Борис III отказва да помилва Вапцаров
Отбелязват 80 години от разстрела на поета
Царят познава гения Никола още от дете, но потвърждава смъртната присъда
Можел ли е великият поет Никола Вапцаров да отърве смъртната си присъда? Този въпрос продължава да витае 80 години след разстрела на поета. Вапцаров е обвинен в опит за държавен преврат през 1942 г., осъден е по Закона за защита на държавата и е разстрелян още същия ден в "Името на царя". Семейството на поета и видни интелектуалци опитват да спасят Вапцаров с молби за помилване от царя, но монархът остава непреклонен.
Отстояващ собствените си политически и обществени възгледи, Вапцаров влиза в полезрението на полицейските и съдебните органи в края на 30-те и началото на 40-те г. на ХХ в. Според тогавашните разбирания на официалната власт той извършва нелегални действия, рефлектиращи върху стабилността на държавата. В края на миналия месец бе възпоменанието на 80-годишнината от смъртта на поета на лобното му място - Гарнизонното стрелбище в София. Днес това е Експозицията за национално помирение, филиал на Регионалния исторически музей – София.
На това място след серия от действия, квалифицирани като противозаконни, Вапцаров и още няколко човека, споделящи общи убеждения, са осъдени на смърт чрез разстрел. Присъдата е изпълнена на 23 юли 1942 г. Ежегодно, по повод годишнината от разстрела, в сградата на Експозицията за национално помирение се провежда възпоменание за паметта на загиналите.
Любопитното е, че фамилията на Вапцаров е близка до царската. Бащата на поета - известният банскалия Йонко Вапцаров често е посрещал в дома си бащата на Борис III - цар Фердинанд. Таткото на поета дори е правил лични услуги на царя - бил е посредник в купуването на земи, които после да станат собственост на Фердинанд. Но вместо да предаде документите за новите земи, Йонко Вапцаров ги унищожава и така земите стават собственост на държавата. Тази постъпка влошава отношенията с царското семейство. Въпреки това години по-късно Борис III, който също се познавал с бащата, кани младия Никола Вапцаров на гости в двореца "Евксиновград". По това време бъдещият автор на "Моторни песни" е ученик в Морското машинно училище във Варна. Царската трапеза била отрупана богато, но поетът не останал особено впечатлен. Според градските легенди като обикновено селско момче Вапцаров се нахвърлил върху мекия хляб, но не посегнал да опита от нищо друго на масата. Говори се дори, че младият поет е задрямал на стола в трапезария - нещо, което едва ли е направило добро впечатление на царя.
Никола Вапцаров е екзекутиран след третия си арест. През ноември 1940 по време на Соболевата акция той заминава за Банско, където организира събирането на подписи в подкрепа на съюзен договор със СССР. На 12 декември в дома на Вапцарови е направен обиск и поетът е арестуван, но по-късно е освободен под гаранция. В началото на юни 1941 г. Вапцаров е арестуван отново и от София е откаран и затворен в Разложкото полицейско управление във връзка с образуваното там наказателно дело по участието му в Соболевата акция. Оттам той е интерниран за три месеца в Годеч до произнасянето на съда. При процеса по Закона за защита на държавата го намират за невинен и е оправдан. Година по-късно поетът става част от "Минноподривната комисия" към ЦК на БРП(к), чиято задача е да организира извършването на саботажна дейност срещу държавните институции в България и немските войски, разположени в царството. Вапцаров е назначен за касиер на "Минноподривната комисия". По това време поетът е безработен и изхранва семейството си със средства от подривната организация, която е финансирана от СССР. През март 1942 година царските власти извършват масови арести на комунистически активисти и около 60 човека стават подсъдими по делото, станало известно като процес срещу ЦК на БРП(к). Брат му Борис Вапцаров също е активист, но е привлечен само като свидетел. Майката на поета, Елена Вапцарова, и негови близки изпращат писмо на царя с молба за милост, но монархът отказва под предлог, че не е в София и не може да вземе отношение. По време на процеса поетът декларира и че не е член на комунистическа партия, а участва в антифашистка организация, но това не се оказва достатъчно. Така Вапцаров е безмилостно разстрелян въпреки "връзките" си с царската фамилия.
Възпоменанието по повод 80 години от смъртта на гениалния поет бе уважено от президента Румен Радев. "Днес, когато демократичните ценности са обект на всекидневни посегателства, когато навсякъде по света се надигат старите демони, е важно да почетем онези, които не пожалиха сили в борбата срещу фашизма, които умираха за свободата и мечтаеха за справедливост - заяви президентът на Мемориала "Гарнизонно стрелбище" в столицата. - В битката на терора срещу идеала, на посредствеността срещу таланта неизменно побеждава духът, който надживява насилието и мракобесието." Радев подчерта, че Никола Вапцаров е най-яркият символ на българската трагедия талантът да бъде убиван и да се преследва дори и паметта за него. Президентът допълни, че поетът е надживял всички опити на посредствеността да хвърли сянка върху неговия талант. "Затова и стиховете му не остаряват, а думите му се гравират в паметта, докато тези на неговите хулители обременяват само собствената им съвест. Вапцаров е мъченик на праведна кауза, която в последните години новите ревизионисти се опитват да изтрият от нашата история. Затова са и вандалските посегателства върху антифашистките паметници и насаждането на историческо невежество в обществото."
Личността на Вапцаров определено е сложна и за мнозина противоречива. Но едно нещо е безспорно - неговата непреходна и гениална поезия.
