Златната Дунавска се хваща за въдицата

Гимнастичка с ново хоби - риболов

Не е изключено да стана състезател и на това поприще, шегува се шампионката Камелия

Едно от най-запомнящите се момичета от златното поколение по художествена гимнастика Камелия Дунавска си намери ново хоби - риболов. Тя дори се сдоби с въдица за 200 лева, споделиха зяпачи на покупката.
53-годишната носителка на златни медали от европейското в Хелзинки през 1988 и световното във Варна от 1987 година продължава да е треньорка по художествена гимнастика. В момента тя е у нас, като очаква в следващите дни да я посети 29-годишната й дъщеря Елена, която живее в Швейцария. Камелия има и син Константин на 22 години. "Фамилията ни е пръсната из Европа, тъй като мъжът ми работи в Швейцария, но често всички се събираме", казва шампионката, която има сестра близначка - Адриана.

Когато са в столицата, двете са неразделни. Обличат се почти еднакво, но в храната се различават - едната обожава месо, а другата е вегетарианка.
"Усещаме се изключително силно. Има една много показателна случка. Готвех се за олимпиадата в Сеул преди 23 години. Бяхме на лагер с Нешка Робева в Япония. Беше дълъг и тежък лагер. Ками ме изпрати на летището и тръгна за Франция. Претърпя операция на гръбначния стълб. Страдаше от сколиоза. Рехабилитационният период беше две седмици, в които лежа в клиника във Франция. Имаше насрочена дата за интервенцията и аз я знаех. И чаках. Два дни преди това в Япония, където часовата разлика е около седем часа, аз започнах да се чувствам дискомфортно. Усетих болки в гърба. Сутрин винаги започвахме с масаж и масажистката ни Марги изтръпна, като ме пипна: "Адриана, ужасно си скована. Какво си правила?" "Нищо", отговарям. "А кога трябваше да оперират сестра ти?", попита тя. "Утре", казвам, а тя ме прати навън да се разходя. Започна тренировката. Аз съм в начална поза на бухалки. Бях седнала на земята, слагах си ръцете на коленете, главата ми надолу. В този момент Нешка ми каза: "Адриана, оперираха сестра ти". Буца заседна в гърлото ми. Само чух сигнала на музиката и тръгнах да играя. Естествено, Нешка го каза нарочно. Тя работеше страшно много върху това да ни подготви психически за състезанието. Опитах се да доиграя съчетанието, за да не го повтарям. Олимпиадата мина. Изкарахме още 15 дни в Япония. Не бях виждала Камелия близо месец и половина след операцията. Тогава нямаше мобилни телефони. Пълнех джобовете си с монети и ходех да й звъня. Стотинките бяха толкова много, че панталоните ми тежаха и ги придържах да не ги загубя. Като чуеше гласа ми на слушалката, тя само казваше "Ани", а аз "Ками" и започвахме да плачем кротичко. Това си ни остана и до ден днешен. На олимпиадата в Пекин пак така - "Ани", "Ками" и рев - пет минути, десет минути", спомня си днес Адриана.
"Много обичам да се шегувам, че няма да стана прегърбена баба, защото имам метална шина и ще съм изправена", смее се Камелия, която днес е консултант на националния отбор ансамблово съчетание на Америка и има школа за изкуство и спорт в Самоков. Сестра й Адриана пък работи като асистент-зъболекар близо до Париж.