Надзиратели: Рискуваме си живота за никакви пари

На 12 юни за големия полицейски протест идват от цялата страна

Затворниците имат повече права от нас, недоволни са служителите в затворите

"Рискуваме живота си всеки ден. Работим с голи ръце сред болни от СПИН, наркомани, рецидивисти, а заплащането ни за този труд не е достатъчно. Като сложим, че размерите на униформите не ни стават и местата за почивка в кабинките са от стари автобусни седалки, как няма да протестираме." Думите са на надзирател с над 10-годишен стаж, който желае да остане анонимен, но ще се включи в големия протест на 12 юни на служителите в затворите от цялата страна пред парламента.

Въпреки последното решение за увеличение на заплатите с до 20% за сектор "Отбрана", МВР и Министерския съвет с актуализацията на бюджета националният протест на 12 юни ще се състои. "Нищо от това, което ни бе обещано от премиера Кирил Петков, не се случи. Предвид растящата инфлация, искаме поне увеличение на заплащането", потвърди Ясен Тодоров, шеф на синдикатите на служителите в затворите.

"Ако трябва да разкажем условията, в които работим, ще се хванете за главата. Първо Централният затвор е построен 1908 г., ремонти малко е имало. Мизерия е, има хлебарки, дървеници, почиваме на столове от рейс демонтирани. В същото време затворниците се разполагат през 4 метра, имат право на безплатна медицинска грижа по всяко време на денонощието, на наркоманите се дава метадон, който данъкоплатците плащат, те просто имат повече права от нас, надзирателите", разказва човекът "от вътре".

Той е категоричен, че всички служители на реда в затворите всеки ден рискуват живота си, като обискират болни от хепатит, СПИН без ръкавици. "През ръцете ми минават по 45 човека, нямаш право на оръжие, защото могат да ти скочат за него, само палки и белезници. Когато някой наркоман е решил, че може да рискува или нещо не те харесва, е способен да те убие, и докато колегите ти реагират, вече да си труп", обяснява ни служителят на реда, чието основно задължение е и да пазят живота на затворниците. "Те се ръгат с хладни оръжия, които им се доставят, съществуват любовни триъгълници и четириъгълници, самоубийства, всичко това е част от живота, но вътре е съвсем различно", смятат надзирателите.

Освен ниските заплати притеснително за работещите в затвора са и униформите, които често не им стават. "Няма размери, а обувки сами си поръчваме, защото не ни стават размерите.

Според служителите дори да има увеличение на заплатите, ще ги накарат сами да се осигуряват, което за държавен служител в силово ведомство "е смешно", по думите им.

"Освен това лишеният от свобода получава минимална работна заплата за това, че по цял ден лежи, а ние? Ние не можем да имаме повишение, защо? На тях им се плаща дори да изметат коридора, вместо да дават тези пари за кръвнина на потърпевшите навън, ако става въпрос за убийства. Има и хора, които имат малко месеци вътре и ако нещо не им харесаш, могат да ти отмъстят, като излязат. Риск винаги има и парите, които взимаме, не го покриват", смята служител от системата.

Надзирателят е категоричен, че дори извън сградата на Централния затвор голяма част от хората не могат да се доредят до безплатна медицинска помощ, адвокат и защита по всяко време, каквато имат затворниците вътре.

В килиите варят ракия от всичко

В Централния софийски затвор хората вътре имат печки и си готвят, те не разчитат на храната от деня, става ясно от надзирателите. "Единственото, което не могат да си купят, е сурово месо. Всичко друго го има в кафето - дори телевизори. Нямат право на пари кеш, ходят с карти, но мобилни телефони и всичко останало им се дава "от хора на хора", разказват служителите. "Ракия се прави от всичко - от лук, ябълки, маслини, каквото се сетите. С подобен алкохол затворниците правят до 3,6 промила и едва оцеляват. "Изпиха одеколоните, дезинфектантите също. Всеки ден ги спасяваме. Искат доктор, а като му го докараш, казват: "Боли ме душата, бе", разказват надзирателите. Според тях навързано е всичко в затвора. "Лишени от свобода карат хляба. Връзват се с кухнята, поръчват си какво ли не, което им се доставя. Бедните пенсионери навън не могат да се доредят за наденица, а тук тя се изхвърля с кофи. След това фирми си хранят животните навън безплатно с нея", разказват хората, преживяващи като охранители в затвора.