Борис III не намира покой след смъртта си

79 години от първото погребението на монарха

Вълко Червенков взривява параклиса на царя

Любимият на българите цар Борис III не намира покой след смъртта си. На днешния ден преди 79 години последният действащ монарх на страната ни е погребан в двора на любимия си Рилски манастир. Хиляди изпращат царя в последния му път, без да предполагат, че десетилетия по-късно ще продължат перипетиите с костите на монарха.

Борис ІІІ умира на 28 август 1943 г., само две седмици след като пътува за среща с Адолф Хитлер. Проблемите на българския цар започват десетина дни след посещението му при нацисткия диктатор. На 17 август царят заминава за Чамкория, на 19-и изкачва връх Мусала, а на 21 и 22 август заедно със семейството си прави обиколка в Рила до Соленото езеро и връх Соколец. На 23 август Борис III трябва по план да бъде в София, където има няколко предварително определени срещи. По време на пътуването получава болки в гърдите и при пристигането в града е прегледан от д-р Александров, след което продължава работата си. Следобед получава нов пристъп и отново е прегледан от д-р Александров и д-р Балабанов. След края на работния ден колабира, според прегледалите го лекари в резултат на жлъчно заболяване. На 24 август 1943 г. рано сутринта царят е намерен в банята в безсъзнание след силно повръщане. Същият ден следобед от двореца нареждат да се подготви самолет, с който да бъде доведен от Цариград индийски лекар, един от най-големите специалисти в областта на отровите. Но мнението на вече прегледалите царя лекари е, че може би става дума за отравяне с рицин - отрова, против която вече е късно да се действа. На 26 август състоянието на Борис III рязко се влошава. За да избегне политическа нестабилност, дворът запазва болестта на Борис III в тайна. Единствено премиерът Богдан Филов и ген. Никола Михов са информирани за здравословните проблеми на монарха, а лекарите му остават затворени в двореца. Забраната за движение в района на двореца обаче поражда слухове и малко преди полунощ на 26 август дворът издава кратко изявление: "Негово Величество царят е тежко болен от три дни. Лечението му е в ръцете на най-добрите медицински специалисти".

На 27 август Борис III идва в съзнание, но през по-голямата част от времето е под упойка. В 16:22 часа на 28 август 1943 г. Борис III умира. В смъртния акт като причина за смъртта са посочени: "запушване на лявата сърдечна артерия, двустранна пневмония, оток на белите дробове и на мозъка".

Цяла България плаче за Борис III по време на опелото в храма "Св. Александър Невски" и траурната процесия до Рилския манастир, където царят приживе иска да бъде погребан. Но през 1946 г. ковчегът е изваден оттам и преместен в парка на двореца "Врана", където вече живее вождът Георги Димитров. През 1950 г. параклисът е взривен по заповед на Вълко Червенков, а гробът унищожен. Но сърцето на Борис е забравено в Рилския манастир и в началото на 90-те години е открито и отново положено в обителта.

За разлика от Борис неговият баща Фердинанд и досега е непогребан. Саркофагът му до ден днешен стои в църквата до фамилния дворец в Кобург, Германия. Там Фердинанд умира през 1947 г., след като е преживял смъртта и на двамата си синове. Тогавашното българско комунистически правителство отказва да приеме саркофага. Но още приживе Фердинанд е нежелан в България дори от собствения си син. Царят абдикира в полза на Борис след Първата световна война, но на няколко пъти след това иска да се върне у нас по различни поводи. Получава категорични откази.

Комунистическият режим, дошъл на власт след 1944 г., осквернява и трона на Борис. След преврата новата диктатура прави всичко възможно да заличи монархическите символи от царска България и да наложи своите - сърп, чук и петолъчка. По този начин са осквернени царските дворци, изключително ценни предмети и дори самият трон на Борис III. За малко известната история разказва Марияна Маринова, завеждащ отдел "История, етнография и художествени ДКЦ" в Музея на София.

"Открихме петолъчката в трона на Борис чак през 1992 г. - разкрива историкът. - Тогава той е даден за реставрация във връзка с изложба. По време на нея в тапицерията е открита малка бронзова звезда. Оказва се, че след 9 септември от украсата на трона е отчупена царската корона и на нейно място отгоре е забодена петолъчката."

Благодарение на усилието на резбарите първоначалният вид на облегалката на трона е възстановен и днес той може да се види в пълния си блясък в музея. Тронът е изработен в работилницата на двама братя чехи - едни от най-големите майстори в Европа по това време. Борис III e използвал както него, така и друг трон. Върху него величеството е седял в сградата на парламента и за щастие, той също е запазен в днешни дни.