Половината свят е "дискотека", Куба е първенец

• Да си спомним 80-те и 90-те
• Най-страшните режими на тока не са в Европа
• КНДР живее без ток, но той не й трябва, Сирия и Украйна я карат на алтернативни източници

Внезапният блекаут - на прост език спиране на тока, е страшен именно защото е внезапен. Точно това видяхме в последните дни, когато електричеството внезапно спря в Португалия, Испания и части от Франция и предизвика невероятен хаос. Това съвсем не е случайно.

Хората в Европа се възползват максимално от технологиите и не са подготвени за срив на услуга, която приемат за даденост. Особено в засегнатите страни нямат опит с острите дефицити на електроенергия, каквито познаваме в бившите, също и в настоящите соцстрани като КНДР и Куба. Там постоянно няма ток, но той не е и толкова необходим. Други страни също са на зловещ режим, свързан с електричеството, а населението се справя с проблема както може.

Куба все по-често се споменава като много мрачно място. И това е в буквалния смисъл - вечер е тъмно, защото често няма ток. Но на Острова на "свободата" проблемите с електричеството не са нови - там нямат редовно захранване от началото на 90-те. Местна жителка, бивша гражданка на СССР, вдига завесата пред известен блогър.

"Електроенергията е проблем поне толкова стар, колкото революцията на Кастро - разказва рускинята. - Куба няма суровини да произвежда ток, до революцията те са били внасяни от Америка. След установяването на кубинския социализъм СССР компенсира страната със скъпи газ и нефт. Доставките от другия край на света са нерентабилни, но Москва се нагърбва с тях заради социалистическото братство. След разпада на съюза нещата са ужасяващи. Малко след като дойдох, токът в началото на 90-те стана рядък и ценен като златото. В някои периоди дори нямаше ясен график, спират го и когато дойде - тогава. В началото на 90-те кубинците нямаха телефони, но имаха деца, които да хранят. Пред блоковете и историческите сгради в Хавана се палеха огнища. В големи тенджери съседите готвеха общо от кой каквито продукти донесе. По-предприемчивите се снабдяваха с примуси. Те са в обращение и до ден днешен. Точно сега проблемите с тока в Куба са изключително остри. Спира за цели дни, а веднъж - за седмица! В страната съществува огромен черен пазар. Който има валута, си е закупил акумулатор или генератор" - казва жената и уточнява: "Генераторите сами по себе си не са решение, понеже за тях трябва бензин. А като във всяка уважаваща себе си социалистическа страна в Куба бензин или няма, или може да се намери само на черно за безумни пари. Все пак по улиците на Хавана се движат немалко коли - знак, че изобретателните кубинци намират някакъв начин. Токът е и само един от многото битови проблеми. Липсата на храна и лекарства измества блекаутите на заден план. Хората не знаят как да се лекуват."

Местни жители разказват, че преди операция ти дават списък с медикаменти, консумативи, превързочни материали, лекарства за следоперативно лечение. Болният не може й да помисли да се яви без тях в болницата, защото няма да го приемат. Причината е проста - в болниците няма нищо. Въпросните лекарства и консумативи ги няма и в аптеките. Само на черния пазар и само за валута.

Една друга приказна държава, КНДР, известна и като Северна Корея, също често няма ток. Това се доказва от сателитните снимки нощем. Страната е тъмно петно с една-две светлинки над Пхенян, вероятно паметници на Ким Ир Сен. Кореистът Андрей Ланков е учил корейски език в КНДР през "добрите" й години - 80-те. Още в онези сити и безгрижни в сравнение със сега времена не е имало ток регулярно. Електричеството идва само за по няколко часа сутрин и вечер. Особено радостно е било за живеещите в 40-етажните панелки, които и да имат асансьор, не смеят да го ползват, за да не заседнат между етажите, и "тренират" всеки ден по стълбите.

В наши дни ситуацията се е влошила дотолкова, че в провинцията има тролейбуси, теглени от магарета. Поне така казват севернокорейски бежанци. Затова пък страната има чудесна екологична обстановка. Индустрията не работи от поне три десетилетия и природата се е възстановила.

Страни, засегнати от война, като Украйна и Сирия, патят най-много заради това, че инфраструктурата е срината, трябва да се пазят от валящите бомби, а и да дебнат кога ще има ток.

В Украйна проблемът с тока датира от 2022 г., когато Русия започна нарочно да бомбардира енергетиката, за да накара Киев да капитулира. Украинските енергетици се справят със ситуацията, като възстановяват мрежата сравнително бързо след ударите. Тъй като инфраструктурата е пострадала, редовно има и планирани прекъсвания. Някои магазини, ресторанти и офиси са се снабдили с генератори или мощни акумулатори. Хората ходят там да зареждат телефоните и лаптопите си или да работят. За бедните има пунктове с контакти и топъл чай по улиците.

Най-кошмарна е ситуацията в Сирия, където от десетилетие няма ток. "Най-добре" са правителствените квартали в Дамаск с шест часа ток на денонощие. Средната категория е с 4, ниската с 2 от 24 часа. В провинцията е още по-зле, като никъде не се подава електричество повече от 4 часа на ден. Всичко гореописано е в идеалния случай - ако няма повреди. А обикновено има и токът въобще не идва или идва, примигва и пак гасне. Снабдяването е толкова трагично, че хората масово не му обръщат внимание, пише "Енаб Балади". Градовете са обрасли в кабели, които тръгват от генератори и се разклоняват в различни посоки. На всяко домакинство, което желае, се прокарва линия и се монтира отделен електромер. Цените са ужасяващи и много хора могат да си позволят само да светнат лампа, но не и да включат телевизор или радио.

Паралелната електромрежа, както и официалната, е контролирана от държавата. Алтернативните доставчици на ток поне доскоро са били функционери на партия БААС.