На днешния ден гръмва първата пушка на Илинденско-Преображенското въстание

Илинденско-Преображенското въстание е едно от най-героичните събития в българската история. То избухва на 2 август 1903 г. (Илинден по стар стил) в Македония, като организатор е Вътрешната македоно-одринска революционна организация (ВМОРО). Въстанието има за цел освобождението на Македония и Одринска Тракия от Османската империя и обединяването им с България.

На 2 август, още в ранните часове, революционните чети обявяват въстанието в района на Битоля. Най-мащабни действия се водят в Крушево, където въстаниците овладяват града и ден по-късно създават прочутата Крушевска република. Това е първият ден, в който българите в Македония показват решимостта си да се борят за свобода и самоуправление.

Въстаниците атакуват турски гарнизони, прекъсват телеграфни линии и разрушават стратегически пътища, за да изолират османските войски. Първите сражения са ожесточени, но изпълнени с ентусиазъм и надежда, че международната общност ще подкрепи българската кауза.

Избухването на въстанието точно на Илинден (празника на св. пророк Илия) има силна духовна и национална символика – показва връзката между вярата, традицията и борбата за свобода. Въпреки че по-късно въстанието е жестоко потушено, първият ден остава в историята като начало на една от най-значимите национално-освободителни борби на българите.

Крушевската република, макар и просъществувала само 10 дни, се превръща в символ на демокрация и стремеж към независимост.

Илинденско-Преображенското въстание вдъхновява поколения българи и остава в националната памет като подвиг на саможертва и героизъм.

В България и днес 2 август – Илинден се почита като ден на борците за свобода в Македония и Тракия.