Журналистът Евгений Тодоров с премиера на нова книга "Рекет 2": Предсказах бягството на Васил Божков, сънувах го

И да свърши войната, това няма да е краят й

Кой е той

72-годишният Евгений Тодоров е журналист, режисьор, драматург и продуцент. Автор е на девет книги с документалистика и няколко кино филма. Преди 1989 г. е главен редактор на Телевизионния център в Пловдив. Само след дни - на 19 април, ще е премиерата на последната му книга - "Рекет 2" с подзаглавие - "Бардакът срещу държавата". Женен е, съпругата му е популярната журналистка Нери Терзиева.

- Как се появи "Рекет 2", г-н Тодоров?

- След "Рекет" реших, че е дошло време и за "Рекет 2". В първата част, която претърпя три издания, се говори за горите от прехода и печалбите от хазарт. Главният герой в романа е олигарх, завършил физика. След като изглежда всесилен за дълго време, е принуден да избяга със самолет от София. Точно същото се случи и с Васил Божков с тази разлика, че той е завършил математика. Аз не само описвам прехода, аз съм живял в него. Когато реших да напиша "Рекет", взех черти от Божков и още двама-трима, но това, че предвидих бягството му със самолета, си е чисто ясновидство, аз го сънувах. В "Рекет 2" разказвам за една образована млада жена, която се съгласява да стане рекетьор. Не бях планирал "втора серия", но се замислих. Какво би се случило с героинята, попаднала в една необичайна среда? В компанията на проститутки. Подзаглавието "Бардакът срещу държавата" подсказва накъде тръгва разказът. Изкушавах се и от факта, че някои действия на други герои в "Рекет" се оказаха близки до действията на реални публични личности веднага след излизането на романа. Опитах се отново да позная какво ще се случи в България. Дали така ще стане, още е рано да се знае.

- Хората продължават да дават пари за хазарт, г-н Тодоров, ето днешният джакпот пак оцеля. Как си го обяснявате?

- Във всяка по-бедна държава интересът към хазарта и вярата в чудото са най-развити. Тук няма сензация като обяснение защо българинът изпитва неистово желание да търка картончета и преди, и сега. И не е само това. По-малко внимание се обръща на онези българи, които не търкат картончета, но ходят по казина и тук, в Пловдив, поне на един километър има 4-5 игрални зали и две кръчми. Те са през 50 метра, което говори, че има клиенти. Откъде печелят тези хора, какви пари въртят, и на мен не ми е ясно.

- А самият Васил Божков знае ли за вашата книга?

- Нямам представа. Когато съм сътворявал образа на този герой, аз измислих той да бяга, но в африканска страна, така го сънувах. Тази страна се оказва по-цивилизована от България. Но във втората част не развивам линията за движение на образа ми на Васил Божков. Във втората част има някакви разсъждения на системата за управление и на кадровия подбор във властта в предишни управления.

- Т.е. не ви се искаше Васил Божков да го убиете в романа си?

- Не, тогава нямаше да е художествено произведение, а нещо друго - документалистика например, но не това ми беше целта.

- Писателката Здравка Евтимова също има герой от прехода в творчеството си - Райко Кръвта, дори наскоро имаше идея да се прави филм за него. Христо Калчев пък описва буквално истини от живота на т.нар. мутри. Вашата книга подобна ли е?

- Не, те са по-близки до документалистиката, аз друга цел си поставих.

- "Рекет 3" ще има ли? Например да опишете Путин и олигарсите около него.

- Ха-ха-ха. Засега не мога да кажа. Не планирам да пиша "Рекет 3". Имам друга книга почти готова, в която действието се развива през 1984 г., нещо като Оруел, който обаче е гледал напред, а аз гледам назад.

- В "Рекет 2" пишете как най-популярните бизнеси като проституция и хазарт попадат в руски ръце в България. Има и руска линия в романа ви.

- Да, така е, но там директно не става дума за Путин. Колкото до войната, това е голяма тема. Как ще се развият нещата? Мисля, че и двете страни ще направят някакви отстъпки. Но с това войната няма да свърши. Тя ще тлее десетилетия, тъй като това, което извършва Путин и Русия, не може да се забрави. Ще има огън, жар дълги години. За мен това е агресия, непростима агресия, Путин трябва да бъде съден като военнопрестъпник, но не знам дали това ще се случи. По-интересен е обаче въпросът какви са плюсовете от тази война, ако изобщо можем да говорим за такива - по-голямата част от света се обедини както никога, това не е било 150 държави да застанат срещу една. И второ - българите се огледаха и се оказа, че сме много различни и много противоречиви, което също десетилетия напред няма да се промени.

- Какво е отношението ви към забраната на руски автори по света. Има ли я, няма ли я?

- Не знам къде точно са забранени руски автори. Достоевски не е забранен в Италия, а е щяло да има някакъв семинар, отменили са го. Тълкуване, което е неправилно, се случва. Разбира се, на много места необразовани хора могат да правят такива грешни стъпки. Има обаче по-интересен въпрос за руската топонимия, специално в Пловдив. Имаме булевард "Руски", както в София. И хората казват - защо да не бъде украински? Имаме и улица "Граф Игнатиев", който е спорен. Имаме улица "Радко Димитриев", който е шпионин, макар и български генерал, и разбира се, имаме "Альоша" на върха на хълма. Това са неща, които изведнъж стават актуални и има дебат в Пловдив, в който хората си задават въпроси като: "Този граф Игнатиев аджеба какво е направил за България?". Между другото нашият булевард "Руски" за година-две се е казвал булевард "Хитлер", а пресечката му се е казвала "Мусолини". Така че нашата пловдивска телевизия се намира на бившите "Хитлер" и "Мусолини". Менят се времената. (Смее се).

- Високите цени как ви се отразяват, вие сте на 72 години, но продължавате да работите.

- Аз продължавам да работя и съм горд, че съм бил бакалин. Мисля, че съм единственият журналист, който разбира от ценообразуване, от ДДС, от пределни цени и т.н., и искам да кажа, че всички тези теми, по които се упражняват неграмотни журналисти, повярвайте ми, са пълни идиотщини. Такова нещо като спекула няма, като пределни цени не може да има. Един човек от Германия ми пишеше тия дни - "Защо така в Германия съм от години, пък не съм чул думата спекула. А вие, журналистите, по сто пъти на ден се упражнявате с тази дума". Прав е, такова понятие няма. Така че да оставим пазара да си върши работата. Аз лично не чакам на едната пенсия. Иначе работя без пари в телевизията. Но когато работиш за кауза, работата е удоволствие. И като нямаш слушалка в ушите, това вече е рай в журналистиката. (Смее се).

- Казвате, че сте живели в прехода, а къде ви завари 10 ноември 1989 г.?

- Завари ме с хубава заплата и собствен кабинет, без никакви проблеми. Но ми беше интересно да видя как ще изплува мръсната пяна и с всичкия си акъл на 40 години напуснах БНТ. С няколко колеги буквално почнахме от нулата. Станах амбулантен търговец, бакалин, кръчмар. Занимавал съм се и с производство на хартиени стоки, открих билярдна зала, пробвах се и в хазартния бизнес и какво ли още не, но се сблъсках челно с корупцията и разбрах, че не мога да я победя. През 1998 г. основах пловдивската телевизия "Тракия" и се завърнах в занаята. Журналистиката ме събра с Нери Терзиева, с която съм заедно повече от 40 години.

- Вие сте сред най-четените автори в нета, а кои са най-големите ви критици?

- Съпругата ми Нери и внукът Тодор.