Експертът доц. д-р Стелиян Димитров: Градски топлинни острови предизвикват наводнения

Хората живеят в акумулираща печка, битовите сметки хвърчат 

КОЙ Е ТОЙ

Доц. д-р Стелиян Димитров е преподавател в Софийския университет "Св. Климент Охридски" в катедра "Картография и ГИС" в Геолого-географския факултет. Той е един от водещите експерти в страната в областта на приложението на Географските информационни системи в планирането и управлението на територията, регионалното развитие, териториалното развитие и стратегическото планиране, като е бил ръководител на множество проекти в тези области. Автор на редица публикации. Ученият разяснява какво представлява явлението "градски топлинен остров" и как влияе на начина ни на живот.

Доли ЛУКАНОВА

- Доц. Димитров, какво представлява явлението "градски топлинен остров"?

- Това е един от най-значимите примери за въздействието на градовете върху околната среда. Общо взето, явлението се характеризира с това, че има много сериозни положителни температурни разлики между урбанизираната територия и околностите. Обикновено максимумът на това явление достига до няколко часа след залез слънце.

- Какво означава това?

- Дори когато няма активно слънцегреене, нагрятата повърхност в градовете излъчва акумулираната топлинна енергия и топлинно замърсява средата, в която живеем.

- Какви са температурните разлики, които се получават?

- До няколко десетки градуса. Това е явление, което има много динамичен характер. Ако имаме асфалт и през деня температурата на въздуха е 30-35 градуса, температурата на асфалта е почти 50 градуса. Може да си го представите като акумулираща печка. След като слънцето залезе, това, което е събрано през деня и е депонирано като топлинна енергия, се отразява на средата, в която живеем, и сме принудени да се охлаждаме с най-различни средства. Знаете, има задушни вечери и хората си пускат климатиците. Това допълнително утежнява ситуацията, защото принципът на работа на климатиците е, че вътре охлаждат, а навън отново отделят топлина, която допълнително замърсява. Да не говорим за разходите.

- Това означава ли, че се увеличават битовите сметки на хората?

- О, да. Американската агенция за опазване на околната среда преди няколко години направи изследване. Според него с всеки един градус повишаване на температурата след залез слънце консумацията на енергия в урбанизираните територии се повишава от 1 до 9%. Това са сериозни суми. Представете си 10 градуса в най-добрия случай са 10% по-високи сметки.

- Кои обекти влияят най-много за появата на това явление?

- Най-сериозно влияние оказват уличната мрежа и големите паркинги. Асфалтираните повърхности са тези, които имат най-голям дял. Всички запечатани повърхности - дали ще е бетон, дали ще е асфалт, дали ще е тъмна сграда- всичко, което не е естествено, акумулира топлина и я излъчва в средата, в която живеем.

- Къде се усеща най-осезаемо?

- Най-осезаемо се усеща в големите градове, които нямат разработени дългосрочни програми за справяне с това явление. Колкото по-голям е градът, толкова по-голям проблем с явлението има. Уязвими са тези градове, които са разположени в райони, които са предразположени към топлинни вълни - като Кърджали, Пловдив, Стара Загора. Огромните мащаби на София и това, че има много запечатани повърхности, също прави града много силно уязвим към това явление.

- Отразява ли се на здравето по някакъв начин?

- Освен за сметките за електричество явлението се отразява по изключително сериозен начин и на човешкото здраве. Повишава кръвното налягане и създава неприятности на хората със сърдечносъдови проблеми. Създава цялостен дискомфорт, без значение дали един човек е здрав, или не. Влияе също върху работоспособността.

- Какви други рискове крие градският топлинен остров?

- Нагряването на тези повърхности предизвиква много по-интензивна циркулация на атмосферата и при определени обстоятелства това може да доведе до появата на локални бури, особено в по-големите градове. Запечатаните територии, които събират топлина, влияят и върху наводненията.

- Взети ли са някакви мерки?

- Що се отнася до България, само два града са предприели мерки по картографирането и оценката на това явление. Със Столична община работим вече 3 години по този проблем и има доста голям напредък. Инвестира се в озеленяването на определени територии, които са заети от градския топлинен остров с голям интензитет на проява в момента. От това лято и Бургас работи по този проблем. Градовете като Пловдив, Стара Загора и Кърджали, които не работят в тази насока, трябва да очакват в следващите години засилване на явлението.

- Ако не бъдат взети достатъчно добри мерки, докъде могат да стигнат последствията?

- Това е явление, което не може да бъде преодоляно изцяло, но може да адаптираме нашите градове към този променящ се климат. Начинът е да ги направим по-зелени. Ако сградите не се изграждат в този кубичен вид, а се изграждат с по-разнообразни фасади, те сами ще засенчват част от територията, която да не попада директно на слънчево въздействие, и така ще се ограничи явлението. Могат да бъдат предприети много мерки, за да станат нашите градове по-добро място за живот и да се облекчи това явление. Ако не се обърне внимание, промените в климата могат да станат много по-драстични. Хората ще живеят по-лошо и ще плащат много по-големи сметки. Това явление настъпва в точно определено време - след залез слънце, което означава, че се увеличава пиковото потребление на електрическата енергия, което застрашава сигурността на енергийната система. Вдига се консумацията, което може да доведе до проблеми в електрозахранването.

- Възможно ли е дефектът да бъде превърнат в ефект и тази натрупала се топлинна енергия да се използва за нещо полезно?

- Ако паркингите се оборудват с фотосоларни системи, би могло да се усвоява тази енергия. Но главната идея е да се изведе топлината от районите, в които хората живеят, а не да се използва. Ползите ще бъдат много по-големи, ако естествено охлаждаме територията, а не като я произвеждаме в енергия.

- Кога за първи път е осъзнато това явление?

- Първото изследване на градския топлинен остров е направено в края на XIX век в Лондон. Хората вече над 100 години се занимават с това явление. Досега не сме му обръщали такова внимание, защото климатът не беше този, който е в момента. Ние сме в една много интензивна промяна на климатичните пояси. Ако вземете данните от последните 30 години, ще видите, че особено след 2000 година изключително по-сериозно се наблюдават топлинни вълни, средната годишна температура върви нагоре и това е ясна тенденция без отклонения. Дължи се на човешката дейност, която допълнително натоварва средата с неустойчиви практики.

- Как разбирате кои райони са засегнати?

- Използваме такъв тип технологии, които позволяват на микрониво да слезем до интензитета на това явление. Например между два блока в даден квартал използваме летателни системи със специални термални камери. Има специална методика на изследването - след залез слънце. И накрая произвеждаме резултати, които показват къде трябва да се промени начинът, по който се структурира градската територия, което пък може да помогне на хората да правят предварително по-добро планиране, за да може да се избегне силно негативният ефект от градския топлинен остров. Дори в момента работим върху софтуерно решение, което наричаме калкулатор за изчисляване на потенциалният магнитуд на градския топлинен остров.