Боксьорът Борислав Велев: Искам да съм кошмарът на Албания

Уплаших се за Амарилдо Врая, когато падна

Кой е той

Професионалният боксьор Борислав Велев спечели интерконтиненталната младежка титла на Световния боксов съвет в суперполусредна категория. Направи го след невероятен нокаут над Амарилдо Врая. В специално интервю за youtube канала "Спортната джунгла" и "България Днес" разказа какво остана скрито за публиката от грандиозното шоу.

- Борислав, как се чувствате като носител на интерконтиненталната младежка титла?

- Чувствам се прекрасно. Пожелавам на всеки отдаден спортист да постигне целите си. Това е нещо голямо!

- Какво усетихте, когато ви дадоха пояса?

- В първия момент ме обзеха смесени чувства. Причината е, че се уплаших много за Врая. Някъде около 10 минути беше в кома. Уплаших се и не можах да се зарадвам на пояса. Сложиха ми го, аз си гушнах детето. На другия ден вече започнах да осъзнавам какво съм направил.

- До вас по време на битката бяха съпругата и детето ви. Колко беше важна тяхната подкрепа?

- Много важна. Преди да изляза на ринга, се падаха вдясно. В момента, в който ги видях, изтръпнах. Почувствах се още по-силен и си казах: "Той е мой! Пребивам го!". Качих се и го пребих. Семейството е много важно и ще се радвам винаги да са до мен в такива моменти.

- Още на кантара посегнахте към пояса да го вземете. Всички бяха учудени от действията ви. Какво се случи?

- Казаха ми, че той може би ще ми направи шоу на кантара. Заявих: "ОК, и аз ще направя шоу. Няма проблем.". Супервайзерката не пусна пояса, макар че исках да го дръпна. Да го вдигна и да кажа, че той е мой. Бях сигурен в това. Вече преди да ми вдигнат ръката след мача, се обърнах към нея и й казах: "Сега ще ми го дадете ли?". Тя се засмя. Това бяха прекрасни мигове, страхотни емоции.

- Какво си казахте с противника на кантара?

- Казах му, че аз съм шампионът и ще му покажа на ринга. Не е играл с такъв удряч като мен. И той ми каза нещо, но не успях да го разбера.

- Имаше ли опити за удари под пояса преди самия мач?

- Имаше. Хотелът трябваше да е в някакъв курорт. Ден или два преди това го промениха с доста по-лош. Храна имахме само сутрин. Обяд и вечеря трябваше да се разхождаме и да търсим.

- Това беше най-важният мач във вашата кариера. Когато отивахте към залата, какво ви се въртеше в главата?

- Бях супер спокоен. Повтарях си, че аз съм шампионът, най-добрият и ще го победя. С моя личен треньор си изготвихме план да не навлизаме със силните юмруци още в началото. Да опипаме почвата. Но усетих, че ако вляза в него, ще го приключа. Така и стана.

- Когато започна мачът, успяхте ли да "прочетете" съперника?

- Когато се качихме на ринга, усетих голям страх в него и в треньора му. Личеше си в очите им. Започна да се смее. Едва ли че не му пука, но зад усмивката му прочетох страх. Като си чукнахме ръцете в по-близък контакт, усетих, че аз съм човекът и титлата е моя.

- Кога разбрахте, че мачът всъщност може да приключи много бързо?

- Вкарах му ляво кроше. Точно в брадата влезе и го разклатих. Усетих, но нямаше как да спра, понеже съдията не се намеси. Реших да продължа, защото съм на негова територия и ако бяхме приключили по точки, мачът щеше да бъде отсъден в негова полза. Дори да доминирах през цялото време, може би щяха да му подарят пояса. Затова единствената победа за мен трябваше да е с нокаут. Други варианти нямаше.

- Колко беше тежко неговото положение, когато падна? Вие веднага отидохте да го видите.

- Изплаших се много, защото се качвам да ги пребивам, а не да ги убивам. Не съм убиец! Паникьосах се, щом видях, че му дърпат краката и той изрита. Паднах на колене и започнах да се моля да се оправи и да си стъпи на краката. След това той стана и аз много се зарадвах. Казах си: "Ей, боже, благодаря ти! Не съм убиец!". Исках да го поздравя, но той не ме отрази. Но няма проблем, да е жив и здрав. По-голямата част от публиката започна да ми пляска, защото съм се държал спортсменски. Доста албанци ми писаха след това, че са впечатлени.

- Кога започнаха празненствата?

- Още в съблекалнята. Събрахме се всички там, а аз още не можех да повярвам какво се случва. В момента, в който го нокаутирах, се зарадвах, но 10 секунди след това изпаднах в паника. Видях какво се случи с момчето. В съблекалнята всички се радват, а аз седя все едно не съм от тази планета.

- След мача поискахте да се приберете веднага в София, но получихте позвъняване. Какво стана?

- Имаше зала за допинг контрол, но никой нищо не казва. Бяхме си приготвили багажа, след мача веднага да пътуваме за София. Някъде около 70-80 км карахме и ми звъни Васко: "Трябва да се върнеш!". В първия момент мислех, че се бъзика. После стана ясно, че трябва да се върна. Всичко мина перфектно. Направи ми впечатление, че неговият треньор беше навсякъде с нас по време на допинг контрола. Затова се надявам да не направят някаква мизерия, защото много приятели ме предупреждаваха. Да не ям оттам никаква храна, а да си нося оттук, както и вода. Надявам се да не направят мизерия тези албанци. Не знаех, че са такъв гаден народ. Не ги обиждам, нямам нищо лошо към тях. Готови са на всичко да навредят и да спечели техният човек.

- В подготовката за мача всичко наред ли беше? Двубоят беше отложен заради ваша травма.

- Имах срязване на ръката, но всичко мина. Трябваше да се бием преди това и бях готов дори и с травмата. Не беше много, но започнах да правя спаринги и се отвори повече раната. Личният ми треньор Борислав Георгиев каза, че може би няма да ме пусне така лекарят. Затова отложихме мача за 25 август. Подготовката премина добре. Заложихме на повече спринтове, кросове, гири, докато се оправя.

- Кой ви помагаше по време на спарингите?

- Те ме вкараха много бързо в ритъм. Искам да благодаря на Кристиан Николов и Рами Киуан. Те са нашите надежди в аматьорския бокс. Благодаря ви, момчета! Бъдете живи и здрави и продължавайте да следвате мечтите си.

- Оттук насетне какво следва? Получили сте съобщение от Врая.

- Написа ми, че албанец никога не се предава и ще видим следващия път. Аз му отговорих просто: "Бъди жив и здрав, братле!". Повече не съм му писал.

- Какво мислите за евентуален реванш?

- Не виждам смисъл. Не искам да заспи завинаги. Да си продължи пътя и да се бие с други боксьори. Аз си свърших работата. Отидох, видях и спечелих. Сега имам огромно желание да се боксирам със звездата на Албания. Искам да се превърна в кошмара на Албания! Флориан Марко, искам те, братле. Ако ти стиска, готов съм! Къде и кога ще преценим, няма никакъв проблем!

- Той е голяма звезда и в Англия. Мислите ли, че ще приеме вашето предизвикателство?

- Предполагам, че може и да си измисли някакво оправдание. Ние ще драпаме до последно. Искам го този мач, защото вярвам, че ще успея. Не го подценявам, просто искам да се опитам.

- Бяхте казал, че обмисляте заминаване за Англия. Това стои ли на дневен ред сега след проблеми с документите?

- Всичко вече е наред. За Англия ще видим в близките седмици. Искам първо да почина малко със семейството си. След това, като се върнем, ще видим какво ще стане.