Програмистът Йордан Гергов: Създадох игра за младия Левски

Хората не знаят много неща за Апостола 

КОЙ Е ТОЙ

Йордан Гергов е 31-годишен програмист, създател на видеоиграта "Пробуждането на Лъва", която направи своя дебют точно на 18 юли, когато се чества 185-годишнината от рождението на Апостола. Играчите имат възможността да се въплътят в образа на Васил Левски и да изживеят ранните му години. Играта е достъпна за компютър и телефон и може да се свали от сайта https://probujdaneto.com/. Как се стига до създаването й в каква обстановка се потаят играчите, четете в следващите редове.

Доли ЛУКАНОВА

- Г-н Гергов, наскоро пуснахте видеоигра за живота на Васил Левски. Разкажете малко повече за нея, каква е историята й?

- Главният герой е Васил Левски. Играта започва от детските и младежките му години, още преди да бъде Левски, за когото всички знаем. Оттам идва името - "Пробуждането на лъва". Играта започва с първия записан от неговата сестра спомен, а именно как баба им им разказва легендата "Свещените камбани". Представен е родният град на Апостола – Карлово, и то в средата на XIX в. Сградите, които са били тогава, килийното училище, където е учил Левски, всичко е както е било навремето. Най-важното за мен е играта да бъде исторически достоверна, да няма измислици. Играчът може да посещава различни сгради в Карлово, да разговаря с исторически личности, да играе мини игри.

- Откъде почерпихте информация, за да представите всичко толкова автентично?

- Информацията ми е базирана на много извори. Ходих до Карлово. Имаше много исторически книги. Най-много ми помогна "Късчета история" от Никола Савчев. Вдъхнових се от различните истории и ги включих в играта. Разходих се по улиците, видях родната къща на Левски, която също е включена. Докато провеждах проучването, разбрах колко много неща не знам за Левски, макар че много се интересувам. Замислих се хората колко работи знаят всъщност, при положение че в училище има точно пет изречения за живота на Левски, преди да започне да гради комитетите в България. Мисля, че като най-големия национален герой народът има нужда да научи повече за него.

- Кога и как ви хрумна идеята за играта?

- Обичам да чета историческа литература. Много пъти ми е идвала идея да направя игра за българската история, тъй като съм програмист. Още от малък ми харесваше да правя игри, не само да ги играя. Така реших да да направя играта. Първоначално идеята беше да е за Априлското въстание, но ми се стори прекалено голяма задача. Беше ми интересна тази епоха на Възраждането. Беше ми интересно как хората, които са решили да се борят за свободата си, са стигнали до тази смелост. Какви са били историческите процеси. Именно това е главният смисъл в играта.

- Защо точно с Васил Левски?

- Васил Левски е най-големият ни национален герой, пък ние не знаем толкова много неща за него. Мислех си, че хората биха се заинтересували най-много за него, дори тези, които не харесват чак толкова много историята. От малки сме закърмени със заветите на Левски и ми беше интересно как е стигнал до тези прозрения. Не е станал изведнъж да реши да хване пушката. Това е един цял процес, който исках да представя. Това е основата на българщината. Играчът обикаля и събира пробуждания. По този начин научава неща за историята, за бита, за културата на българите.

- За колко време се минава?

- Всеки играе различно. Между два и пет часа горе-долу отнема. Може да бъде играна няколко пъти. Има класация, която всеки път пише как се е представил всеки.

- Мислите ли да развивате още играта?

- Замислил съм да има три глави. Първата е почти завършена. Тя е за младежките му години до момента, в който тръгва за легията. Втората глава ще започва с това решение, че тръгва за белградската легия. Тя ще продължава, докато Левски стига до прозрението, че пътят да се освободим е чрез създаване на вътрешна революционна организация и комитети. Трета глава мисля, че ще е най-интересна на хората - обикалянето на Левски и създаването на комитети в България.

- Кога ще бъдат готови те?

- В момента имам повече свободно време, но това едва ли ще продължи дълго. Бих се радвал да е готова за 150-ата годишнина от обесването му, която предстои другата година. Надявам се поне втората глава да е завършена, но не мога да обещая. Ако някой има желание да помогне с разработката на играта, е винаги добре дошъл при мен.

- Как приемат хората играта?

- Доста добре. Има висока оценка в интернет. Десетки хора споделят мнения. Радват се, че има такава игра. Поздравяват ме. В началото не знаех как ще я приемат, но се изненадах приятно от позитивните отзиви.

- Бихте ли направил друга историческа игра?

- Имам доста други идеи. Например за Дряновската епопея и геройския подвиг на поп Харитон и Бачо Киро. Мисля, че не са много познати на българския народ и би било интересно да научат повече.

- А коя личност от съвремието би ви вдъхновила, за да направите игра и за нея?

- Мисля, че човек е оценен едва след края на земния му път. Но сега, след като ме попитахте, се сещам за Милен Врабевски. Той много ме вдъхновява, защото е от малкото, които имат повече възможности и даряват за българската кауза, за развитието на културата. Негова е фондацията "Българска памет". Неговият прародител е бил в тетевенския комитет на Левски и той е много обвързан с историята.

- Ако трябва да направите игра за бъдещето, каква ще е тя?

- Надявам се след много години България да я има все още в сегашните й граници. Интересното е, че през 60-те години на миналия век хората са си мислили, че в XXI век ще летим с коли, че няма да има глад и безработица, че роботи ще движат света и т.н. Това не се е сбъднало, така че не бих правил прогнози.