Над 180 фолклорни състава участваха в националния фолклорен събор ”От Тимок до Вита”

Под надслов ”От Тимок до Вита” общинският 40-ти пореден фолклорен събор на народното творчество в село Черни Вит, община Тетевен, област Ловеч вече втора година се провежда с голям успех. Обявен е като „национален“ по предложение на Кметство с. Черни Вит, НЧ „Христо Смирненски 1925 г.“ и кмета на Тетевенската община д-р Мадлена Бояджиева с решение на Общинския съвет от юли 2019 г. Организиран от Тетевенската община, Чернивитското кметство и местното Народно читалище в настоящата 2021 година, неотдавна, той събра над 180 фолклорни състави от над 80 населени места в България. Събитието се състоя в центъра на селото, до селския храм „Успение Богородично”, на определената за подобни празници площадка и обширната впечатляваща сцена с портрета на народния певец Марин Иванов.

Съборът беше открит с кратко слово от кметовете на двете кметски институции - д-р Мадлена Бояджиева от Общинската и от местната - г-жа Цветослава Христова, които поздравиха присъстващите, пожелаха успех на участниците и ползотворна работа на журито. Сред гостите се открояваха и семейство Ваня и Ташко Делийски - почетни жители на селото. „ Този събор носи радост, настроение и надежда. Празникът днес е доказателство, че продължавате изконните традиции на дедите си и ги пренасяте през вековете на идните поколения” – каза г-жа Бояджиева, изтъквайки, че дълбоките корени на традициите са мечта за много народи, а това дава заряд и прави хората необикновени.

Компетентното жури беше в състав: доц. д-р Веселка Тончева - етномузиколог в Института за етнология и фолклористика в Етнографския музей в БАН, Николай Борисов - Диригент на оркестъра на Северняшкия ансамбъл за народни песни и танци „Иван Вълев” – гр. Плевен, Мартин Мочков – хореограф-постановчик в Северняшки ансамбъл за народни песни и танци „Иван Вълев” - гр. Плевен.

Нагиздени в красиви български национални носии и тематични облекла, спазвайки епидемиологичните мерки, участниците в събора огласиха Тетевенския балкан със своите мелодични гласове и създадоха ведра, оживена и приятелска обстановка в селото. Подслонени в предварително подсигурените от общината и кметството шатри, поради дъждовното време в продължение на два дни те се състезаваха в големия конкурс в 8 категории, разделени на 3 възрастови групи за: народни обичаи, разказвачи, инструменталисти, певци,танцьори, групови и индивидуални изпълнители, представящи автентичен и обработен фолклор.

Специалната награда на Община Тетевен беше връчена на ТС за АФ (танцов състав за автентичен фолклор) към Народно читалище „Възраждане-1908 г.” село Българско Сливово, община Свищов, област Велико Търново. Наградата на Общински съвет - Тетевен получи МФГ (мъжка фолклорна група) към НЧ „Климент Охридски-1926 г.” – с. Склаве, общ. Сандански, обл. Благоевград. Наградата на кметство с. Черни Вит извоюва Камерна група НЧ „Трезвеност-1870г.”- гр. Сухиндол, общ. В. Търново. Народно читалище „Христо Смирненски-1925 г.”, с. Черни Вит предаде своята специална награда на ГАФ (група за автентичен фолклор)” На Мегдана” към НЧ „ Светлина-1929 г.”, с. Черепово, общ. Харманли, обл. Хасково.

За наградата на журито се пребори ФПГ (фолклорна певческа група) НЧ „Стефан Караджа-1942 г.” с. Смолница, общ. Добричка, обл. Добрич.

Отличието за най- млад изпълнител се падна на 3-годишната Кристияна Кръстева от с. Черепово, а за най-възрастен на 96- годишната Цана Бочева от с. Голец, общ. Угърчин, обл. Ловеч.

Поднесените „Специални” награди представляваха оригинални музикални статуетки със златист метален блясък.

От раздадените общо 125 групови и индивидуални награди за първо, второ и трето място, с 13 поощрения, без „Специалните” за цялостно представяне и без Отличията за най- млад и най- възрастен участник, 43 са извоювани от Тетевенската община и селата, както следва: за гр.Тетевен-10, Черни Вит-9, Рибарица-11, Галата-5, Глогово-3, Български извор-2, Гложене-1, Васильово -2. Останалите за общината са:13 сребърни, 9 бронзови и едно поощрение. Спечелилите 21 златни медали са следните участници:

В Дуети - Ива Иванова и Соня Петкова от с. Черни Вит, Лиляна Петрова и Росица Миладинова - гр. Тетевен, Виктория Николова и Пламен Лъчезаров - с. Рибарица.

Танцови изпълнения, Обработен фолклор - ДТС „ Пъстра броеница” с. Български извор, ДТФ „ Пъстроцвет- мъници”, гр. Тетевен, ТФФ „ Сборенка” , ДТС „Царичина” и ТС „Рибарски бисери” с. Рибарица.

Индивидуални инструментални изпълнения - Тоника Росенова от с. Глогово и Борислав Алексиев - гр. Тетевен.

Групови инструментални изпълнения - КИГ „Весели струни”, ОУ „Г. Бенковски”, с. Черни Вит и Камерен оркестър към ФФ” Кенар”, гр. Тетевен.

Индивидуални певчески изпълнения - Анелия Бисерова и Даяна Валентинова- с.Глогово, Росица Миладинова, гр. Тетевен.

Певчески групи, Автентичен фолклор - ДПГ към ФФ „Кенар”- гр. Тетевен и ЖФГ с. Галата.

ПГ „Обработен фолклор” - ДВГ „Сборенче” с. Рибарица

Останалите 82 до 125 награди без тетевенските се падат на класиралите се от цяла България за златни, сребърни, бронзови медали, поощрения и грамоти за всички участници.

Интересно е да се знае откъде води началото си този хубав празничен събор. За жителите на селото истината, макар и да изглежда като малка приказна легенда си остава неоспорим факт. Няколко родолюбиви българи чернивитчани имат право да претендират за идеята за създаването на този събор от преди 40 години назад.

Първият от тях е бил Марин Иванов – народен певец, майстор на песенния разказ, събирач и съчинител на български народни песни от Черни Вит и околността, ръководител на певческата самодейна група при местното читалище, където е работил като секретар. След това е бил служител в кметството, в общината и селски кмет.

Вторият – живата история на село Черни Вит – Марин Йотов е изпълнявал на доброволни начала, в продължение на 35 години длъжността Председател на читалището, отговорно лице за музея, съхранявайки в него знамето на Хвърковатата чета на Георги Бенковски от турско време, когато войводата е преминавал черновитския балкан на път за Рибарица, отговорник за театралната читалищна самодейност и сам театрален самодеец. В многобройните 60 пъти по ред ежегодно със собствено ушити дрехи е изпълнявал ролята та турчина хаджи Люзгяр бей при възпроизвеждане на покъртителната картина, възстановка-обезглавяването на двамата Ботеви четници от турците – капитан Войновски от Габраво и Илия Пандурски от с.Гложене, Тетевенско, в местността Десеткар, там където се сливат реките Дивчовска и Свинска, след предателството на Нейо от село Брусен, Софийско. Така също участник в певческата група от създаването й до настоящия момент и на събора, независимо от 87-годишната си възраст. Известен период от време работил като кмет на селото, по настоящем е почетен председател на Читалището и почетен гражданин на Черни Вит.

Третият Павел Панчев – бивш директор на основното училище, участник и ръководител на читалищния танцов състав и театрален самодеец.

Четвъртият Райко Райков – бивш кмет на селото.През 1981 г. по случай 1300-годишнината от създаването на българската държава, той свиква съвещание в кметството с членовете на Обществения съвет - представители на читалището, училището, детска градина, здравна служба, Горско стопанство, Селкооп, Общински съветници и служителите в кметството Маньо Антиев, Данчо Тонев и Калин Йотов. Тогава със съгласуването на всички се приема да се включи в дневния ред в плана на кметството най-важната точка – създаване на местен събор по надпяване с чернивитски народни песни и обичаи. По този начин идеята се превръща във всеобща, независимо, че се счита първо за читалищна, училищна и кметска.

Петият по ред, който трябва да се допълни към четиримата е известният български фолклорист Васил Стоин от Самоков. През 1927 и 1928 г. той е живял в къщата, която сега е музей в Черни Вит с мисията да събира български народни песни от селото и Тетевенския край. Това се удостоверява от надписа на паметната плоча, поставена на музейната фасада. Той е завършил Самоковската духовна семинария и Брюкселската консерватория. Работил е като учител по музика, лектор и професор в Държавната музикална академия и ръководител на отдела за народна музика и танци в Народния етнографски софийски музей. Издал е няколко сборника с хиляди на брой народни песни със съответните ноти от цяла България, събирани с негови колеги и приятели. Най-подходящ за нашия район се е оказал уникалният нотен сборник „Народни песни от Тимок до Вита” (1928г.), разпределени в различни раздели, включващи 1915-1928г. с песни от Българския Северозапад - Видинско, Врачанско, Плевенско, Черни Вит и Тетевенско, в който е показана спецификата на тяхното пеене. А някога Тетевенският район е фигурирал в Плевенската околия.

Първият събор е бил открит през 1981 г. на открито, в двора на училището като местен събор по надпяване, с песни и обичаи от Черни Вит. В следващите години местонахождението му се измества пак на открито, но в центъра на селото, на настоящето място. След известно време той се преименува в Общински и Национален фолклорен събор „От Тимок до Вита”, вземайки част от заглавието на Васил Стоинския сборник. Васил Стоин е починал преди 80 години, а Марин Иванов преди 10г.

Голяма част от участниците в събора са били и са в допирни точки с двете реки Тимок и Вит. Не е известно до момента и в последните няколко години дали е имало певци и певици, живеещи до река Тимок, която влиза в Западните български покрайнини. Знаем, че нейното устие е на границата в България, а не в Сърбия. Тя се влива в река Дунав. Броят на желаещите на участват в събора от цяла България всяка година се увеличавал и не е изключено той да се превърне в международен.

Чест и слава, достойнство и похвала за кметството, читалището, основното училище „Г. Бенковски”, което в последните 27 години се преобразува в музикално и за всички чернивитчани, които хванати здраво „ръка за ръка” създадоха този значим събор. Цели 4 десетилетия те продължават народната традиция за запазване и увековечаване на българщината и културното ни наследство чрез богатството на българското фолклорно народно творчество. Чест и похвала е за Община Тетевен и за Общинския съвет, които преди 2 години промениха статута на събора в Национален, благодарение на тетевенския кмет д-р Мадлена Бояджиева и Председателя на Общинския съвет г-жа Мария Стойчева, чието родно място е привлекателното село Черни Вит. Прави чест на чернивитската кметица, която заедно със сина си Мартин, със секретаря на читалището Петя Василева и с почетния читалищен председател (87 годишен) Марин Йотов участват в певческата група „Три поколения” и пяха на събора.

Китното балканско село Черни Вит, сгушено в полите на Стара планина се намира в Северозападна България. То крие в себе си красотата на девствената природа, борбения дух на неговите предци в рамките на българския фолклор и увековечаването им години наред от всяко следващо поколение.

Защо реката и селото носят едно и също име – Черни Вит? Странен въпрос и странен отговор, защото водата в реката е чиста и бистра, а не черна. Черни Вит с бистра вода – две противоположности! Версиите са няколко и те звучат като малки легенди.

Многобройните малки рекички (притоци), които извират високо от билото и земните недра на Стара планина, стичайки се по стръмните склонове се вливат една в друга и недалеч от селото образуват река Черни Вит. „Пътувайки” по стръмнината надолу, при силни проливни дъждове и бури те са текли през огромна земна и листна букова маса в гъста букова гора с много дървета, през чиито клони слънчевите лъчи трудно са минавали, за да осветлят пътят им. Местата са били сенчести, тъмни, черно-мрачни, опасни. Независимо от тяхната красива природна даденост, дори страшни от силно шумящите водоизточници. Те са се врязвали в смесената с клони, камъни и пръст паднала букова шума. Под натиска на пороя и силния вятър тези малки рекички са отнасяли всичко около себе си по своето течение и в оформената вече от тях над селото река Черни Вит. А тя от своя страна буйна и шумяща е отвличала всичко, през което минава, в това число битови предмети, а може би е вземала и човешки жертви.

Другата версия гласи, че на дъното на реката и на бреговете й лежат черни камъни и скалисти парчета, блокчета, които отдалече придават черен цвят на водата, дори при нормално и спокойно време. От тях идва името Черни. А защо Вит? На 10 км от селото, под чернивитския мост, до главното околовръстно шосе, на 6 км от Тетевен река Черни Вит се влива в река Бели Вит, която пък извира от планинските ридове в с. Рибарица, на около 20 км от съединяващия ги мост, където образуват река Вит. Името Бели Вит носи от белите камъни по дъното й. От името на река Черни Вит идва името на селото. Някога, по време на турското робство то се е състояло от многобройни 23 махали, а именно: Бръшляница, Делиевци, Платуница, Черни Вит, Златевци, Петровци, Костовци, Нешевци, Пеловото, Дъскот, Ралковци, Мулаците, Блъсковци, Остриля, Стратев кръш, Дивчовото, Зеленика и др. Наричало се е по време на турското робство Чернивитски колиби. Истината е, че водата в реката е бистра с разпръскващи бисерни капки, когато няма дъждове и бури, а не е черна. Може всеки да го види, при спокойна река. Това са го видели и хората, когато преди около 40 години тук е бил заснет българският игрален филм „Черната река”, с участието на родните ни артисти Георги Георгиев–Гец и Доротея Тончева. Това също и аз, авторка на настоящия публикуван текст го видях, защото участвах с други момичета и бях заснета във филма. Който го е гледал, може от прожекцията да си припомни, че реката е с впечатляваща бистра вода. Името Вит идва от многобройните лъкатушения, криволичения, завои и извивки на реката още от високите местности на селото, които продължават и от Чернивитския мост по нейното течение, минавайки като сребърна извита лента през с. Гложене и други населени места, до като се влее на извивки в река Дунав. Тя се вие, извива наляво, надясно с много вити места. Вити – Вит! И така си остава от стари, престари времена, както са я кръстили хората. На въпроса ми „Защо селото и реката се наричат с едно и също име Черни Вит?” – чаровната кметица ми отговори - „Вековната гора, често срещаните каменни блокове и труднопроходимото поречие са дали едно и също име на реката и на селото”.

А това име звучи много тайнствено, озадачаващо красиво и противоречиво с много въпросителни - Черни Вит! Още по-красиво и тайнствено звучат думите на бащата на българската литература Иван Вазов:

„Ако не бях дошъл в Тетевен, аз щях да бъда чужденец на майка България. Много съм бродил, много съм скитал, но не съм видял по-чуден рай.” Тетевен се намира в Тетевенската община и Тетевенския балкан. Тук не само градът с околностите са красиви, но и всичките 12 села около него. Едното от тях, с най-близкото разстояние до него, е Черни Вит.

Пожелаваме на домакините и участниците в събора и занапред много радващи успехи. За да ни има, за да я има България, напук на всички трудности, на малките пенсии и заплати, напук на коронавируса Ковид -19!

Йоанна Краева, село Гложене