Красимир Стоянов - космонавтът,който не полетя
Мечтата у човека винаги остава, казва летецът
Полковникът е дубльор на Александър Александров, но се подготвя наравно с него
Още от ранните години в училище децата учат, че България има двама космонавти, полетели в Космоса.
Първи е Георги Иванов. На 10 април 1979 г. в 20 часа и 34 минути московско време е изстрелян в орбита около Земята космическият кораб "Союз-33" с международен екипаж. Командир на полета е Николай Рукавишников.
Александър Александров е вторият български космонавт, летял на борда на съветския космически кораб "Союз ТМ-5" заедно с командира на полета Анатолий Яковлевич Соловьов и бординженерa Виктор Петрович Савиних. Мисията продължава от 7 до 17 юни 1988 г.
Именно при този полет на втори план остава името на друг български летец. Той е по-малко познат в историята, но качествата му не се различават от тези на титулярите. Неговото име е Красимир Стоянов - български космонавт и полковник, който е дубльор на Александър Александров. Титуляри и дубльори се подготвят наравно и при съвършено еднаква програма. Въпреки че не полита, Стоянов е напълно завършен космонавт, който е бил готов да погледне Земята отвисоко.
Стоянов е роден на 24 януари 1961 г. във Варна. Завършва Средно професионално-техническо училище по корабостроене в родния си град, а впоследствие се дипломира и във Висшето народно военновъздушно училище "Георги Бенковски" в Долна Митрополия.
От 1984 до 1986 г. служи като летец-изтребител във ВВС на Народна република България.
През 1986 г. 25-годишният Стоянов е избран сред двамата кандидати за съветско-българския космически полет по програмата "Шипка". Преминава специален курс в Центъра за подготовка на космонавти "Юрий Гагарин" (намира се в Звездното градче, Московска област, Русия.). Две години по-късно е назначен в дублиращия екипаж на космическия кораб "Союз ТМ-5" като дубльор.
В основния екипаж са Анатолий Соловьов (СССР) - командир, Виктор Савиних (СССР) - бординженер, и Александров (България) - космонавт-изследовател. Дублиращ екипаж са Владимир Ляхов (СССР) - командир, Александър Серебров (СССР) - бординженер, и Красимир Стоянов (България) - космонавт-изследовател.
"Мечтата у човека винаги остава, стремежът и желанието - също. Още повече пък подготовката, която съм преминал, ми е дала и надеждата, че мога да полетя. Но не мога да кажа, че в такъв момент съм съжалявал. Цялата задача беше на високо ниво. А и ние знаехме, че един ще остане на Земята в дублиращ екипаж", казва преди време Стоянов, като уточнява, че между космонавтите не може да има завист или огорчение.
В Звездното градче Александър Александров и Красимир Стоянов най-напред преминават през теоретична подготовка - конструкцията и системите на космическия кораб, конструкцията на модулите, които са на орбиталната станция "Мир", и др. Вторият етап е подготовка на екипажите в пълен състав. Никой не знае кой е основният и кой - дублиращият. Наричат ги екипаж №1 и екипаж №2. Стоянов е във втория.
Две седмици преди старта двата екипажа напускат Звездното градче и отиват в Байконур, където изкарват карантинен период. Едно денонощие преди полета обявяват кой екипаж ще лети. В деня на старта дубльорите поздравяват колегите си щастливци, пожелават им успех и остават да изпълняват мисията си на земята. За Стоянов и двамата му руски колеги започват срещи и пресконференции с журналисти, телемостове и телефонни връзки с обитателите на станцията.
"Авиаторът според мен трябва да се стреми към пълен професионализъм, без да подценява дори и най-малката подробност. Татко винаги е казвал: "За професионалиста машината винаги може да е приятел и те да се сливат в едно цяло, но машината може да се превърне в неприятел или дори враг, ако не си нащрек и не успееш да я овладееш! Като всеки летец помня първите си самостоятелни полети, първите чудесни чувства от волния парашутен скок, първото тананикане в самостоятелен полет, предизвикано от истината, че летиш сам, първите свредели, първите прехвати", заявява години по-късно Стоянов, който в края на 2008 г. преминава в резерва с чин полковник.
