Режисьорът Джеки Стоев: С Ламбо и Ицко Финци откраднахме мотор

От ДС ни викаха с Джони "ония с кучешките имена"

Кой е той

Георги Стоев-Джеки е сценарист и режисьор. Роден е в София на 22 март 1941 г. Приемат го биология в СУ, но се дипломира в Дрезден. Има много национални награди, сред които "Златен Ритон" за най-добър късометражен филм, както и близо 10 международни филмови приза. Сред най-известните му филми е "Спас и Нели", получил отличието на журито и на публиката в Белград през 1989 г. Заедно с Христо Илиев и Джони Пенков прави култовите "Мозайки", показвани като кинопрегледи в кината в началото на 80-те години.

- Г-н Стоев, и до днес интелектуална София ви знае като част от щурото купонджийско трио с Чарли (сценаристът Христо Илиев) и Джони Пенков. Останахте без Джони Пенков, Бог да го прости. Какво запазихте в душата си от онова време?

- Приятелството. Не е често срещано, защото работехме заедно, а в такива случаи хората се карат. Винаги сме гледали на живота весело. Страхотни щуротии правехме. Една Нова година се събрахме тримата плюс Ицко Финци и си направихме състав "Три плюс едно", което значеше един евреин свири, трима българи му пречат. Ицко хвана цигулката - известен е с великолепните си импровизации, чудесни, неочаквани и винаги носещи радости, Джони - барабанчето, Чарли - дайрето, аз - чинелите. Тръгнахме да обикаляме улиците, хората ни даряваха. Избирахме си светещи прозорци, звъняхме и изнасяхме концерт на домакините. Някъде на Попа попаднахме на един много готин купон. След като си изнесохме концерта, хората решиха и те да ни изненадат - пуснаха ни запис на известните телефонни разговори на Джони. Като свърши, той продължи в същия дух и те зяпнаха - чак тогава ни познаха. Много смешки имаме.

- Липсва ли ви Джони Пенков?

- Разбира се, сънувам го понякога. Помня като гледахме некролози, веднъж как каза: "Ей, все прекрасни хора измират, а гадовете, те явно остават", защото нали все пише, че умрял добър, хубав човек... Та като ми се присънва, все казва, че е на място, където се вижда с приятелите.

- Вие сте завършили биология, имунолог сте. Ваксинирахте ли се?

- Да, естествено. Ваксинирах се, за да ходя на плуване, въпреки че го изкарах и имах много доказани антитела. Поначало ваксините са спасявали на няколко пъти човечеството - едрата шарка например, България е една от първите, които въвежда тази ваксина задължително. И както се вижда, болестта изчезва от картата на света. След това до 50-а година от "жълтата гостенка", както наричаха туберкулозата, нямаше семейство, което да не е пострадало. Във всяко имаше най-малко по един отишъл си от нея. И в София имаше на всеки ъгъл "плювалник", само и само да не се разпространява заразата. Като се ваксинираха всички, вече се забрави тази болест. Ще кажа следното на тези, дето са против ваксините - ами като се убодете на ръждив пирон, нали ходите да се ваксинирате? А като ви ухапе бясно куче, а? Не използвате ли пак ваксина? Рисковете от липса на ваксинация са многократно по-високи от тези, ако не си сложиш игла. Ето, сега им се възхищаваме на тези, англичаните, дето са човек до човек и нито един с маска на мачовете. Ами хората забравиха въобще, че е имало такава пандемия, а ние все в пика си стоим, бива ли така?

- А как стана, че се записахте студент в Дрезден? Тогава не беше ли почти невъзможно да се следва в чужбина?

- Майка ми е следвала в Германия. Беше зъболекарка и през 1961 г. отиде на работа в ГДР. Така отидох там. Пристигнах в Берлин на 12 август 1961 г., запомнил съм датата, защото беше в деня, в който започнаха да издигат стената. Завърших през 1966. Но много исках да работя в киното и като се върнах в България, отидох в Студията за научнопопулярни филми. Тогава законът беше такъв, че ако не си завършил кино, не можеш да работиш в тази област. Обаче аз бях биолог, така че все пак бях подходящ за научнопопулярните филми. Явих се първо на конкурс за асистент-оператори, след това станах асистент-режисьор и така почнах.

- А не сте ли имали неприятности с ДС заради приказките си?

- Не, и ще ви кажа защо. Като се върнах от Германия, те ме поканиха да вляза в техните редици. Казаха ми, че ще трябва да съобщавам, ако някой заговори против партията. Аз им отказах мило: "Ако някой каже нещо против родината, аз съм първият, който ще скочи да я защитава. А да ви съобщавам кой разпространява политически вицове не върви, защото аз ги разказвам по-добре. Щом ми дойде нещо на езика, веднага го казвам." Тогава са ме описали като "неподходящ". Така с Чарли и с Джони се измъкнахме. "Чарли, Джеки, Джони - ония с кучешките имена", ни викаха. Мислеха ни за луди глави.

- Добре, а защо сте Джеки, а не Жоро или Гошко?

- Така ме нарекла баба ми, защото по времето, когато съм се родил, гледала "Детето" на Чарли Чаплин с Джеки Куган. И оттам тръгва. (Смее се.)

- Мечтаете да снимате, а имате и няколко месеца като шеф на Студията за научнопопулярни филми, издигнали са ви?

- Така е, един ден обаче започна стачка за по-високи заплати. Когато дойде делегация от профсъюзите, я пратих при счетоводителката - да видят дали имаме пари. После си отидох вкъщи и това беше краят на административната ми кариера.

- Коя бе най-интересната личност, която сте снимали през 1989 г., когато правихте клипове на СДС?

- Ще ви кажа - веднъж трябваше да интервюираме Петко Симеонов, но той закъсня. Дълго го чакахме при секретарката му, но той не идваше. Накрая й казах: "Момиче, я ела тук. С теб ще направим интервюто. Хем си хубава, хем интелигентна!". След известно колебание тя се съгласи. Това беше първото интервю на бъдещия ни външен министър Надежда Михайлова.

- И с Ламбо имате интересна случка...

- Да, карахме мотор с него. Преди повече от 30 години с Джони Пенков и Христо Илиев-Чарли си купихме една газка 4х4 с гюрук. Всяко лято прекарвахме почивката си с нея в Царево. Една зима обаче забравих да сменя водата с антифриз и блокът на двигателя се пукна. Остана си така, но през зимата тримата видяхме в Царево същата машина пред военното поделение - катастрофирала и вероятно бракувана. Надникнахме под капака - двигателят изглеждаше в идеално състояние. Решихме да го свалим и да го сложим на нашата си газка. За всеки случай операцията решихме да е през нощта, като ще крадем, да не се набиваме на очи. Та много хора участваха, защото моторът е тежък. Пръв дойде Стефан Данаилов, Ицко Финци - поне 10 души се събрахме. От поделението периодично осветяваха мястото, на което беше газката, и ние залягахме да се крием. Но накрая благополучно прибрахме мотора и го сложихме на нашата газка.

- И с друга звезда сте работили - Горан Брегович, който пише музиката за филма ви "Летете с Росинант"?

- С него ме свърза моята приятелка Весето Марчевска. С Джони се вдигнахме и отидохме в Белград. Горан живее в много хубава къща на един хълм. Пред него стояха четири телефона, постоянно звъняха. Той помоли асистентите си да ги изнесат и да ги покрият с одеяло. После ни накара да му разкажем филма. Не искаше да чете сценария. Накрая каза: "Намерете пари, че го бацаме!". И те така стана (смее се).

- А защо автобиографията ви се казва "Бай дъ уей"?

- Написах го с български букви, защото реших, че всеки първия път ще го прочете "бай дъ уй" и ще си каже, че е нещо интересно. Не съм мислил да пиша автобиография. Такива книги пишат великите личности. Какво ги интересува хората моят живот? Това не е автобиография, а хронология. Писал съм за неща, които са ми се случили и са интересни и забавни. И на други хора сигурно се случват идиотщини, но аз имам специално отношение към тях.

- И накрая - идиотщина ли е да се гласува в неделя, г-н Стоев, защото все чакаме оправия, а положението - едно и също.

- Не, тук сега ще кажа нещо сериозно. Ние все се надяваме на промяната, но тя трябва от някой да се започне. Задължително е да се гласува, българи. Защото иначе няма за какво да се оплаквате. Кой ще ви е виновен? Колко поколения още да минат, че все някой да ни "оправи". Ами да се оправим ние бе. Затова излезте в неделя до машините и гласувайте.