Христо Мутафчиев, председател на Съюза на артистите: Имало пари за заплати в театъра, чакаме ги

Протестът на актьорите пред Младежкия бе генерална репетиция за есента, ще стачкуваме 

Кой е той

Христо Мутафчиев е роден на 4 април 1969 г. в Карлово. Напуска дома си още на 14 години. Работил е като дърводелец, стъклар и хлебар, преди да стане актьор. Завършва актьорско майсторство в класа на проф. Надежда Сейкова и Илия Добрев в НАТФИЗ "Кр. Сарафов" през 1994 г. Играл е на сцената на Пловдивския театър, а от 1995 г. е част от трупата на МГТ "Зад канала". От 2005 г. е председател на Съюза на артистите в България. Участва в редица филми, продукции и реклами. Христо има син Асен от актрисата Лиза Шопова, който също е актьор. С настоящата му съпруга Елица имат един син – Благовест, и дъщеря - Ая.

- Културата не е на първо място за държавата, защо г-н Мутафчиев?

- И аз това се чудя защо културата не е на първо място за държавата. На 24 май премиерът Кирил Петков бе в училището, в което е учил, и много държавнически обясни, че без знание и култура не може да има силна държава. Това е хубаво да се каже пред децата, но едно са думите, другото делата. Аз инициирах среща с министъра на културата Атанас Атанасов и на нея той обеща, че ще се увеличат заплатите на хората, работещи в сектор "Сценични изкуства", така че стартовата заплата да стане 1500 лева минимум. Министърът ме увери, че безпрецедентно тази година имало 100 млн. в Министерството на културата. Това хубаво, но тези пари не са стигнали до хората ми, казах му. Обеща, че ще стигнат. Поставил съм му условие, че ако не успее да привлече средства при актуализацията на бюджета, която предстои, в началото на новия сезон - игралния сезон, ние ще стачкуваме. Театралните протести ще са в цялата страна. Разбира се, под различни форми, защото след коронавирусната пандемия едва вкарахме отново хората в салоните и сега пак да ги изкараме не е редно. Идеята е представленията в цялата страна да започват с половин час закъснение, като преди началото колегите обяснят на публиката действията си. Можем да измислим и други форми на протестни действия. Защото това положение не е от днес. Пак подчертавам, не казвам това, защото управлява правителството на Кирил Петков, а защото 30 години никой нищо не направи за културата, така че тя да стане приоритет на държавата. А ние сме пренебрежително малко в този сектор - най-много 7000 човека. Ако държавата не може да плати нормални пари на толкова хора, каква държава е изобщо? Хората вече изнемогват по места. Да не говорим и за това, че ако сега увеличат заплатите на хората, работещи в театъра, това ще бъде добър сигнал за младите, които завършват училищата по изкуства. Защото те не желаят да работят за заплата от 800 лева в Кърджали или Ямбол например. Това ще даде шанс на много млади хора да започнат в извънстоличните театри, откъдето са започнали едни от най-големите имена в актьорството. В съюза създадохме една нова програма, съвместно със социалното министерство, която дава възможност за театрална борса. В шестмесечен период е, вярно, но пак е нещо. Чрез нея директори на театри съвместно с академията могат да гледат дипломни спектакли на завършващи и да си ги избират. Ако стават, ги остават в театрите на трудови договори, ако не стават, наемат нов човек по тази програма и работят с него. На 17 юни ще имаме събрание в НАТФИЗ със социалното министерство и там ще станат ясни много неща по тази програма, която наричаме "Старт в театъра".

- За протестите с Младежкия театър, ще спрат ли, или не?

- За момента са в застой. КЕВР от такси на година събира 11 млн, от тях разходват между 6 и 7 млн за бюджета си, останалите връщат в държавата. С парите, които са върнали, спокойно могат да си купят която искат сграда в София. Те опряха до помещение на Младежкия театър, това е срамно. Това е едно пространство от 430 кв.м, без да се съобразяват с това, че новото ръководство на театъра иска да направи театрална сцена за деца в това помещение. Смятам, че ако позволим на една такава структура да отнеме част от собствеността на българския театър, то какво остава за някакви частници в другите градове извън София, които могат да предявят апетити към цели сгради и така театърът да остане без пространства за правене на култура. Затова подкрепям колегите си, а и не само за това - не на последно място, аз с тези колеги съм изял по една торба хляб и сол, така че няма как да ги оставя да се мъчат сами в този казус.

- Министър Атанасов каза, че също ви подкрепя.

- Това е правилна позиция. Но е важно да се види с какви действия ще я подкрепи, защото само на думи всички можем да подкрепяме, но когато трябва да се опре до конкретни действия, подкрепата трябва да е ясна, категорична и с подпис. Това очакваме от него - подпис, не само думи, както вече казах. Защото този протест е генерална репетиция за тези протести през есента. Да видим кой какво ще направи, има време все пак. Да не кажат, че не сме ги предупредили после.

- 50-о представление "Плач на ангел" изиграхте. С какво този текст на Стефан Цанев е актуален и днес?

- Много актуален е този текст. Всеки път, като го играем, виждам как хората плачат, а с тези маски развиха и други сетива (смее се). Дилемата за свободата винаги ще е актуална - има ли я, няма ли я. И днес Райчо, затворникът, си задава същия въпрос - дали вътре зад решетките, където е бил 19 години, не е по-добре, отколкото навън, където също им решетки, но те се слагат по друг повод. И докато има решетки навсякъде, едни хора навън ядат и пият като бейове и хвърлят пари наляво и надясно, а зад решетките са се затворили свободните граждани и си броят стотинките и се чудят за какво ще им стигнат - за хляб, кисело мляко или за хапчета.

- Това не е ли аналогия с онези решетки в Народното събрание?

- Ха-ха, не мога да кажа, че правим такава аналогия, но те видяха от нашето представление и си ги сложиха (смее се).

- Много ученици дойдоха да ви гледат.

- Да, това ме радва, защото публиката, която идва днес в театрите, е различна, поколенчески е променена. Сега тези хора понякога съвсем не са наясно какво се е случило по времето на социализма, имало ли го е, нямало ли го е. Те идват от любов към театъра и след това осъзнават дълбочината на текста, който чуват и виждат. А за мен е удоволствие именно да правя моноспектакъл, защото виждам как от мен зависи да водя публиката, по хубавия начин, в емоциите.

- Кой ви избра за тази роля?

- Ние се избрахме сами. Стефан Цанев ми изпрати текста, аз много го харесах. След това искаше да го запозная със Стоян Радев, режисьора, аз също исках отдавна да направя нещо със Стоян, и случайно или не, се засякохме в исканията си със Стефан Цанев. Хубаво съвпадение стана.

- Разбрахме, че новият директор Васил Василев оставя и друг спектакъл на Стефан Цанев - "Духът на поета", да се играе в Народния театър.

- Да, и това ме радва.

- Вие бяхте в първите редици на великолепния спектакъл на Александър Морфов - "Хъшове", който се завръща заедно с режисьора си в Народния театър. Получихте ли покана вече да играете отново в спектакъла?

- Още не съм получил покана за участие в "Хъшове". Никой от нас още не е говорил със Сашо Морфов. Но аз подозирам, че от състава ще отпаднат много имена, а спектакълът ще бъде осъвременен и така трябва да бъде. Нормално е това, ние от "старите хъшове" вече сме на възраст, макар че аз мога да изиграя друг образ оттам (смее се) поради по-забавените си реакции. Но това ще е само след предложение на самия режисьор.

- Как се отрази пандемията на театъра?

- На всяко изкуство се отрази зле, но пък хората в държавата разбраха, че чрез изкуството и културата се оцелява. Защото какво правихме по време на пандемията? Четохме книги, гледахме филми, изложби, слушахме музика. И така оцеляхме.