На 80 г. Петко е №1 в световния шах

Феноменално постижение!

6 пъти световен и 2 пъти олимпийски шампион

Добруджанецът е недостижим лидер във вечната ранглиста на планетата

80-годишният Петко Петков от Добрич стана световен шампион по шахматна композиция за шести път! Шампионатът маратон се провежда цели две години, а с титлата си в раздел "Феерични задачи" добруджанският гросмайстор поставя едновременно три уникални световни рекорда.

Първият е, че Петков става първенец на планетата повече от половин година след като отпразнува 80-годишния си юбилей на 27 февруари. В историята на тези първенства досега никой друг гросмайстор не е успявал да стигне до златния медал в толкова напреднала възраст.

Вторият е, че Петков триумфира с най-висок резултат - 43,5 точки от всичките седем дисциплини на първенството, изпреварвайки в своята коронна дисциплина с цели 5,5 точки втория в класирането - Валери Семененко (Украйна) с 38 т., а третото място зае Вацлав Котешовец (Чехия) с 37,5 т. В тази дисциплина са участвали 86 конкуренти от 30 страни с 491 задачи.

И най-важното - тази световна титла на Петков затвърди още повече първото му място в актуалната вечна ранглиста на света, която обхваща периода от 1914 г. до наши дни и е съставена на базата на публикациите на най-добрите творби на световните майстори във ФИДЕ.

Новият резултат на Петков в тази най-престижна комплексна градация в световния шахмат е 511,75 т., докато подгласникът му Мишел Кайо от Франция има едва 395,65 т. Вече повече от 30 години Петков е недостижим лидер във вечната ранглиста, включваща засега имената на 100-те живи и починали гросмайстори в този спорт (всеки с актив най-малкото 70 т.) за период, надвишаващ един век.

Шахматната композиция е особен вид спорт изкуство, в който авторът състезател съставя своя позиция задача с красиво и изненадващо съдържание, ползвайки шахматната дъска и фигури. Заданието в тази своеобразна загадка може да бъде: при бели на ход, мат в 2,3 или повече хода, а когато то е печалба за белите или постигане на реми, терминът е "шахматен етюд".

И в двата вида творби липсва борбата между двама съперници, както в практическата игра. Но шахматните композитори също имат свои състезания, дори световни и олимпийски шампионати, а в организационен план тази дисциплина се ръководи от Международната федерация по шахматна композиция.

Върхът на шахматния модернизъм е т.нар. Приказен шах, като у нас той се нарича още "Фееричен шах", при които модернизмът в съдържанието е изразен в най-висока степен. Петко Петков е основателят на българската школа във "Фееричния шах" и безспорният в света експерт №1 на тази арена.

Преди да се утвърди като непоклатим първенец на планетата в своята шахматна дисциплина, Петков преживява голяма трагедия, след като баща му е убит през 1944 г., а майка му дълги години не получава работа по политически причини.

Петков никога не е имал треньор по шах. Научава играта от дядо си Михаил още на 5 години, а на 7 е заведен от дядо си в добричкия шахматен клуб.

Първите си шахматни задачи Петков публикува още през 1957 г. в България, СССР и Румъния, а през 1958-а - на 16-годишна възраст, добруджанският юноша вече сензационно е сред носителите на високи спортни награди в редица най-реномирани турнири по композиция в света: в ФРГ, Франция, Англия, САЩ. Върхът на изявите му е грандиозното му първо място на испанския супертурнир "Ла воч да Бадалона", когато изпреварва всички тогавашни световни светила, включително и конкурентите си от СССР.

През същата паметна 1958 г. най-известното шахматно списание в света по онова време - "Шах ехо" (ФРГ), публикува биография и снимка на вундеркинда с най-ласкави отзиви за огромния му талант. Но това извънредно събитие, непознато по вид и съдържание в никой друг спорт в България през онези тоталитарни години, се посреща не с овации, а с негодувание от съответните "органи" - хвалбите от "вражеска Западна Германия" ги плашат и озлобяват.

Следват неизбежни разпити, проверки, претърсвания и конфискация на писма, книги и други пособия от "органите" - една дейност, която ще съпътства в различни форми Петков чак до 1989 г. Но той успява да издържи на огромния психологически и дори физически натиск. Причината е не само в твърдия му и решителен характер, но и във факта, че той никога не е публикувал дори и една лоша дума срещу своята държава и родния Добрич. Правил е точно обратното - неуморно е работил за превръщането на България от изостанала страна в шахматната композиция, в световен фактор в този спорт.

През идните десетилетия изявите на Петков на международната арена бележат невероятен възход. През 1972 г. в Скопие добруджанецът е олимпийски шампион по блиц (бързо) композиране на шахматни задачи. През 1990 г. в Ниш Петков печели отново олимпийски златен медал - този път в класически тип турнир, като тогава е награден лично от президента на ФИДЕ Флоренсио Кампоманес (Филипини).

Световните първенства по шахматна композиция стартират през периода 1989 -1991 г. на база т.нар. Албуми на ФИДЕ, като Петков е шампион още в първото състезание. Българският гросмайстор постига още 5 световни титли за периодите 1998-2000 (два златни медала) и по един златен медал за периодите 2007-2009, 2010-2012, 2019-2021, който е последният шампионат.

През своята 65-годишна спортна кариера Петков публикува общо над 6600 свои задачи в цял свят, печели 721 награди, от които 462 първи места. Автор е на 130 теоретични статии с учебен и научноизследователски характер в България и 105 в други страни. Има 4 публикувани книги у нас, две в САЩ, три във Франция и една в Испания, както и 49 авторски открития в шахматната композиция.

Петко Петков е носител на всички възможни звания и отличия в своя спорт - международен гросмайстор и съдия, почетен член на Международната федерация по композиция. През 2002 г. Петков е удостоен със званието "Почетен гражданин на Добрич".

Далеч не толкова безоблачна е професионалната дейност на Петко Петков. След като завършва много успешно Юридическия факултет на СУ "Климент Охридски" в края на седемдесетте години, по тогавашният принцип на "разпределение" добруджанецът не получава право да работи не само в София, но дори и в родния си град Добрич по политически причини. Макар че по успех в обучението дори има право на избор.

Държавната комисия по разпределение го "отпраща" като юрисконсулт в забутани градчета от селски тип за срок от 3 години. Петков отказва и остава без работа и без право на пребиване в София. Започват трудни години, през които гросмайсторът преминава в нелегалност. Живее по мазета и тавани, за да се крие от милицията, която гони и жестоко наказва загубилите право на "временно жителство" в столицата.

Петков работи в старата довоенна печатница "Георги Димитров" като словослагател, коректор и дори помощник-механик на печатарски машини, монтирани в помещения с опасна за здравето концентрация на олово.

През 1975 г. сключва брак, получава жителство в София и започва работа като репортер във вестник "Народен спорт", където преди това е бил нещатен коректор на хонорар. Частично шахматните му заслуги са признати едва през 1982 г., когато го назначават за главен редактор на сп."Шахматна мисъл", но причината е, че просто няма друг кандидат с подобна комплексна специална подготовка.

Петков се пенсионира с мизерна пенсия. През 2008 г. съпругата му умира от рак, а маестрото остава да живее заедно с неженения си син,и двамата със сериозни заболявания, в малко и неудобно жилище в София. Скромният апартамент на фамилията в Добрич е продаден отдавна поради огромните разходи за медицински нужди. Въпреки надеждите гросмайсторът да се върне отново в родния град той би бил бездомен в Добрич, ако го стори.

Помощ Петков отникъде не вижда. Цели 65 години е финансирал сам спортната си дейност, забравен и пренебрегнат от Българската шахматна федерация, споделя двукратният олимпийски и 6-кратен световен шампион.

"За първенството 2019-2021 г. аз похарчих почти всичките си скромни финансови резерви. Сега и да искам да се включа отново в шампионата 2022-2024 г., няма как да го направя. Първо, трябва да съм сигурен, че ще доживея до 2025 г., когато ще бъде финалът му. И второ - вече няма какво да жертвам в името на спорта, а трябват отново доста пари за нова компютърна техника, програми, литература. За други нужди не говоря - вече повече от половин век свикнах с реалността, че в тази държава няма кой да издаде сборник с моите избрани задачи и международни победи", споделя с мъка пред "България Днес" гросмайсторът, а за първи път историята на 80-годишния Петко, прославил България, достига до широката аудитория у нас.