Археологическото лято на дръжките

Печат предизвика интерес в Русокастро 

Най-значимите находки засега са в Перперикон и край нос Калиакра 

Дръжки от амфора и гърне са сред най-значимите археологически находки през това лято.

Макар да звучат незначително, артефактите имат огромна историческа и културна стойност. Безспорно най-голямото откритие е дръжката от амфора, която е на 1700 години и беше намерена в древното светилище Перперикон в Родопите. Случайно или не, артефактът беше изровен навръх Богородица, като посланието му е свързано именно с Божията майка.

На дръжката се четат две ясни гръцки букви - ми и тита, а това е характерното съкращение в двете начални букви на популярната религиозна формула "майка Божия", обясни проф. Николай Овчаров, считан от мнозина за българския Индиана Джоунс.

"Тази находка е много любопитна и потвърждава нашето наблюдение, че именно от Перперикон в началото на V век започва християнизацията на Родопите. Това става при мисията на прочутия християнски мисионер Никета Ремесиански, покръстил след много перипетии тракийското планинско население. Преди време именно на Перперикон бе открита най-ранната църква в тази планина, където епископ Никета е служел и е кръщавал езичниците. Отново на Перперикон, вече през VI век, е издигната най-голямата базилика в Родопите с дължина близо 40 м, която археолозите откриха преди няколко години. Всичко това не е случайно, а се дължи на факта, че на Перперикон се е намирало едно от най-древните светилища на Балканския полуостров - прочутото светилище на Дионис, където са получили предсказания Александър Велики преди похода в Азия и римляните, преди да станат империя", коментира Овчаров.

Малко по на североизток дръжка от гърне беше открита при некропола от XIV век край нос Калиакра. Върху находката има врязани преди изпичането знаци, които археологически потвърждават исторически факти - цъфтящ кръст, характерен за християнството в първата българска държава Плиска, и символи, изписани със старобългарски знаци.

"Тази дръжка се намери в един пласт от края на V, началото на VI век, за който има исторически сведения, че федерати (варварски племена - б.р.) по това време във Византийската империя са били българи", споделя зам.-ръководителят на екипа за разкопки Филип Петрунов. На същото място преди 4 години беше открито съкровище на разбойници, в което имаше близо 1000 предмета от злато и скъпоценни камъни.

Това лято е изровен и зидан гроб, в който най-вероятно са били погребани двама духовници, обслужващи некропола и храма. Златни накити, сребърни с позлата, фрагменти от луксозни съдове и мъжки и дамски пръстени от XIV век са сред другите ценни находки край нос Калиакра.

В Перперикон имаше и друго значимо откритие това лято. Там беше изровен храм, който се намира само на десетина метра от прочутата зала с олтара в двореца светилище, където Александър Велики (Македонски) получава предсказание, че ще завладее света.

На места великолепно изградените зидове са оцелели до почти 3 м височина. Това прави новооткритата сграда една от най-запазените постройки, намирани досега на Перперикон, обясни Овчаров.

Засега е разкрита източната страна на монументалната сграда. В нея се очертават два периода - езически и след приемането на християнството. В ранната фаза тук са извършвани кървави жертвоприношения и гадателства, за което свидетелства прецизно оформеният в скалата олтар с дупка за отичане на кръвта на жертвените животни.

Нова ценна находка откриха археолозите, проучващи средновековния български град Русокастро, съобщиха от Регионален исторически музей - Бургас. При разкопките на укрепения проход с кул кладенец те попаднаха на прекрасно запазено подпечатващо средство - пирамидален бронзов печат.

Това по същество е частен печат, принадлежал на представител на елита в средновековния град. Той може да е бил аристократ, духовно лице или богат търговец, водещ кореспонденция с различни хора на Балканите. При всички случаи обаче това не е печат на представител на държавната аристокрация - при подобни случаи върху печатите се надписва титлата на притежателя му, което липсва при новооткритата находка от Русокастро.

Семейна гробница в Стара Загора

В Стара Загора беше открита древна гробница, която е била част от античния град Августа Траяна. Гробницата има коридор с дължина 3.30 м и максимално запазена височина до входа 1.70 м. Коридорът е бил затварян с двукрила врата с ширина 1.65 м. Той е покрит със свод, изграден от тухли, споени с хоросан. От двете външни страни на засводяването на коридора стъпаловидно са положени тухли в 16 реда.

Гробната камера е с правоъгълна форма, засводена и изградена от тухли, споени с хоросан. Смята се, че гробницата е била фамилна.