети за този човек от Сирия и полудя, искайки да ни води със сина ни там на война. Имаше връзка с групировката от "Ал Кайда" и се уговаряше с тях за пътуването ни. Споделих на семейството ми и те ми казаха да се оправям. Не ми помогнаха, не ме подкрепиха. Нямаше как да оставя мъжът ми да закара сина ми в Сирия и не исках да ми убива мечтата Амир. Не исках да ни погубва.

- Какво направи тогава?

- Избягах! Излъгах мъжа ми, че пътувам за болница, а родителите ми нищо не знаеха. Моя най-добра приятелка от Варна, с която учихме в частно училище, беше принудена да открадне от сейфа на родителите си, за да ми прати пари и да ме спаси. Така се върнах в България без сина ми, но с документите му, за да не може съпругът ми да го изкара от границата на Руската федерация. Нямаше как да взема детето с мен, защото на границата щяха да искат разрешително от бащата за извеждане на детето (пълномощно) и ако ме бяха хванали, че го правя, щяха да ме арестуват.

- В България как ти се разви животът?

- Нямах пукнат лев, нито връзки, нито хора, на които наистина да разчитам, защото, след като ме спасиха, ме пратиха да се крия някъде, където почнаха да ме изнудват, заплашвайки, че ще ме издадат на баща ми. А баща ми цял живот ме е заплашвал, че ако не го слушам, ще ме заколи и ще ме погребе в село Осеново и никой даже няма да разбере, че съм съществувала. Беше тежко и не мога да си побера в ума как щях при моето положение и дете да гледам. Когато избягах, първите дни бях в шок. Истински шок. Три дни подред ставах в 3 ч. през нощта от навик, че синът ми плаче, с майчиния инстинкт, че трябва да го нахраня. Оглеждайки се, че го няма, в сълзи отново заспивах. Тогава бях едва на 19 години. Представяте ли си какво ми се наложи да преживея от толкова ранна възраст?

Също така мъжът ми ме насилваше. Да, казват - как така, щом ти е мъж, те е насилвал? Ще ви кажа как и не ме е срам! Мъжът ми често гледаше порно и беше зарибен по аналния секс. Той ми се сърдеше като не му давах, а аз бях едва на 16 години. Хващаше ме за ръцете и ме насилваше отзад без лубриканти и без да ме възбуди, докато аз плачех. Тогава бях станала кожа и кости, защото ме беше страх да ям, за да не ходя в тоалетна по голяма нужда, защото беше болезнено и кървях. Беше ме страх да ям, за да не изпитам болка от нормален човешки процес, при който винаги кървях.

Казах това на майка ми, но тя с нищо не ми помогна. Най-вероятно даже не го е споделила на баща ми. При чеченските традиции на бащата не се споделят подробности за интимния живот и най-вероятно и баща ми не го е знаел, защото майка ми искаше да си седя при мъжа ми и нямаше търпение цял живот да ме разкара от семейството ни. Тя не искаше да се връщам при тях.

- Защо не искаше?

- Защото я беше страх от мен. Когато баща ми влезе в затвора и сестра ми беше със счупена ключица - майка ми й посегна и видях как плаче сестра ми. В опит да я защитя се сбихме с нея толкова жестоко, че тя попадна в болница с разбита глава от мен. Не се гордея с това, но тогава и аз не бях психически стабилна. Разбира се, исках да защитя сестрите ми от омразата, която изпитвах аз към майка си, и от физическия тормоз, който на мен ми е прилагала от детските години. До ден днешен помня как ме биеше и аз и се молех: "Мамо, моля те, престани, боли ме". През сълзи я молех да спре, докато не пораснах и боят беше като част от традиция всеки ден. Тази история се случи, след като се роди синът ми.

Общо взето, не знам какво е да бъда майка, тъй като аз не съм имала такава, пък камо ли да говорим за майчинска любов. Може би затова съм повече мъжкарана, отколкото жена. Винаги съм била воин и знам, че синът ми ще наследи моята воля и моята сила, тъй като ми пратиха наскоро видео как изглежда и наистина е мое копие. Прилича точно на мен.

Оказа се, че синът на жената, която ми прати видеото, е в един клас с моя син. Вече знам къде да търся моето дете, в кое училище е и в кой град. Тъй като водя инстаграма ми на чеченски и руски, се сдобих с фенове от чеченска аудитория и чакам още малко синът ми да порасне, за да мога да се свържа с него и да сбъдна най-голямото ми желание и причина да се боря. Не се отказвам да видя моя принц отново и да го прегърна силно. Нещо, което ме държи жива, тъй като, знаете, много пъти съм била на косъм от смъртта. Обаче знайте - няма случайни неща на този свят! Всичко се случва с причина.

Трудностите ме направиха по-силна и животът ме научи на най-важния урок - никога да не спирам да вярвам. Едната ми татуировка на крака е в чест на това. Повярвах и съм близо до целта!