Чернобил преживява първата си война

36 г. след трагедията поуките не са взети 

Руски войници са облъчени при копаене на окопи край централата 

Чернобил преживява първата си война!

Атомната централа посрещна вчера 36-ата годишнина от най-тежката промишлена авария в историята на човечеството в смутни времена.

Само за месец АЕЦ-ът на два пъти беше превземан - първо окупиран от руските войници, а впоследствие върнат обратно от украинските сили. Чернобил беше превзет от руснаците в първия ден на инвазията и беше под техен контрол почти до края на март. След изтеглянето на руските военни украинският персонал пое контрол над съоръжението.

Годишнината беше отбелязана с различни инициативи. На място в централата пристигна делегация, водена от генералния директор на Международната агенция за атомна енергия Рафаел Гроси. Целта на посещението е "да се увеличат усилията за предотвратяване на опасността от ядрен инцидент по време на настоящия конфликт в страната". За нуждите на централата ще бъде доставена апаратура и ще се направят контролни измервания в района на централата, тъй като на няколко пъти се появиха информации за повишаване на стойностите на радиацията.

Руските войски са започнали да напускат атомната електроцентрала, след като войниците са били облъчени със значителни количества радиация при копаенето на траншеи на силно радиоактивен терен, съобщи държавната енергийна компания на Украйна, цитирана от Асошиейтед прес.

Първоначално руснаците са се окопали в гората, която се намира в зоната на вече затворената централа, където през 1986 г. стана най-тежката ядрена катастрофа в света. Войниците са се "паникьосали при първите признаци на заболяване", които "се появили много бързо", и са започнали да се подготвят за напускане, заяви украинската държавна ядреноенергийна компания "Енергоатом".

Червената гора продължава да е най-опасното място в региона и дори 36 години след аварията нивата на радиация са много високи. Затова не се препоръчва хора да стоят на открито, дори да имат специална екипировка. Името Червена гора идва от червеникаво-кафявия цвят на боровите дървета, които умират след поглъщането на високите нива на радиация след инцидента. В операциите по почистване след бедствието Червената гора е булдозерирана и погребана в "отпадъчни гробища", но до днес е един от най-замърсените райони в света. Взривът и пожарът на реактор №4 в АЕЦ-а замърсяват почвата, водата и атмосферата с радиоактивен материал, еквивалентен на 20 пъти повече от този от атомните бомби над Хирошима и Нагасаки.

В наши дни четвърти реактор е опакован в новия си модерен саркофаг, който е планиран да издържи в следващите 100 години. Под него е старият бетонен ковчег, за който се счита, че вече не е надежден.

От 49 400 души през 1986 г. сега в най-пострадалия град Припят няма нито едно туптящо сърце. Поредица от човешки грешки облъчва не само Припят, но и половин Европа. Сред най-пострадалите е и България. Но най-голямото зло е мълчанието. Четири дни никой не казва на жителите на Припят какво се случва. Всички знаят, че има пожар в централата, но не и че радиацията вече е във всяка сграда и всяко човешко тяло. Мълчи се и у нас. Дни наред нито дума за аварията, а радиоактивните майски дъждове се изсипват върху хора и растения.

Аварията предизвиква облак от радиоактивни отпадъци, който преминава над части от СССР, Източна Европа и Скандинавия. Обширни райони в днешните Украйна, Беларус и Русия са замърсени, а около 200 хил. души са евакуирани от родните си места. Близо 60% от радиоактивните отпадъци падат на територията на Беларус.

Инцидентът повдига въпроса за безопасността на съветската ядрена енергетика, като за известно време забавя развитието й. СССР, а след разпадането му Русия, Украйна и Беларус понасят значителни разходи за обеззаразяване и здравеопазване вследствие на чернобилската авария.

600 хил. души овладяват реактора

Над 600 хиляди души, между които запасняци, военни и граждани работят по затварянето на реактора и овладяването на всички заплахи (втори взрив, заразяването на река Припят, намаляване на радиоактивния прах и затварянето му в 30-километровата зона, ограничаването на опасността радиацията да бъде разпространена от животни, изграждането на обходна стена, изграждането на саркофага и т.н.) в опасната зона през първите 6 месеца.

По време на работите по разчистването се използват дистанционно управляеми машини, които да преместват най-радиоактивните остатъци, но те започват да се повреждат поради тежките условия. Така най-радиоактивните материали биват изчиствани с лопати от чернобилските ликвидатори - военните части, които носят тежка защитна екипировка (наричани "биороботи" от военните).